Когато някой ме обича,
света докосвам нежно с длани.
Запява под прозореца ми птичка,
а музата пристига рано-рано.
Когато някой ме обича, ...

Ученичка красива и ученолюбива.
Тръгна сутрин рано, за даскало тя бърза,
с раница на гърба и закуска в ръка,
бърза ли, бърза.
Звънец звъни, учениците зове. ...

Вечерта изтича сладка
като сок от зряла смокиня.
Не се губи в догадки...
Не черна котка - пеперуда път ми мина.
Бременни със очакване, ...

Не знам дали ми хвърли стръв,
но, идейки сама насреща,
залюбих я от поглед пръв
и пламна в мен искра гореща.
Със грациозната походка, ...

А ти ме посрещни,
ела и ме прегърни!
С устни нежно ти ме
целуни
и обичта ми сподели! ...

КЪМ РАЗРУХА
... А мислех: „С края на нощта
ще свършат моите кошмари.“
Но ето, иде утринта
и с нови грижи ме товари. ...

Любовниците
Любов ли бе,
кажи,
онази тайнствена
природна сладост, ...

Тъга
Бях птица в съня ти,
ти научи ме да летя,
знай, ще кацам на твоето рамо,
когато боли ...

Знам ли кой е с мен?
Това се питам всеки скапан ден…
И дали ще е оползотворен,
ако от съмнение всеки час е изпълнен?…
Въпроси, но без отговори… ...

Тим Стоун
(ужаси - да не се чете от лица под 18 години)
......................
Автомобилът весело препускаше по гладките шосета на Сакраменто, а усмихнатият Тим Стоун великодушно се носеше по сладките струни на доброто настроение и бе предразположен към почти безспирни разговори.
"Заради прекрасната ...

Този мъж не дойде, за да тръгне.
Влезе духом и духом остана.
Диша с мен, и когато помръкна,
и когато съм утрин засмяна.
Денем идва за сочна целувка ...

Той не е истински. А се мисли за жив.
Покрай него лъжите виреят.
Само по навик. Но аз съм против
в мойта пазва да покълват и зреят.
И, защото не вярвам - сяда, напива се. ...

Шамари времето ми удря без пощада,
крещи в ушите ми за грях...
завързана на вечната си клада,
морета от сълзи пролях...
От теб обаче пак не се отказвам, ...

Студено е, лятото отмина,
дойде отново поредната зима.
Улиците - пусти и студени,
сякаш с отрова покварени.
Забързани, безизразни лица ...

Животът поднася моменти трудни,
но също дарява и мигове чудни
и толкова бързо за нас отминава,
и болка и радости в сърцата остава.
Във трудни моменти главата вдигни ...

По мен
се стичай
като
ручей,
с усмивките ...

Светът ми е усмивка в шепа смях,
заченат в лудостта на две сълзи.
Последната любов, родена в грях,
на пристан спряла в твоите очи
и там посята, като търсен миг. ...

Сърцето е свободно,
душата ми е птица
и ще бъда щастлива
далеч оттук...
в топлия сън на безкрая, ...

Какви красиви бяха улиците на Добрич през далечната хиляда деветстотин четиридесет и трета година. Без досадния автомобилен шум, без всичкия този прахоляк и пушек, който хората гълтаха в сегашните големи градове. И изглеждаше някак приветливо, чисто, подканящо за живот и радост. Дърветата бяха толко ...

Йона запали двете ритуални свещи на празнично подредената и украсена трапеза, въздъхна и се отпусна на един от двата стола. Погледът ù отново зашари по старата малка кръгла маса с понапукан и тук-таме олющен лак и се спря на отворения пощенски плик, подпрян на синя порцеланова ваза с букет свежи гра ...

Това да те пуснат да погледнеш зад стените на градеца Бейл, намиращ се в държавата Зейл - на планетата Пейл, едно време си беше направо чудо над чудесата, а пък да ти разрешат да пребиваваш оттатък преградите, беше рядко изключение, допускащо се само за избраните. Още след дипломирането си в Пейлски ...

"Веднъж се живее",
каза ми някой преди.
Веднъж се живее,
но осъзнавах ли го, надали..
"Веднъж се Обича", ...

След сто години
След сто години, когато погрознея,
дано ме намери някой млад, млад...
да ми каже: - Искам с тебе да живея,
да ти подаря целия свят. ...

Дните се изнизват вече...
Живя или проспа живота си, Човече?
Преследва ли настойчиво мечтите,
че първи бръчки ти красят очите.
Побързай! Време не остана ...

Нечий глас ме извежда от унеса. Виждам бяла пътека, която се простира от единия до другия край на стаята. По средата - кръгло, розово тяло, което вибрира с завишена скорост. За миг спира и в него се очертава красиво същество с царска осанка. Започваме телепатичен разговор:
- Аз съм Хебъл Едуин - зап ...

Това се случило преди много, много години в далечно царство на изток - в страната на Изгряващото Слънце. В малко селце живеела чудна красавица. Била бяла и нежна като пяната на морските вълни, косата ù - дълга, гъста и черна, контрастирала с лицето ù като гарваново крило на сняг, а очите ù... ех, те ...

Открехни вратата на Съня!
Влизай бавно,
тихо стъпвай в мислите...
Изхвърли огризката - вина!
Прегърни го ...

Харесван бях, от други хулен.
Петниха името ми даже.
И като дъб, от град обрулен,
животът ми ще се окаже.
Не се превих, не съм и плакал. ...

Кътам спомен свиден в пътя си нелек
за кория наша, в селската гора.
Пазеше ни в бури, пазеше ни в пек
и над нея слънце сипеше зора.
Сенчести пътеки в нейните недра ...

Събуждам се рано. Кафето е готово. Поглеждам през прозореца - днешният ден е мрачен и ветровит. Поглеждам и пожълтелите листа на мандарината до леглото ми, явно боледува. Поглеждам и часовника - закъснявам. Вече гоня на деня задачите, даже не знам как и кога съм се озовала на улицата. Вървя бързо. К ...

Вървя по брега на морето,
гледам морето и вълните
и мечтая за любов щастлива.
Срещам девойка красива,
погледнах я, тя ми се усмихна, ...