След малко щяха да го откарат в операционната зала. Сестрите старателно избръснаха всяко косъмче от тялото му, дезинфекцираха го от главата до петите и вече чакаха нарежданията на операторите, но те нещо се бавеха в съседния кабинет. Дочу се гласът на доктор Иванов:
- Роднините на Петров са направил ...

Вкусът на устните ти
е още върху моите
и топлината на ръцете ти
е още върху моите,
а цветето на твоята усмивка ...

Зов
Животът ни като сезоните протича,
отдавна в детството остана пролетта,
и ето, вече лятото отлита,
на портата почуква есента. ...

Ти
Ти си експлозия от смях,
ти си моят грях!
Ти си ум и летящо щастие в едно,
нека бъдем заедно, ...

Над тази земя и небето е някак различно.
През всички сезони от него вали тишина.
Ни гръм, ни светкавици. Нито отлитащи птици.
(Под мъдро спокойствие диша стаена вина...)
Как искам там горе сто мълнии да се кръстосат. ...

Нощ се прокрадва сребриста и бяла -
тайно рисува човешки съдби.
Твоята нежност дали е видяла -
обич омайна даряваш ми ти.
Дълго с душата на скитник неканен ...

Танцуваме със теб в нощта,
как прелестна е тя!
По дансинга кръжим.
В любовен плам горим.
И всичко е прекрасно. ...

Колаж
Дигитална реалност
в усукано въображение
защипани моменти от време
игра на чувства ...

Смъртта е страх само за живите,
за мъртвите е начин на живот,
а за правите измежду кривите
смъртта е среща с друг народ.
Тя е просто описание ...

Когато те обичат,
си коронясан цар
или царица.
Когато ти обичаш,
единствено сравнимо ...

Роботи
Прогресът създаде за всичко машини
и всяка, за нас, неуморно работи,
заместиха нашите яки гърбини,
но без да роптаят ̶ нали са роботи?! ...

Беше чиста случайност! Не, че някой ще ми повярва... Аз просто загребах вода, за да се разхладя в нетърпимата юлска жега и в последния момент видях как нещо трепка и проблясва в шепата ми. Мъничко, златничко, три желания изпълнява, що е то? Златна рибка.
Не съм я търсила, не съм била подготвена със ...

В тази тиха вечер седя в стаята сама.
И знам, че в мене беше цялата вина.
Обвинявам се за всичко и много съжалявам.
Искам нещата в сърцето ми да мога да управлявам.
Аз излязох навън - в това тъпо, мъничко селце ...

Аз знам,
че обичаш, когато вятър в косите ми пее,
когато гали лицето ми, като трева некосена,
светулки в очите ми с любов да посееш,
но не искай никога да остана до теб примирена! ...

Изправен гордо все така
над урвата вековна,
ти, Урвич, пазиш спомени
за смел народ,
за грозна сеч. ...

Изгубих те, тъй както ключове се губят -
нелепо, безразсъдно и комично,
след теб и част от себе си прокудих,
онази, дето тихо те обичаше.
Изгубих те, като съня нетраен по ресниците - ...

Не искам да знам,
не ми говорете,
нека не знам,
моля ви - спрете!
Нека остана аз сляп, ...

Прости ми, Господи, но го обичам,
дори да знам, че не съм достойна.
Вярна до болка му бях, се заричам,
и съвестта ми затова е спокойна.
Прости ми, Господи, не мога да дишам ...

Изкачвах се по стълбите на излизане от един софийски подлез. Когато чух зад себе си мъжки глас: "Приятелю, май много ти е тежко!?" Обърнах се. Зад мен вървеше някакъв непознат мъж. Усмихваше ми се с разбиране. Отговорих му, че раницата наистина ми тежи. Но той ме погледна, за кратък миг очите ни се ...

Не съм забравила
страстта, която като буря
със ледени парченца ме замерваше,
повдигаше полите ми нагоре
и натежаваше в косите ми от мокрото, ...

На народните будители
Къде сте вий, будители народни,
защо заглъхна вече ваший вик,
защо когато вече сме свободни,
заветът ви да пазим не сме годни - ...

"Над мене мрак се спуска и скоро нощ ще падне"
Йода, "Междузвездни войни"
Не спускай се над мене, Мрак!
Върви си, Нощ с крило на гарван!
Аз още бяла съм и знак ...

Ненагледната пролет отдавна отмина.
В сън от ласки очите ми тихо покри.
Есен спусната с четка рисува
златни струи с багри от листи.
А тактуват щурчетата още илюзии, ...

Вече не помня виковете на пеперудите,
забравих и плача, роден от тях,
ни крясъците от страстта пробудени,
ни мълчаливите деца на твоя грях.
Забравих за летящите надежди ...

Утро.
Мракът на нощта се сменя
със синия воал на утрото.
Стъпки,
милиони стъпки натежават ...

Хлебарка
Ей сега от тука мина
тази шибана гадина...
Да я смачкам не успях
много късно я видях... ...

Я, какъв е странен –
объл и охранен!
Уши като ветрило
дълъг нос са скрили.
Тежък повече от тон, ...

Студено ми е. Замръзвам. Ръцете ми изстиват. Пресъхнах. Няма вече сълзи. Няма го морето, в което се давех по-рано... Това беше най-сладката смърт. Раждах се, за да умра отново. А сега го няма... Няма го и слънцето, което да залезе над това море. Всичко пресъхна. И остана само студът.
Не бях такава. ...

По-добре да си го кажем, любима:
Не се получава толкова добре,
любов може би няма, химия има,
ще сработим за седмици поне.
Ще се сблъскваме в стени поредни ...

Критичен Дъх
Безразличието е въпрос на възприятие - нечовешко възприятие, ужасно обиждащо, неопределено, грозно, невероятно отблъскващо възприятие.
"Нищо човешко не ми е чуждо", освен елементарната човечност и ако нея я няма... то всичко останало човешко е глупост, поза, дяволска изродщина... и за ж ...

Любовта е една надпревара. Безсрочна борба за надмощие. Една безконечна последователност от низости. Заучени машинални действия, повтарящи се всеки път отначало. Безскрупулна игра без правила, в която просто трябва да победиш. Печели онзи, който пръв разбие сърцето на другия. Опциите за изход са огр ...

Съпругът ми стана риболовец. Ей така изведнъж. Започна да гледа някакви предавания за риболов, намери си приятели риболовци и изведнъж така се запали, че аз направо се изумих от неговото ново хоби. Започна се от там, че един прекрасен ден мъжът ми дойде да ме вземе от работа, което ми се случва по-р ...

Слънцето изчезва далеч зад хоризонта,
над вече заспалия град спуска се мрака,
тъжното сърце в тишината на нощта
продължава да плаче и все още да чака.
Студеният нощен въздух трепери, ...

Трохи на трапезата
Как ме стегна под шапката някак несвойски живота.
Уж приятели бяхме, делихме любов и тъга,
а след всяка неканена смърт го обичах в отплата -
стисках зъби и пак изоравах в небето бразда. ...

Идин чувек ут нашту селу
виднъш си цокнъл многу здраву
и нъ пътъ му, ништеш ли, кво излялу,
унуй мекуту пут упашкътъ нъ кравъ.
Блящил съ чувекъ и си викъл - ...

Мога да падна и да се моля!
Мога да крещя и да се боря!
Но не мога да се предам...
не когато виждам моя блян!!!
Невидима отстрани ще стоя. ...