Дъждът вали, не спира!
Вятър стене в гъстата гора!
Скитник в дрипи тихо се е сгушил,
под короната на сто годишен дъб.
Разтърква длани, вдига си яката. ...

Лудост е
Да топлиш
С огън чуждата душа
Да светиш
С пламък в светлина ...

Тиха трева
е запомнила нашите стъпки...
Първа роса
се посипва със дъжд от звезди.
Идва утро... ...

Сред
бурени
увяхнали
стоях,
сянка ...

питам
душата си
грешната
има ли
начин ...

На Стоян!!!
Един незабравим приятел...
Питат ме отново - "Защо си тъжен?
И защо очите ти са пълни със сълзи?"
- Ах, вече зная, животът понякога е злобен ...

Дъждът, като всяко нещо, си е нож с две остриета. Може да измие, но може и да довлече нечистотии. И тъкмо се зарадваш, че мръсотията по улицата ти поне за мъничко е изчезнала, току я видиш скупчена на съседната. Концентрирана де, така да се каже. То, при нашите канавки, канализации, пък и навици.... ...

Честит рожден ден, художнико!
Дали си дал на смели мечти порив.
Или на безпокойството мокри надежди.
Мисълта ти плува в далечни мъгли.
Изваяни образи и диви цветя - слънчогледи. ...

Предизвикано/Nanita 29.04.2011г.
Предизвикано от Венета Дочева и невероятната ù картина "Разговор със слънцето"
Кажи ми, Слънце, нещо, не мълчи,
с дланите си, виж, разбутах облаците черни,
посегнах вятъра да спра, пак заради теб, ...

ВАКАНЦИЯ
Ще пеем, ще играем,
няма начин да скучаем
през ваканцията лятна,
която ще е златна! ...

Художнико, нарисувай любов,
такава буйна като вятъра,
такава страстна като огъня,
такава нежна като цвете.
Художнико, вземи четката, ...

За всяко нещо
си има надежда.
Над всяка къща
има комин –
разказваше ми ...

Някъде дълбоко в мен те търся,
там стоиш отдавна ти.
Някъде в сърцето ми си скътан,
от хорски погледи и от мълви.
Някъде в душата ми в ъгъл ...

БЕЗ ВТОРО ИЗДАНИЕ
Унесен всеки в свой'то занимание,
никой не обръща грам внимание,
че Човешкият живот, опънат като нишка,
е само мъничка ...

Срам ме е, че те желая,
срам ме е, че те жадувам!
Срам ме е, че те мечтая,
срам ме е, че те бленувам!
Срам ме е, че те копнея! ...

Тръгвам си...
Не бързам...
Вече няма за какво...
Имам цял половин живот пред себе си...
А зад мен - ...

Тази песен си няма текст, нито име. От доста време си стои така и реших да я кача без тях.

Отново чакам Любовта!
Отново чакам Любовта!
Тук на тази зла земя, отново чакам я.
Знам, ще дойде някога при мен,
ще грее слънцето в очите, ...

Това което оставяме тук
е богатството
и което отнасяме с нас
пак е то
Богатството ...

АЛЬОША
Във слънчевия южен град
има паметник огромен.
На Бунарджика момък млад
величествен стои и скромен. ...

Сълзите от очите ти капят
право върху мойте ръце.
Душата мъка стаява,
личи по твойто лице.
Аз отминавам безмълвно и... ...

Чувствам се изгубена, безсилна.
Чувствам болка, отчаяние, тъга.
Не бе ми лесно да те видя
как водиш друга за ръка.
Прииска ми се да избягам. ...

9
Следователят и неговият помощник почукаха на вратата на Пламен. Трябваше да го разпитат за съкровището, да си поговорят с брат му и да проверят още нещо.
Двамата им отвориха и ги поканиха да влязат в хола. След като всеки седна, разпитът можеше да започне:
- Пламене, ти си много странен човек!
- Т ...

Беше един от онези дни, в които убивах времето, чакайки детето да свърши училище и естествено чакайки телефонът да звънне с някое... хм... предложение за работа или одобрение, или каквото и да е. Реших да мина да видя Бари (моят единствен фен), когото вече добре познаваш. Не бях минавала два дни.
До ...

БЮРОВ И ТЪРТЕЯТ
(басня)
Посегна Бюров търтей да убие.
Но някакво гласче го спря:
- Защо бе, Бюров, тъй постъпваш? ...

На чудесното семейство на моята приятелка
Елена Нинова (enena), с която се запознах в ОТКРОВЕНИЯ
и се видях на живо
Чужда къща със усмивка ме посреща.
Зеленина прегръща ме на двора. ...

Цял живот сменям кон за пантофки. Желаещите са доста. Събрала съм колекция а ла Кари Брадшоу.
И уж всички са стъклени, уж всички са най-малко Прада, а принцът още не ме е намерил. Все попадам на обущари, които шият изящни пантофки, а очите им светват, щом усетят замяната; яхват конете ми и отпрашват.

ОГЛЕДАЛЕН СВЯТ
Огледален свят – божествен план,
прелест, нарисувана на длан…
Тук няма импозантни пирамиди –
само сгушени селца с червени керемиди… ...

Пролетта е много подходящ сезон за разчистване на ненужните вехтории. След като си се забутал за няколко часа в прашното и полутъмно мазе, после всичко ти изглежда някак си пречистено. Сякаш бреме ти е паднало от плещите. И си готов отново да трупаш, да трупаш…
Преди два месеца натоварих в колата тр ...

Навън звездите плахо застинали са на небето.
Зимна нощ е, вятър веее, но е топло в сърцето.
Часовете си прелитат, но очите не заспиват,
сън не може да ме хване, сълзи за тебе те проливат.
Мъчно ми е на душата и разкъсва се сърцето, ...

Безкраен бряг – вселенски бяг -
покой, движение и спомен.
Обърнат свят – объркан глад –
сразена мисъл, глас отронен.
Незнаен ден, потайна нощ – ...

Един ли бряг ме викаше към тебе?
Целуваше ме с приливните устни,
а аз като ограбен кораб, древен,
притихналия залив не напуснах.
Пристигаха бутилките с писма – ...

Няма вече огън - не гори,
а можеше пожар да бъде.
Да минеш и да те изпепели,
да искаш още да се случи чудо.
Но няма вече огън - не гори, ...

Зависиш от една пъпна връв.
Раждаш се гол и бос.
Чисто.
Къпят те.
Помагат ти с домашните. ...