Аз не искам да бъда красивия спомен,
нарисуван потайно в сърцето.
Нека бъда вълната в прибой вълноломен,
гръм разкъсал плътта на небето.
В твоя сън не съм котва, пристанищно вярна ...

СВАСТИКА
-------------
Намерих дъно на гърне.
Глинена, прекрасна пластика.
Отдолу майсторски ръце ...

Как се разказва –
от сутрин до пладне,
че нищичко нямаш,
че в нищо не вярваш.
В килер запокитил ...

На полянка, сред горичка, За послушните дечица
край бълбукаща рекичка, купи медена родица.
под глогинка разцъфтяла, За мъжа си взе бастун
чудна къща се е свряла. от мустаче на ластун.
Скромна е като калинка, Шапчица от незабравка ...

Мой цветен дим,
единствен във водата.
Ти златна струя си за мен
през неувяхващия май в душата.
Покълналото в теб е листопад ...

Пясъчни кули
Каквото правя -
правя от душа,
затуй ръцете ми
години издържаха. ...

На крачка от това да се срина стоя -
емоционално и психически
и може би и физически,
тази борба за живот води точно
до това... ...

Възможно ли е все по-синьо да става небето
и да се усмихва в по-свежо зелено полето,
а слънцето да е в друга роба с жълто,
нахлуло в деня ми омайно за дълго?
Възможно ли е утринният полъх да гали все по-нежно ...

Искам я тази - невъзможна любов,
тъй далечна и толкова близка -
всеки ден да ме буди със зов,
удушил с зъби воя на риска...
Нека трудна е, и нека ме мъчи - ...

Година, наситена с изключителни политически събития!
Студентски бунтове в Америка, Европа, Азия…
Париж в барикади, Италия в окупации…
В Америка се лее кръв…
Източният блок под знака на Пражката пролет… ...

Бях на 24 години и тъкмо бях завършила педагогическото си образование. Обикалях детските градини в търсене на работа, когато ми се обади Валентин Манолов. Тридесетгодишен крупен предприемач със завидно богатство. Притежаваше няколко къщи и три леки коли. Говореше се, че има и частен самолет, но тога ...

Обичам те,
колкото и несъвършен да е светът.
Обичам те,
казвам го не за първи път.
Обичам те, ...

Мечти... Копнеж... Жадуване!!!
Очакване...
За Обич, Чиста, Нежна... Първа!
Души... търсещи сродна душа!
Сърца...носещи много Любов! ...

Ще изографисам надеждата
върху очите ти.
И ще виждаш hope-ви лъчи,
и няма да е нужно на децата
да изпитват болка ...

Забравяне
Стъпките ти вече няма да чувам,
отдавна забраних на мислите си
да те догонват,
забраних на нощите си величие, ...

Вятър лек мислите ми нанякъде поведе -
към далечен път горист, дъхав и зелен;
едно кокиче плахо чашката си сведе
а беше пролет, беше слънце, беше обич - беше ден.
Полъх с нежни бели длани ...

Още времето с теб
отброява сърцето.
Все се заричам,
но дойдат ли пролети,
забрани забравям, ...

Не си ми дал достатъчно,
а може би пък аз
сънувам твърде вятърно.
Донеси ми захлас,
но някак, между бризовете ...

Огън се гаси с вода,
а се разпалва с вятъра...
Трудно се гаси жарта,
а изгасне ли веднъж – не се запалва!
Ти огън в мен запали, ...

Това е четвъртото стихотворение, което пишем заедно с Виктор Вълков. Инвалидната количка не му пречи нито да мисли, нито на пише и затова продължаваме напред...
Приятели
Виктор Вълков / Тодор Трайчев
Какво е човекът, останал самотен,
без вяра и обич, със празна душа. ...

Със девет пръчки динамит
обвих желязната си гръд.
Девет пръчки динамит -
по една за всеки адов кръг.
Глупости! Това не е джихад - ...

През всички години предишни
все тебе ли чаках?
Във дългите нощи самотни
за тебе ли плаках?
За тебе ли пазих в сърцето ...

вдъхновено
Ще участвам в конкурс!
Харесва ме!
Усмихва се!
Ето я! ...

Остави ме най-сетне на мира!
Опитвам се да те забравя.
Ти разби сърцето ми.
Проумей го най-накрая!
Исках те. Безрезервно се раздавах. ...

ЕРМА
Аз, Ерма багаин, съм най-малката дъщеря на Нягул укбагаин от рода Ермиар. Родила съм се в годината на Кучето, две години след като кан Кардам победил василевса Константин при Маркели и му наложил данък. Баща ми беше от старата българска вяра на звездния бог и неговите двама сина Слънцето и Тъмн ...

Самотните измъчени души -
там, в моя роден град
поробен,
остро
свирят на цигулки. ...

Исках да избягам от теб. Да избягам от всичко! Но как? Когато е толкова трудно да избягаш от това, което си търсил, искал, изживял... Исках да избягам, за да не преживея това, което преживявам сега - раздяла! Не с теб... тя не боли! А раздялата с хубавите мигове, прекрасните спомени, раздялата с нав ...

Да би могла, дори и на инат,
да пръкнеш челяд с мен под керемида,
аз бих отмъкнал дръзко - цвят по цвят -
градините висящи
на Семирамида. ...

Ти отново разстилаш по мен с топъл дъх любовта ни
и събуждаш вулкани от нежност във мойте очи.
И нахлуваш с вълните от чувства дълбоко в съня ми
и скалите от болка, без милост – покриваш с коси.
Аз превръщам се в мрак и по твоята кожа се стичам ...

ЛИТНИ МИ, ПТИЧКО
Литни ми, птичко, надалече.
Иди при моя скъп любим!
Сама не искам да съм вече,
несгоди с него да делим! ...

В танца на голи човешки тела,
изпълняващи танца на Любовта -
тантра има само красота.
И красиви са те, и летят, и се реят,
и в този вихрен стремеж ...

Машината от мотора на кораба заглушаваше собствените ми мисли. Постоянното бучене преминаваше като дразнеща тръпка през цялото ми тяло. И в най- отдалеченото място на палубата пак предизвикваше във мен отпадналост и повдигане. Мъжкото ми его се бе изгубило някъде. Не можех да си обясня как моряците ...

Нов хоризонт
Намирам любов... океан и покой
Две туптящи сърца
Тръгнали към вечността
Не искам да спирам... целувам реките ...

В този миг, когато ние се усмихваме,
някой ненадейно някъде умира...
Някой е самотен и в душата тихо е...
Друг, че е предаден, внезапно разбира...
Тъй върви светът. И от памтивека ...

- Лети и разказвай на робския свят
кое е най-скъпо тук на земята...”
(Аведик Исаакян)
От кръчмата на Бедрос, долиташе глъчка. Песента от радиоточката се смесваше с българо-армено, гръко-турската реч на посетителите. Сякаш покрай кръчмарския тезгях се бяха объркали езиците при срутването на нашенска ...

Приятелю, защо стоиш безмълвно?
Застанал си на кръстопът!
Животът - изорана нива... подай ръка,
двама ще намерим път.
Приятелю, недей унива. ...