Началото ми беше ти... и края.
На друг живот началото ми беше.
Как стигнахме до тук – не зная,
помня всяка дума, която ми шептеше.
Накара ме да се затворя в мене, ...

Разчупвам хляба.
Деля го с приятели.
И станах корен.
* * *
Живея така – ...

Дъждовните капки рисуват в листата
и тихо нашепват: „Ела!”
От водните струи блести светлината
и птици я галят с крила
Дъхът на дъжда пак е свеж и разлистен – ...

подивял вятър
пролетни сълзи суши
трън се усмихва

Полегнал на тучната ливада
Отново облаците аз броях,
Фигурки различни в тях съзрях,
Но щом теб видях онемях.
Бях се врекъл в самота и тишина, ...

(Instrumental)
(инструментал)
Into the distance, a ribbon of black
stretched to the point of no turning back
A flight of fancy on a wind swept field ...

Гадженцето ми, сладката ми поничка
отиде `на парти, мило` миналата нощ.
Но след три часа и след седем водчици
се катурна тя в леглото с някъв пич.
И не, изобщо не искам да знам, ...

Едно признание
се претъркули
и звънна при фонтана
на цимента.
Разрошен гладен гълъб ...

Дори ангелите плачат
Чувствах се толкова тъжна,
a небето беше толкова сиво.
Дъждът се изливаше, вървях под него.
Дрипав старец дойде при мен, ...

Ако имахме с теб дъщеря,
зачената в края на август,
под небе и трънливи вълма
и в шушукa тръпчив на тревата,
в дрипав здрач на индигова нощ, ...

Пристанала мъка
Знаеш ли,
душите могат да се виждат,
като капки от една и съща река;
да си пишат с лекия полъх, ...

Харесах те в мига, в който те видях.
Харесах чаровната усмивка и искрящите ти очи.
Харесвам как танцуваш под звуците на музиката.
Харесвам те, но ти не знаеш.
Постоянно си в мислите ми. ...

УПРЕК
Не ме упреквай, че не разговарям,
че съм самотник,
че обичам да съм сам.
Не съм студен, ...

Първа глава
Исках само едно – всичко по-скоро да свърши! Исках да потъна в невидимото и да се изгубя там. Бях много уморена от всичко.
Всичко започна преди 17 години, когато майка ми за пръв път ме видя. Казвала ми беше, че в онзи момент целият свят спрял, за да се наслади на прекрасното ми личице. ...

Колко минаха, майко, колко още остават?
Върволица от парещи, морни години,
лъкатушат пред себе си пак в надпревара,
като тягостен стих от закърпени рими.
Как не мога да смятам, от числа не разбирам! ...

Птиците пеят,
цветята растат.
Дърветата дишат,
стените мълчат.
А ти?

На Р.
За миг се изгубих
изгубих се в спомени
във думите твои
във думите твои на залез ...

Забравена, празна и стара,
продънена бъклица – страх...
Пияна, разголена вяра
с прехапани устни от смях...
Строшени парченца - съмнения, ...

Душата ти от грешки е издрана.
В погледа ти този страх е сянка…
страхът да съм поредната ти рана
те кара да ме мразиш… Жалко!
Разши ги - всички мои рани, ...

За Евтимов е камбанария свята,
за Дамянов пък мечта и мъст.
Една загадка вечно непозната,
разпъваща душите ни на кръст...
От чар и хубост сътворена, ...

Всяко начало било трудно,
не беше така при тях двамата,
той трябвало да започне –
а започна първа дамата.
Тя направи първите стъпки, ...

Все някога, знам, ще сте срещна,
ще застана свенливо пред теб,
ще притихне в гърдите ти нещо
и за миг може би ще се спреш.
Мисълта ти със взрив ще се пръсне ...

... последната спирка на сламата... в лято...
Любовта е от Господ.
Хайде, нека е Свише.
Все е мокра до кости.
Все по-често въздиша. ...

Със музика
закърмена съм
явно,
че често -
сънена или ...

“ВДИГА ЛИ ШУМ ПАДАЩО ДЪРВО В ГОРАТА,
АКО НЯМА КОЙ ДА ГО ЧУЕ?!...”
Тери Пратчет
Дойдох! Неповикана...
Пристигнах! Непосрещната... ...

Ще дойде ден да се възправи
в небесата слънчевият Ра.
И пак в пожари хоризонта
ще обгърне златокосата зора.
Ще възкръсне тъжната пустиня ...

Имах дни...
Ту тъжни, ту щастливи,
изгреви и залези красиви.
Затварях дълги нощи
с нелюбов. ...

Душата търси те, къде си?!
Там някъде между вълните и дъгата?!
Ръце протягам към лъчите светли,
но стигам само на чайките крилата...
Не се отказвам! Тичам след вълните! ...

Прекарах три незабравими дни
със моя Алехандро,
стрелочникът с бадемови очи
от гара Ню Орландо.
За миг изпуснах моя влак ...

Какво да направя – пораствам
Какво да направя – пораствам.
Оптимистка бях – реалистка станах.
Не вярвам да има мечта изживяна.
Животът обърква и наранява. ...

Тъй дяволски красива си, Катрин,
под тази бледа лунна светлина.
Лицето ти е бяло като крин,
самата ти приличаш на жена,
изваяна от кост или седеф. ...

Обиждат те събития и факти
и, казваш, станал си различен...
Защо забрави да се бориш с лакти
и всъщност станал си безличен?
Защо в живота сам приклякваш, ...

Не си подозирал дори какво беше за мене ти...
Всичко свърши и мен вече не ме боли!
Слънцето изгряваше с твоя поглед и
залязваше с усмивката ти!
Не разбрах какво съм аз за теб – ...

Тихо вятърът стене,
Земята крещи от болка в нощта.
"Болно е житното семе,
умират корени в пръстта."
Дъждовни сълзи я погалват, ...

Баба Поспалана
Тупат босите крачета,
пляскат малките ръчички,
точици в очите светят
и блестят като звездички. ...