Просто искам да избягам
от теб, животе тъй проклет;
живот, изпълнен със злоба
и от безумно чувство обзет...
Лош, коварен и необуздан - ...

АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПИТАМ...
Ти търсил ли си някога насън
човек, когото дълго си очаквал
да се завърне?
Очаквал дни, отлитнали в години ...

Римува ми се времето, в което
деля сълзата си и сричам Бога.
Издишам спомените на сърцето
и дъх по дъх надига се тревога
дали такава рима е възможна, ...

Дали не те изпуснах вече
да си от мене много далече.
Чувтсвам се като в бодливи окови,
бавно нещо ни болезнено трови.
Изпепеляващ огън гори в очите, ...

1970 година след Христа
Силия Макгрегър издърпа една от плъзгащите се врати на вградения в стената дрешник. Посегна да постави жълтата рокля на закачалката, но се отказа от намерението си. За момент се зачуди какво да прави.
“Не трябва всичко да е подредено. Това ще предизвика съмнения у леля Ели” – ...

Тайната на планетата Вундеркинд
Планетата Нова Индия е известна под това име само на астрономите и екипажите на космическите кораби. Иначе тя е много прочута из цялата Космическа федерация, но всички я наричат Вундеркинд. Тя е равна и кръгла като каменна билярдна топка, напълно безплодна и атмосфера ...

*
Пролетно.
Кое е пеперуда,
а кое - цвят.

Орел
- Кой ще те обича,
сине мой, орел,
царствена си птица -
горд и силен, смел, ...

... че всяка болка си има наименование, всяка любов име притежава, може ли да е
толкова красива, измамна и лъжлива...
Отново двама край реката, седнали на тревата, а слънцето ни топли със своите лъчи,
луната нощем тъй хубаво ни огрява, ние двама седим, на залеза ний се любим, с думи да го опиша, аз ...

Помниш ли онзи ден,
когато бях със теб,
но не съвсем.
Тогава мислех си за нея,
а чак сега успях да проумея. ...

Представям ви поредните капки акварел... Всяка прилика с когото и да било е съвсем случайна и непреднамерена... Защо ги нарекох "Афинитет" също не знам... Просто ми хареса картината на Андре Коон!
Б.
Така заспиваш…
Дори
без спомена ...

греят маслинки
капна сълзица зехтин
салата от обич

Навярно кармата ми е номадска,
щом толкоз дръзко пътят ме зове –
със страст прегръщам нови светове,
те връщат на очите мои блясъка…
В съня ми бяга скитаща жена, ...

Уж е същата, тази моя душа, а годините
с нови дрехи обличат суетната нейна снага,
всеки ден, на шега, наслоява мечтите ù сини,
като грим от умора и дързост във бръчка една...
Уж разбрала е как да живее и как да се врича, ...

Не искам да те моля пак да се завърнеш ти.
Обричам се на самота, не искам твоите лъжи.
Защо отне ми ти съня и хубавите дни?
Защо с мен се подигра? Изчезват моите мечти.
Отивай си, не ме мисли! Живота свой ти продължи. ...

Бяха те две влюбени деца:
тя - принцеса лъчезарна,
а той - паж. Две трепетни сърца
в приказна страна сияйна..
Мащехата ù, кралица зла, ...

Написано под въздействието на пиесата "Първа любов" от Самюел Бекет.
Спектакълът е номиниран два пъти за "Икар" в категория Дебют -
за режисура и за изпълнението на Павлин Димитров в ролята на Обичащия.
Той спечели - честито! Другият актьор е синът ми.
http://www.youtube.com/watch?v=RHKXVhFw1Vc ...

Може би е сън...
Може би съм будна и ти си тук.
Тук, до мен, галейки косата ми,
държейки ръката ми,
докосвайки устните ми с твоите... ...

Получих препоръчано писмо от Утре.
Дълго разглеждах плика и датата на него. „Не, това е някакава грешка” - си казах - „Не може да бъде! Днес е 28-ми февруари , а на печата върху марката се открояваше датата 1-ви март."
Ако датата беше 1-ви април, щях да разбера „съдържанието” на посланието, но сега. ...

Когато в отговор - без глас -
на моето "Обичам те!" -
притихнала, в безлунен час
подаде ми ръчица -
разбрах, че всъщност любовта, ...

Препускаш като дива кобила
по склона на стръмната моя съдба...
Как не си се, любов, уморила
да бъдеш винаги силна така...
В лудо надбягване с водещи цели ...

Незнайно откога и кой мусон
довял по тез места мосю Кресóн,
но всеки път, когато се разпява,
мусон пак идва и покой отвява.
Той бил «трé гран» на ръст и на гащú ...

И пак сме с теб в опушен ресторант.
Стените се пропукват от мълчание.
Безмълвни, сенките по празния таван
попиват две абсурдни очертания.
На масата – забравени цветя ...

РАЗЛИЧНИТЕ
(Виртуалният Вавилон)
Господи, колко много жени!
Жени от София, Пловдив, Варна, Русе... Жени от Горна и Долна Оряховица, от Малко и Голямо Враново, от Червен бряг и Бяла Слатина...
Красиви, по-красиви и 0ще по-красиви жени! От всички възрасти. И всяка търси ...

Седях и слушах метроклипа
в очакване да дойде влак,
когато погледът ми чипа
съзря - на фотоапарат!
Какво заснето е на него? – ...

И пак с отворени очи, в нощта заради теб стоя,
загледан в пламъка искрящ, тъй пламенно танцуващ на свещта.
Приятелка дошла, когато сам очи не мога да затворя,
до мене тя застава и на нея аз за теб започвам да говоря.
И слуша ме така прекрасна, унесена от моите слова, ...

Да не бях те потърсила никога! Да не бях те искала никога! Да не бях те виждала никога!
В онази топла есен аз живеех както до сега и не подозирах колко близо съм до теб. Ти си била винаги до мен, срещу мен, в мен... Усетих те за първи път, когато в онзи досадно слънчев ден се срещнах за първи път ис ...

Съдба
С какво заслужих аз това,
защо потъпка моята душа,
с любовта ми ти се подигра
и с лекота ти начерта моята съдба. ...

Целувката на вятъра е върху мен.
Косите ми се носят по вълните.
Красив е този септемврийски ден.
Красиви са в очите ми сълзите.
Тежи в сърцето ми една раздяла. ...

Искам те, да си до мен,
макар и лежерно далечен.
Да ме гледаш както преди - зелен,
макар и вече да не си ерген...
Искам те, макар и студен, ...

Учебника прашен отварям с надежда една,
В него да прочета какво вещае моята съдба!
Учебник от библиотеката небесна,
Учебника за съдбата не тъй лесна.
Заглавието с мътен поглед успях да разчета, ...

“Аз съм Гошко хубавецът, вечният ерген...”
(стара градска песен)
Честит празник на всички „ Гергьовденци”, с пожелание за много усмивки!
Вместо празнична добавка,
в женския ни колектив, ...

Гергьовден.
Седнали сме на софрата,
с пържолчици от Змея във тавата.
С искрящо вино
във кристални чаши – ...

Във песента на птиците се вслушай.
От снощи ли така бърборят?
Да ги направят по-послушни,
студът и вихрите не смогнаха.
Те шепнат – пролетта е близо, ...