Всеки ден ти пиша СМС-и
и ти казвам колко те обичам,
как липсата ти ме убива.
Всеки ден си казвам
"Ще се справя!" и после ...

КРЕПОСТ
Тук сенките на спомени се гонят.
Сърцата бяха крепост непревзета.
Сега камъните от раздялата се ронят.
Ръждясаха - любовните резета. ...

ТРЕПТЕНИЕТО НА ДУМИТЕ
Подобно на летен дъжд, завалял през нощта, думите бързат жадно надолу към белия лист. Тихо ромолят като капките по стъклата и търсят пътя си, сливайки се във весели струйки от изречения, за да стигнат до нас.
Всяка една думичка е не просто строго определен от езика ни набор от ...

1. Народът редица грехове извършил,
от тях светът натежал.
А Бог с ненавист калта избърсал,
ред и хармония отново създал.
2. Небесен ангел бездетна майка с плод дарил, ...

Дъщерята на ковача
(продължение)
Небето над Текирдаг беше почервеняло от проблясъците на пожарите и кръвта на хилядите депортирани арменци. Въздухът беше пропит със страх. Ужас се четеше в очите на всички християни. Турци и гърци се бяха хванали гуша за гуша и водеха война на живот и смърт. Нивите п ...

Имало едно време един мъдрец на име Гор. Той живеел самотно в самото сърце на гората, сред вековни дървета с огромни дънери и непроходими от обикновен човек храсталаци. Така годините се изнизвали и времето обикаляло неусетно своите невидими кръгове. Много отдавна, може би вече от няколко века, при Г ...

(на Борислав Ганчев с благодарност
от името на всички деца и от тези,
които са запазили детето в себе си)
Ще поканя, ей така,
с нова книжка под ръка, ...

Асоциации
- И сега аз знам: краят и началото никога не са били в тази риба. Но това изглежда така само докато гледам водата от средата на моста. Стоя там, там съм - без минало и бъдеще. Човек като мен, който няма спомени, може да притежава единствено настояще, което е неговият самообособен кладенец ...

Това беше ден, когато земята
Разтресе се чак до основи.
Всички посрещаха свободата
И сваляха тежки окови.
Червеният фес се смени с калпака, ...

НА БАЩА МИ
Минаха години,
а тъгата сърцето не напусна.
Съдбата вее свойта грива
сред радости и тревоги, ...

Символиката на робството
Свободни се родихме телом,
но роби по душа,
от люлката научени на подчинение.
Душите ни с черните окови впримчихте, ...

Баба Марта вечно бърза
и блъсна се в една врата,
раните си тя превърза,
но взе, че през нощта умря.
Внуците ù тъжни бяха, ...

Исках да говоря, да поговоря с някого, но не ми стискаше. Срам ли? Нееее. По-скоро притеснение, че ще се разбере. Но какво пък. Колко му е, ще кажеш ти. Много е трудно да споделиш такова нещо. А ти ли си човекът или глъчта, която те кара да замреш там, в някой ъгъл. Преструвки и виртуални милувки. К ...

" Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде."
Светото Евангелие от Йоана, Гл.11, стих 11:22
Поисках
Липсва ми времето,
което искам понякога да забравя. ...

Дали пък утре вече
няма да я срещна?
Шанс е.
Мърфи знае само
за беда. ...

Пред теб се пречупвам,
съпротивата оставям.
Безсилен аз падам
и в нищото се потапям.
Как можа това да ми причиниш, ...

Поле зыблется цветами,
В небе льются света волны.
Вешних жаворонков пенья
Голубые бездны полны
Този Март е така нетипичен – ...

Братя... днес е 3 март! Не просто поредният ден от календара, не просто обикновен четвъртък. Днес е нашият национален празник, денят, в който празнуваме Освобождението си от турско робство след 500 години мъчения, страдания и жестоко потъпкване на човешките ни права. Днес е ден, в който можем да нап ...

Искам да обичам
Ще се разпадна ли? Отново?!
След поредното разочарование,
или ще намеря сили към теб -
следващо завоевание. ...

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, ОТКРОВЕНЦИ!
СВЕТЛИ ДНИ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ!
Неизвестен, ли?
Не е възможно.
Няма такава съдба! ...

