Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
388.3K резултата

Отчаяние

И така минава ден,
подир ден,
безразлично гледайки
към мен...
поглед, пълен със ...
1.2K 2

Вярвай

Вярвай в себе си
Не забравяй, че всичко е възможно.
Вярвай в това, което те кара да се чувстваш добре.
Вярвай в това, което те прави щастлив.
Вярвай в себе си и винаги бъди искрен. ...
3.4K 1

Аз никога не плача

Знаеш ли
Аз никога не плача,
особено за тебе,
к у ч к о.
От камък е сърцето ми ...
1K 6

Дар

Безценен дар е тоя миг.
Във него аз се раждах и умирах.
Дръвче садих и сбирах плодовете
и вдъхвах аромат на цвете.
Във тоя миг убивах и лекувах, ...
745 3

Остарявам

По онзи начин,
по който трябва,
аз остарявам.
Красиво.
Смислено. ...
1.3K 3

Преброяване до предела

Не знам, дали защото наближава баба Марта, или поради края на този гаден работен ден, но двамата преброители, дето ми „цъфнаха” на вратата, ми се видяха като Пижо и Пенда.
Момъкът – блед като пинаколада кокос, ми се стори леко разсеян , а може и да беше подтиснат от безконечното анкетиране на мърмор ...
2.6K 9

И ще бъда твой

Kогато рано сутрин
красиви очи отвориш,
с напъпилата утрин
кротко ще поговориш.
Току-що изгрели лъчи ...
1.6K 1

Когато...

Аз знам, че слънцето за мене ще угасне,
че всеки цвят ще ми се стори глух,
че вятърът в задушна буря ще прерасне,
за всяка песен знам, че ще изгубя слух...
Когато ти си идеш, ще потъна, ...
1.4K 14

Двама с Теб

Със теб били сме в други Светове,
проникнати от мрежи Светлина,
безплътни, нежно сътворени,
с Любов от Чудни същества!
И двама с теб – искряща пълнота, ...
1.2K 7

Безглаголно

БЕЗГЛАГОЛНО
Ресторант. Покривки бели.
Келнери. Вино. Мезе.
Шум. Емоции големи.
Чаши счупени. Меле. ...
905 4

Иванчо

И В А Н Ч О
По стечение на ред обстоятелства, с Иван Стефанов Хаджипетров, почти емблематична фигура за София през трийсетте години, станахме приятели. Тук не става въпрос за приятелство между връстници, защото беше по-възрастен от баща ми, но независимо от това отношенията ни бяха искрени и наистин ...
2.1K

Задушница

Поредната задушница ни вика.
Тук живите със мъртви разговарят.
Горящи свещи сълзите си стичат.
Взаимно греховете си прощават.
Безкрайна върволица черна мъка ...
1.1K 1 9

Лунаториум - Стая кръгла 0 - Бедност

Предистория – Първа история:
Беше зима и небето беше розово. Онова мрачно, пепеляво розово, което крие в себе си мистериите на Природата. От него се сипеха снежинки. Онези, по-големите, които украсяват всичко, върху което се приземят. Духаше тихият северен вятър, който се познаваше по това, че докос ...
1.4K

Шепот от миналото

Шепот от миналото
безмълвно ми говори,
призовава с молещи очи :
"Не оковавай неизстиналите чувства,
жигосани от своя повелител! ...
1.1K 2

Преглъщане

Понякога на себе си говоря,
упреквам се, сама се утешавам.
Нощем се прегръщам и преглъщам,
сърцето си разкъсвам и раздавам…
1.4K

Сам се прегръщам

Когато
с мисли,
погледи,
гласове
недобри ...
1.2K 5

Хлад

Въздухът е чист до безобразие,
прозрачен до замръзване,
до вледеняване.
Дълбока глътка.
Размърдвам го ...
942 2

Мрачен чар

Глава първа
„Началото”
Погледнах мъжа пред себе си. Беше някъде на тридесет и пет. Висок метър и седемдесет и пет, с черна къса коса, нос, малко по-голям от нормалното и с остри черти на лицето. Очите бяха тъмно кафяви, почти черни. Беше здрав, но не мускулест. Излъчваше увереност и някакъв мрачен ч ...
1.1K 2

Аз съм някъде там...

