***
Тя беше като късче от мъгла,
премрежваше унилите си стъпки...
Разкъсваше крайпътните стъкла...
Просторът закъсняваше от кръпки. ...

Лъчите на слънцето преминаваха през леко отворения прозорец на стаята ми. Нежно, като милувката на любим човек, галеха лицето ми. Отворих очи и се усмихнах. Вдишах дълбоко от аромата на красивата утрин, мислейки си, че този ден обещава да бъде изпълнен с прекрасни моменти.
Облякох си леки дрехи и из ...

Вероятностите са хиляди на брой -
да обичам, да намразя, да си тръгна.
И този път няма да се дам без бой,
но се моля след всеки удар да се връщаш.
Аз имам хиляди сърца, ...

На Яворов - с любов
Къде си, страннико,
поете на душите
в обич слети?
Къде блести на ...

ЖИВОТ, ЛИШЕН ОТ СВОБОДА
Къде сега си, мили мой?
Живот в окови, знам, живееш,
лишен от свойта свобода,
за нея сигурно сега копнееш. ...

Аз поисках небе и поех напосоки.
С ветровете до връх долетях.
А небето се вдигаше все по-високо
и оставаше само мечта.
Затова ме грабни. Не моли и не питай. ...

Идва златокоса есен.
Усещам я като въздишка в сънената утрин.
Долавям шепот на падащи листа.
Тръгвам по невидими пътеки.
Слънцето ги гали със лъчи. ...

Жрецът
...........................
Не знам защо от всички хора
ти получи Съдба да властваш
над Живота и Смъртта. ...

Раздвоение
Разделям.
Разделям на две.
Аз и ти бяхме едно цяло. Цяло с четири ръце, четири крака, две слепени глави, съставящи един съвършен разум, две слепени души, създаващи цялост и смисъл. Цялост. Смисъл. Непобедимост.
Завист и страх обзе хората и те се събраха и решиха да ни разцепят на две. Да ...

Алиса стана от пода и отиде до стаята на майка си. Тя спеше. Али беше решена да приключи с това. Взе ключовете за колата, качи се и потегли. Баща ù тъкмо се прибираше и видя, че колата на жена му потегли с бясна скорост по улицата, той направи маневра и тръгна след нея. Звънна ù, след няколко сигнал ...

Времето отлита
бързо покрай нас.
Не можем и да кажем
истината на глас.
Всичко ние таим ...

Недейте!
Безшумно пристъпват дните,
минават бързо край нас,
а с тях заедно летят годините
и векът се превръща във час. ...

Тежи мълчанието помежду ни,
дойде по-рано сякаш есента.
Гнездо си сви в дома ни и без думи
листата жълти тихо разпиля.
И вятър някакъв най-дръзко се промъкна, ...

АЛИБИ
Нямахме юридическо алиби,
но нямахме и никаква вина
за съградените села с колиби –
не сме избирали своята съдба… ...

Не знам какво си...
Не знам дали си...
Не знам от къде си и до кога си...
Въпроси, въпроси със себе си носиш...
Докосна ме топло, в косата ми спря... ...

Гора. И аз пътувам в нея, бързам, тичам,
препъвам се във корени и храсти,
едно неканено, обсебващо „обичам”
се мята в мен и зениците дращи…
И няма изход, никаква пътека – ...

Не съм се скрила.
Ето ме – пред теб.
Аз мразя да се крия от приятели.
С неприятелите пием по кафе.
А с враговете... сме си кръвни братя. ...

МАГАРЕТО НА НАСТРАДИН
/ басня
О, кой не знае Настрадин,
един велик човешки син...
Човек находчив ... И в нещата!... ...

На жените, с любов погледнати отпред
Нищо дискриминационно,
просто "авторски вкус" :)
Защо ли прикриваш свенливо с ръка,
от скромност, или от срам непонятен, ...

Скучаещ вятър развъртя метла
по сънните неделно-бели улици.
Във този час градът е опустял -
разпуска, преосмисля, дъвче, люби се.
Намигват синеоко със екран ...

Когато бях на седем се преместихме в друг град. Там ни чакаха нова къща и ново училище. Мама каза, че и тук ще си намеря приятели. Преместихме се, казваше тя, защото баща ти си намери по-добре платена работа.
Мама подреждаше къщата, а татко работеше денонощно. Още не бях съвсем наясно с часовника, з ...

вали в града на хората
любезно подминаващи се
блъскащи се в лактите един на друг
с шумотевица шептене извинявай
„карнавален малък силует” ...

Вътре в мен
в матрицата
малки
много мънички
човечета ...

''Каква прекрасна нощ!''- това бяха първите думи на Ванеса след като излезе на тъмната тераса. Светлините на града приличаха на малки светулки, които ту се появяваха, ту изчезваха в мрака. Чуваше многобройните щурци, които всяка вечер пееха тъжна песен - може би за почти отминалото лято, а може би т ...

"Елате ни вижте".
Тъй рече Вазов, великий поет,
написа и епопея за наший бедни човек.
Как нашият велик и славен народ
във глад и бедност търси малко живот. ...

"Когато мислех, че съм намерила причина да бъда щастлива, изведнъж осъзнах, че търсейки я, всъщност намерих причина да умра!"
Преди седем години си мислех, че съм човек, който е постигнал всичко, за да е щастлив. Сега си мисля, че никога не знаем какво ще ни се случи утре и как всичко онова, което с ...

Дали ще говориш не зная,
знам само, че аз ще мълча.
Търся ли с поглед безкрая?
Не търся - отивам натам.
Край мене забързани, луди ...

Какво за мен е твоят нежен сън?!
Какво си ти във късната ми есен?!
Виелица, засвирила отвън,
а до оджака - щурчовата песен...
Какво за мен е твоят нежен сън?! ...

Небето ни прихлупва с длани
и вятър стари тайни шепне.
Отдавна чакано мълчание
по устните ни тежко лепне.
Ръцете - закъснели птици - ...

Само сън ли е
Кичури немирни, дълго сиротели,
пак обгръщам с ласки в шепите ми сбрани.
Думички, от тебе нежно вдъхновени,
ти прошепвам тихо аз за любовта ни. ...

Снощи бях на парти, там един ме доближи:
“Нещо лошо става – каза – ще се съгласиш.
Тези хора пет пари не дават за човешките права,
Времена ужасни идват, все по-тъмна е нощта.”
Попитах “Кой си ти да плашиш с гибел неизбежна?” ...

Dead Skin
So I'm the king of all these things
Of this mess I have made
Such a waste, what a shame
My whole life is a fake ...