Краят на всички краища е един и същ. Просто край или на галено „крайче”. Там до скършеното на две крушово дърво, до стария напукан от времето камък, в неудобното легло, по средата на пътя или в канавката. Той винаги изглежда по един и същи начин. Това е единствената истина в живота, та чак до самия ...

Той бе за българи герой,
за турци страшен воин,
но съдбата му проклета
за българите бе свободата взета.
Ръка му бе същинска сабя дамаскиня, ...

Времето лети ли
Времето лети ли?
Времето е спряло!
Ние се въртиме
в шеметна забрава. ...

Послепис
Кат гларус без посока съм летял...
В небето отвъд родината си мила.
В чужбина далечна съм се спрял,
работа само аз да намеря. ...

ВЛЮБЕНИЯТ ЖАБОК
Край бистро езеро дълбоко
живеел с жабите Жабокът.
Живеел простичко и скучно.
Звучала му неблагозвучно ...

Мило мое момче с душа на дете,
с очи кадифе, сърцето море.
Мило момче, всяка нощ
приютяваш глава на моето рамо
като врабче, потърсило стряха. ...

Да напиша нещо, но какво да е? Не знам къде отива мисълта ми... безпомощна съм да я следвам и не искам… безнадеждна пустота във мене е… и самота кънти в ушите ми…
Да напиша нещо, но какво ли? За живота ли да е, за любовта ли... за нещо друго или пък за спомена... за нищото, което имам или другото…
Д ...

.
.
Трета част
„Не споменавай напразно името Господне”
Слънцето вече клонеше към залез, но се туткаше по небето, за да гледа какво става на площада във Ватикана. А там имаше голямо оживление. ...

Ако сняг завали през август,
всички ще се учудим...
Но ако видим човек да плаче,
всички ще го подминем
и никой няма да попита ...

... но нещо в мене се прекърши
непоправимо стана като смърт
дори не искам да довърша
започнатият с тебе път...
ти беше като вдишване за мене ...

ВЕЧЕ...
Не зная таз дума, наречена болка.
Не съм малка вече, не съм на триколка!
Вече пораснах, станах голяма.
Не търся вече помощ от мама... ...

Премрежени отблясъци,
един далечен спомен,
скътан в мида, пълна с перли,
на дъното на океана...
И снимки, пожълтели ...

Аз нося име на добра славянка
и смугла българка съм,
черноока.
В Балкана скътана е
мойта сянка, ...

Любовта ми е пролетна птица,
в косите ми свила гнездо,
за целувка събрала устица
и със слънчево-жълто око.
Любовта ми е огърлица ...

Къде си ти, къде?
Вика те моето сърце.
Вика и не знае то
къде ще срещне друг
с твоите очи красиви ...

Заблудени,
забързани,
залисани,
в суетата своя собствена
завинаги орисани. ...

Мислите и тази нощ завършват с нокти,
впили себе си в овехтялата завеса,
по нейните райета до късно писах ноти,
да ми пее тишината за това къде си.
С всеки ъгъл на тясната ми стая спорих, ...

Посях я във душата си, но не пожънах,
и плод не чаках да ми донесе,
реколта от Любов не се събира,
а просто се обича от сърце...
Обичаш ли я, тя ще ти отвърне ...

Да беше песен, щях да те изпея
и да се носиш волен над света.
За теб, любими, щяха да копнеят
и в танц да вплитат тяло и душа.
Да беше клетва, щях да те наричам ...

- Мамо, искам да поговорим. – Каза задъхано петгодишният ми син. – Ама, сериозно. Искам да те попитам някои неща, на които вярвам, че ще получа отговор.
Усмихнах се, поглеждайки в огледалото на колата и се учудих колко бързо растеше малката ми душица.
- Разбира се, че ще опитам да ти дам най-всевъзм ...

Обичаме живота
В мирно време и
във време на война,
небето си остава същото,
достигаш до далечните звезди. ...

Гледам те на тази стара снимка,
ти си, но все пак си различна.
Усмивката ти стои си все така,
но някак днес е малко носталгична...
Върнах се в годините назад, ...

Колко е тихо вън…
Проблясват бавно
меките усмивки на звезди,
с лунен лъч вятърът се е завил –
не се чува дишането му дори. ...

О, той е толкова красив,
погледът му в мен се впива
и любовта в моите гърди напира
и не ме оставя на мира.
Аз обичам го от първия момент, ...

БУРЯ
Облаци дъждовни небето забулват.
Земята захлупват с оловен похлупак.
Светкавици блясват, в миг тайни разбулват.
Гъмнее пак всичко във вечерен полумрак. ...

Старата любов не се забравя,
свети като пламъче в нощта.
Бавно тлее, но се пак възражда,
въгленче в изстрадала душа.
Често е заключила дълбоко, ...

Колко мрачен е градът,
небето - мътно, посивяло.
Безропотно вали снегът,
дъха си времето е спряло.
Оскъдна светлина от чезнещия свят ...

В очите ми облаци от памук,
ръка протягам да ги докосна.
Вятърът духа ми повежда
към синьо-белия небосвод.
Под нозете тревата зелена ...

Моряк там нейде в океана плува,
курс безкраен в шир,
в сърцето си смирено тъгува
за дом, родина и любима.
Земята родна той сънува, ...

Счупена любов не лепи,
парчетата по-добре хвърли!
Счупена стомна -
вода не държи.
Дори сърцето на парчета ...

За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа”
Вила “Дъбрава” се намираше в Троянския Балкан. До нея се стигаше с джипове по лъкатушещ път. След отбивката от главния път се пътуваше около час.
Инспектор Петров пристигна с полицейски кортеж към 12.30 на обяд на 4 април и влезе във вила ...

Размита сенки майският ветрец,
косите си оплита в бледи люляци.
Усмихва се младежки под каскет,
кръстосвайки затоплените улици.
Подгонва аромата на цветята, ...

влюбени вокали
стенат
разнищват мускулите
на влакна
оттегля се влагата ...

Ела, настигни ме,
аз бавно ще тичам,
ще гледам през рамо
дали си до мен.
В очите ми виж - ...

Вървя назад, сочена от пръсти злобни;
преследвам залеза на нашата любов.
Очите давят се в сълзи отровни,
не ще ме изкуши мен грях красив и нов.
Минало, което още продължава. ...