Усмихни се на слънцето, когато то те погали с топлите си лъчи - аз му дадох от моята топлина! Остави вятъра да те докосне, защото чрез него аз галя страните ти, роша косите ти, докосвам те чрез него! Разпери широко ръце и прегърни света, защото аз съм някъде там и също те прегръщам и ти се усмихвам! ...
1.4K 1

Секунда разкош

Под резливия дъх на роденото никога утре,
онемял чак до корен в измръзнал покой,
неизменно шепти прашен порив, до болка събуден
„Не се вричай в нюанси и просто не брой
стъпалата мъгла, тишината, докрай оглушала, ...
1.4K 21

Малкият голям свят

Малкият голям свят
Една игра с думи…
Голямата любов - необяснима,
е в малката сълза - непобедима.
Омразата - голяма, непростима ...
828 3

Следващият път

(или "Аре... чао" номер 2)
... следващия път
отвори вратата
(не обичам стените,
но мога и през тях...). ...
1.7K 6

Да знам, че на света те има

Бъди за мен следа неуловима,
бъди звезда
безимена, незрима,
бъди мираж - във пареща пустиня,
ала да знам, ...
796 2

Искам Те

Не издържам повече. Разбираш ли?
Да си толкова далече.
Искам да те докосвам, да ме докосваш.
Не издържам вече.
Искам да те усещам ...
1.1K 1

Стъпкани рози

Рисуваш в мен илюзии,
аз потънала съм в прах от самота...
Пресъхнали сълзи, горят в душата ми!
Така безкрайна е нощта!...
Нежността ти е жестока!... ...
1.5K 11

Изчезваща порода Мъж

Търся "звяра" при изобилие от "принцове",
да ме грабне с чара, а не с хубавото си лице.
Не ми пука дали ще кара БМВ или Порше.
Не търся Брад Пит и аз не съм Бейонсе.
Не си търся просто тръпка, а земетресение, ...
1.5K 6

От любов...

Трамвайната спирка още ни помнеше.
Павираната улица нежно пращеше,
когато през нея Любовта ни минаваше.
Държеше ръката ми в парк -
сред хиляди цъфнали клони ...
1K

Несподелена любов

Защо сърцето нарани и го остави,
защо не позволяваш ми да спя.
Нима не можеш истински да ме обичаш,
нима нещастната любов ти не разбра.
*** ...
987 3

Гласът на нашето сърце

Бях в Пловдив на лекции за двадесет дни. Една от сутрините се събудих и започнах да се оправям, за да посетя занятията, които трябваше да имаме.
Вътрешното ми чувство заговори, че не трябва да ходя, но все пак го пренебрегнах и отидох. На двора пред университета седеше една колежка. Заговорихме се.
...
2.5K 2

Самотник

Той живееше сам – като старо дърво
с натежала корона от нощните мисли
и събираше кръгове в свойто стъбло
а в гнездото отляво най-росните листи
Бе оплетен със корени в тази земя ...
1.2K 2

Такава съм заради теб

Усмихвам се. Дори се смея.
По лицето ми личат следи
от смях и от усмивки. Крия
в себе си все болки и сълзи.
Усмивката цъфти на устните, ...
797 1

Бях

Бях
Бях себе си
и други бях.
И теб съм била,
но ти не знаеш това. ...
1.3K

Жена

Аз съм жена, осъдена да вярвам
във приказки вълшебни, в чудеса,
и през косите на живота си ръка прокарвам,
живея тук - на гребен на вълна!
Аз съм жена, осъдена да страдам ...
1.4K 4

Нежно тихи утрини

Но престане ли ветрецът
в нежно тихи утрини,
твоето лице ще се избистри,
в едва докоснатите истини
очертано върху огледалната вода. ...
1K 2

Виждайки невидимото

По-добро от тебе няма да намеря,
защото ти си най-добрият!
Чуваш мелодии, които другите не могат,
виждаш неща, които всички подминават.
Видя ги и във мен, когато за останалите бях просто черно-бяла. ...
1.1K 3

Красив спомен

Къде бях тази нощ?
С кого?
На кой в ръцете бях?
Кого тази нощ огрях?
Не зная! ...
853

Ела, ела

Ела, ела да се запознаем
и истински опознаем...
това какъв си бил и аз - каква?
От тази среща толкова явна
се разкри голяма тайна... ...
817

Калина

Тя е художничка. Докосне ли се до четката – пейзажи или портрети не ù се опират.
Само докато те погледне, за кратко време портретът е готов – твой близнак. Дори най–дребната гънка е отразена.
В повечето случаи поведението ù беше предизвикателно, а чаровността ù неописуема. Дори и най–прекрасните сло ...
954 1