Ти си слънце в моите тъжни дни, ти звезда си в моите мечти.
Ти си светъл лъч в небето, ти си радост за сърцето.
Ти вълна си във морето, прилив - отлив за сърцето.
Ти си гларус в небето, ти си песен за сърцето.
Ти си роза сред цветята, ти си ален мак в полята. ...

Ден-ят умори се той да свети
и повика своята жена Нощ-та.
Тя обичаше го много, веднага долетя
със искри могъщи в реалността заспа.
И повтаряше се всяко календарно лято, ...

НАШИЯТ ДОМ
Не го изградихме.
И люлката спомен не стана.
Звездите броихме -
избрахме небе пред тавана. ...

Обичам те, затова те пускам,
бъди щастлив, дори да е без мен,
но тази вечер не искам да изпускам
това, което ще ме топли всеки следващ ден.
Запомних твоите очи добре, ...

Понякога така ми е удушено,
сортирайки житейските си драми,
че нещо ме е хванало за гушата
и чакам нещо някога да стане.
Но може би объркан е сценарият ...

Из София
Ако си мислиш, че познаваш София, но пътуваш със собствена кола, а не в градския транспорт... то нищо не си видял и не би могъл да оцениш истинския чар на този град. А дори не визирам онези живички старици, които с бастун под мишница ще тичат зад трамвая, след което ще застанат над главата ...

По–лесно е да коленичиш, пред това
очи във взора утрешен да впериш...
Раздай любов, за гладния храна...
а ти скъперник - къташ и трепериш...
Широко отвори сърце, запей, ...

Замина си чувството, а с него и тръпката.
Отминаха както пролетен дъжд.
Изчезнаха ласките. Намаляха целувките.
Няма я вече предишната страст.
Единствено навикът все още ни свързва. ...

Ах, мечта имам една,
че двамата с тебе танцуваме в дъжда.
Аз и ти, две души, две сърца,
превърнати в едно от любовта.
Мъж и жена, две тела, ...

Очите ми лъжат. Недей да се взираш.
Не са път за ничия душа.
В мен пътища няма. Все безкраи намираш,
а те се преливат в огън, мрак и мъгла.
В мен пътища няма. Аз до нищо не водя. ...

най-късият ден мълчаливо завива зад ъгъла
като сянка на пътник минаващ рядко по моята улица
не притеснява и присъпва замислено
по своя път към отвъдното
а там далеч зад сивите пера на облаци копринени ...

СМЕШНИЦИ
За тях, защото ги обичам.
I
Писмо до Арлекин
Недей тъгува, Арлекин, ...

Все вятъра гоня и все не го стигам,
през сълзи и смях, през реки и полета,
химера ли, блян ли, все не достигам
там горе, високо, високо в небето.
По пътища черни и кози пътеки, ...

Да, тук съм. Но далеч не знам дали съм аз
онази, дето грубостта с усмивка ще погази.
Дали съм истина, изстинала в студа?
Големи белоснежни капки сън по мене падат.
Мрак съм? Или пък най-изкусната лъжа, ...

Тази година се случи горещо лято. Пожарите унищожиха горите и реколтата.
За капак на всичко, управниците изгориха душата на почти всички сънародници.
Бяхме изпратени в най–глухия и забутан коловоз на живота.
Такива мисли сноваха в главата ми – мисли на бдителен, честолюбив и отговорен човечец; който ...

Ти знаеш как да докосваш душата ми!
Галиш я нежно,
сякаш перце е във вятъра свеж -
нежно поел чрез порива на крилете си -
над света да политне нагоре... ...

Нашият любилей
30 години семеен живот
Извървяхме пътеки трънливи и стръмни,
но държахме се здраво - мойта в твойта ръка!
И във бездни пропадахме хладни и тъмни, ...

Чувствам се като птица,
освободена от кафеза!
Успях от затвора-тъга
да изляза!
Успях от оковите на ...

Мислех че обичам
тогава дойде ти
и ми показа че било е само мисъл
Мислех че съм щастлива
тогава дойде ти ...

Пристига със Зората светла колесница
и Слънчо грейва в пурпурна усмивка,
че тук пристига неговата годеница-
бяла Пролет, с пъстропери птички.
Косите ù - цъфнали вишни в градина, ...