И във това стихотворение вали,
ръми безспирно, мокри ми хартията.
За обич викам, давя своите гърди,
попивам бавно, заедно с мастилото…
Това момиче - някак си непреводимо, ...

Тази сутрин Даниел приключил работата си и се приготвил за път. Бързал да се прибере вкъщи. Сбогувал се с работниците си. Извел коня си и се метнал върху него. Отправил се към гората. Есента събаряла листата и те се посипвали по земята, като постилали пътя му със слънчево злато. Капчиците роса блест ...

искам да те целуна
бавно
едва-едва
(защо пък не изпиващо)
но дълго ...

Пролет – цветна хубавица,
лястовички – броеници!
Минзухарче и кокиче –
мили братче и сестриче!
Топла слънчева целувка ...

Тук си, но те няма.
Близо си, но и далече.
Плътта гори и ме предава.
Невинна съм... или пък грешна вече.
Устните горчат в отрова, ...

В мечтите си мога да отида където си поискам. Там не ми трябват пари и никой няма да ми го забрани. Ти няма да разбереш, че тогава идвам при теб, промъквам се тихо и те прегръщам. Поглеждам те в очите и забравям всичко. Докосвам те и ти изтръпваш. Всичко се случва в главата ми, усещам дори миризмата ...

Приятно слушане :) Ето и моята страница http://www.facebook.com/pages/Klisheto/195108587176950?ref=ts тук може да намерите мойте песни :)

КРИМИНАЛНА МИСТЕРИЯ
СЦЕНАРИЙ ЗА ТЕЛЕВИЗИОННА НОВЕЛА
"Ний ще умрем, това е сигурно
и ще оставим този свят на другите.
Които също няма да живеят в него, ...

(предизвикано от войната в Либия)
Че слънцето еднакво свети
за всички, ще се разбере,
ако начело са поети.
Тогаз войната ще умре. ...

Своенравен като вирус,
а аз - твоя до поискване,
вярваш, че е само минус,
да съм с тебе, но ме искаш.
Непристъпен като облак, ...

Две капчици дъжд
Небето ми прати две капчици дъжд,
мънички по размер и изящни.
Взрях се в тях. Изведнъж
що е любов започнах да схващам. ...

От години купувахме кромид от една и съща жена на пазара. Не знаехме нейното име, нито семейното ú положение. На всеки опит за завързване на приятелски разговор жената отговаряше с пълно мълчание и скоро се отказахме да се доближим до нея.
Тя стоеше в дъното на пазарската улица, под сянката на дива ...

Имаше дни, във които те чаках -
те бяха дни, във които тъжах,
имаше дни, във които не плаках -
те бяха дни, във които копнях.
Имаше дни, във които се молех - ...

Пролетта пак пристъпи - босонога и крехка,
розов пламък запали в короните на бадемите.
Топли дъждове долетяха да ù се радват,
затръбиха фанфарно любовни поеми...
Вън дечица търкалят смехове по асфалта, ...

Когато пролетта прекрачва прага,
а въздухът тежи от птичи ек
и този сняг-безделник е избягал,
захвърлил вдън горите бял елек...
когато и сърцето ми подсказва, ...

Грешката...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се престраши да ù признае чувствата си... така са и до днес: всеки ден се срещат и се разминават с натежали сърца ...

“Шепот от отвъдното”
Няма човек, който поне веднъж не си е задавал въпроса: “Може ли да се живее вечно?” Уви, не! Човешкият живот е така устроен, че след раждането на индивида, след време настъпва и смъртта му.
Едни живеят до старини, други си отиват твърде млади и всичко става неочаквано, понякога ...

Не ме карай да те мисля,
ще изгоря!
За да забравя,
спомени ще изпепеля!
Не ме карай да мечтая! ...

- Защо се смееш през сълзи, малко момиче?
- Защото обичам!
Обичам да се будя с аромата на есен.
Това в мен е ритъм на живот, начало на нова песен.
Да, такава съм. Събирам звезди с очи и боса тичам по калните улици. ...

Свободен си, но своето ще взема,
защото мракът в мен би завидял
на огъня послан върху постеля -
не моя, а на някоя си там.
Не те обичам, твърде си себичен. ...

Кажи ми, помниш ли Свищов
и оня
септемврийски ден,
във който пламенна любов
разцъфна в тебе ...

А лунен лъч се спуска, гали косите ù алено-златни.
В този светъл миг на блян
времето сякаш спира омагьосано.
И розова спирала две тела обгръща,
развива се, в дъжд от рози се превръща.... ...

ПЕПЕЛЯШКА
На Галина Вълчева
Видях лицето на Галина
Барона дето го описа
и съкрушен от тук замина ...

Ах, как обичам цветята -
те са като нас, децата!
Слънчеви, красиви,
питомни и диви...
Нежно галя ги с ръце, ...

Когато събличаш пред друг
панталона си кожен,
не забравяй, че под него
все още има спомен за мен.
Не по кожата, ...

РАЙ ЗА НАС - ДЕЦАТА
Колко време ний се мъчим -
и пишем, и четем, и учим!
Ала ваканцията лятна
чакам цялата година - ...

ОЧАКВАНЕ НА ПРОЛЕТТА
Днес зимен е и слънчев сен.
Чуй - капчуци пеят вън.
Пробужда радостта във мен
пролетният чуден звън. ...

Не знам защо реших да му я подаря.
Душата си.
Та той беше търговец и печелеше от търговията с души.
Може би реших, че не е достатъчно привлекателна.
Може би реших, че е единственият, който би се заинтересувал от нея. ...

Урагани бушуват в сърцето
и бури разкъсват плътта ми,
а във мене е скрито небето,
да лекува дълбоките рани.
Щъркели гнездата си свиват ...

Моят вълк бе единак,
в една гора сме расли.
Аз със глутница вървях,
а той бе сам и властен.
Храна донесе за из път, ...

Те, нощите и дните, се редуват
и някак си променя се света.
При мен… еднакви са мечтите
и винаги един и същ съня.
Те, хората, редуват мисли... ...

Пълзиш по мене - топла влага.
Очите - жадни да ме глътнеш цял.
Избягала от клетката лъвица.
Умилкваш се и викаш: ”Мяу”.

Пожелах си да съм
конче вихрогонче,
наругаха ме
и станах мъж.
Органите ми ...

Тази облачност не се отказва,
преди да убие всяка част от мен.
Как бих могла да бъда цяла,
щом зимата душата ми отне?
Тази вечност ме кара да съм слаба, ...

Античен надпис
Открих надпис старинен,
изсечен някъде в скалата.
Изглеждаше ми примитивен -
на метър само от земята. ...