разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години
Още малко и щеше да бъде горе. Но самото разстояние и самият наклон не и пречеха толкова, колкото багажът, състоящ се от един голям сак, пълен с хранителни продукти и един по-малък за дрехите и козметиката си. Кристина обичаше да прекарва отпуск ...

Добре дошъл!
Сега ли се прибираш?!
От снощи тъжна е по теб луната.
И цяла нощ във теб се взира.
Разбуди утрото, ...

Мечти орисани. Присъда за наивници.
Тъй както китът в океана
захвърля своята премяна,
планктонът щом го зърне
и паст към дъното обърне... ...

Помниш ли следобеда в дъжда,
под чадъра на лъчите коси,
ти целуна ме и каза “да”
и вървяхме мокрички и боси.
По асфалта капки топъл дъжд ...

Тръгни си тихо и с усмивка...
Аз зная, че не си готов
и няма никога да свикнеш
със тази, трудната любов.
Аз знам, че бавно те убиват ...

Признай си…
ти си сам –
болезнено сам.
Обречен да скита
… без нейната обич! ...

"Д.Н.К."
Със сляп замах прогонваш чувствата си,
изрязваш миналото - както мазохист плътта -
и сам превръщаш се във враг на себе си,
и мислиш си, че от играта ще излезеш чист, ...

Опитай се да си представиш
една река, течаща наобратно,
но нищо ти не можеш да направиш -
животът си минава безвъзвратно.
Приемай го и продължавай, ...

* * *
Всичко като приказка започна
и свърши всичко пак така.
Викна Жулиета от балкона,
махна ù за сбогом Той с ръка. ...

Бъдещето е пред нас
Ей, здравей, Самота! Как мина денят ти?
Но защо ме посрещаш с подути очи?
Ето, сядам до теб - продължаваш да плачеш.
От какво се разстрои? Ще ми кажеш, нали? ...

Пролет - светлина и вяра
в моя земен ден,
извор, бликнал пред олтара -
бистър, озарен
от лъчите на доброто, ...

Пред Бог коленичих. Измамна смиреност.
Да ми бъде простено - псалми засричах...
Отпратих ятата - пискливи сирени,
че те, птиците, поне се обичат!
Мръзнат очите. Наметнах зениците с расо, ...

Любовта е измамна
Примамливо коварна си и жестоко раняваща,
даваща големи илюзии и сладостни надежди.
Защо всеки вярва , че си добра и вечно даваща?
Искам от лъжите ти сърцето ми да се освободи. ...

За рождения ти ден,
за този светъл ден,
в който се роди,
с усмивка ти бъди.
Усмихвай се сега ...

Живей, животът е прекрасен,
дори сърцето да гори.
Животът кратък е, но е чудесен,
защото си във него ти.

Тихо е. Спокойно е. Звучи само приспивната песен на дъжда. Дъждовните капки почукват леко по прозорците, като че ли ми казват '' здравей'', а аз се усмихвам, защото знам, миговете като този са кратки, но могат да бъдат изпълнени с толкова много въображение! За едни това е просто дъжд, а за други – м ...

- Преди 20-тина години живеех на квартира с един приятел помощник баничар и много слаб поет, Йорго, който един ден мистериозно изчезна с наема и хазяите ми конфискуваха вещите. Та по онова време всичко това съвпадна с един период, в който изобщо не можех да пърдя. Ядях к'во ли не: боб с тиква, ярма, ...

Черешата El cerezo
По кората чета, че си болна. En tu tronco se ve: estas malo.
По листата пък - колко си жадна. Las hojitas tu sed me indican.
Не растеш. И по клоните скромни No talleces. Te mueres de hambre,
отдалече личи, че си гладна. tus ramitas de lejos lo gritan. ...

Падат с пирует
от небесното дърво
снежните листа.
* * *
Белокрили птици ...

Телата ни
си пасват идеално,
извивките ми
в твоите прилепват -
две статуи, ...

в памет на Данчо Мутафов, Лина Керпикова и всички колеги, които ни
напуснаха
Замлъкна сцената, секунда-вечност,
софитата изплака изпод черния воал,
един следач угасна, сякаш по погрешка, ...

Отключени думи
(И само понякога)
Защото съм. Отдавна скроена,
между два чифта - обичащи
ръце и очи. От Бога водена ...

... боят с торти
не му понесе.
Не
обичаше
сладко. ...

Уморих се да бъда
до безкрайност прилична,
досущ като прилежна ученичка.
Уморих се да крия любовта си -
нетипично е... ...

Цял живот аз търся любимия...
И плача, и страдам, и крещя...
Същински катаклизъм -
земетресение, краят на света...
Но оказа се, че той - любимият, ...

Легенди за Дионисополис
На хълма, дето пясъчната кал
разголила е тяло на девица,
в скалите си, разкрачена с печал,
отколе се е ширнала лозница... ...

Другото ми Аз
Бленувах и вървях, докосвайки звездите.
Пътека хлъзгава и пълна с кал,
пътувайки, нагазвах в руините
на цялата човешка низост. Но не ми е жал! ...

Пет изминаха.
А сякаш цяла вечност.
Спомените не подминаха
съзнанието ми.
Проява не е ли това - на нечовечност? ...

Защо си отиде от мене, любов?
Омръзнах ли с моите вечни капризи?
Бях все "на предпазител сложен" пищов,
прибран в чекмеджето под праните ризи.
Ти толкова дълго отляво живя, ...

Опитах се да нарисувам едни очи...
Б.
.

Малки, важни нещица!
В пропусклива,
напоена с непосилни
дръзки мисли.
Памет. ...

ОКАЧЕНИЯТ ТАВАН
Влакът се клатушка по релсите, но монотонното му потракване не ми действа никак успокояващо. За разлика – очевидно – от останалите пътници в купето. На околните седалки се бяха разположили предимно възрастни женици, повлекли шарени козлени торби, чието съдържание оставаше скрито, защ ...

Плажът беше безлюден. Ако това място изобщо можеше да се нарече плаж. Пясък нямаше. По-скоро приличаше на каменна кариера с откъсналите се от стръмната скала огромни късове, които се търкаляха безразборно навсякъде по брега. Нагоре по възвишението се виеше тясна пътека – истинско екстремно изпитание ...

върху гробовете сняг
настъпена тишина-
страхопомирение

ЕТЮД ІІ
Не. Нещата не са толкова сложни.
Любовта е наивна като изгрева,
неподозиращ бурята отпосле.
Като залез още слънце молещ. ...

Напиши ми писмо,
ей така, без причина,
и не питай защо
след хиляда години.
Всеки ден ли вали ...

Какво си ти – дявол или магьосник?
Щом ме погледна с онзи странен поглед,
зърнах огън в очите ти.
Силна тръпка ме полази и пламна всичко в мен,
а целувката ти тъй влажна и топла – неизпитана до сега, ...