Плачеща върба
под болничен прозорец -
пустоочие

Тръгваш си
Тръгваш ли? Защо? Недей!...
Не оставяй сърцето ми да чака.
Студът обви ме и пламъкът ми тлей,
любовта изчезва, знай, във мрака. ...

Макар и след толкова време,
отново да те видя пак успях,
показах зъбите си чрез усмивка –
колко само щастлив днес бях...
Очите ми отдалече те видяха, ...

За чуждите по-малко ни боли
Искаме да бъдем непознати,
не вярваме на другите съвсем.
Пазим ги от раните сърцата,
наши са, не щем да ги дадем. ...

Имаш поглед сладък,
косата ти игриво нежна,
очите пъстри, поглед гладък,
красиво някак си небрежна...
Лицето ти прекрасно, алено, ...

Глава Четвърта
Имаше дни, в които ù се искаше да е някой друг – поне за момент да размени самоличността си с тази на друг човек. Желанието беше от тези, които по някое време спохождат всеки човек... само дето нея я спохождаше твърде често.
Казваше се Александра (Алекс за приятелите, които в интерес ...

Борката бе планинско чедо. От няколко години, заедно със семейството си, по неволя се беше преселил от китното родопско селце в големия, задушен град, но още усещаше пулса на своята кърмилница. Обичаше да стои на балкона и вместо да гледа заобикалящите го сиви блокове, да рее погледа си надалече, на ...

Забранено ми беше да те имам -
блян забранен бе ти.
Но, уви, получих те за една нощ греховна -
грешка черна бе ти,
Свила се в огнено кълбо! ...

Не ядем ментета вече!
Горда „Стара планина” –
пържен, задушен и печен –
наш любим продукт станá.
Е, че има тук-там соя ...

Дърветата
пак онемяха
без своите думи-листа,
с които
мечтателно-нежно шептят. ...

Не мога да бъда щастлива,
все ми пречи по нещо -
ипи скука или пък ревност.
Все обвинявам по някой за нещо,
все се питам - и този път ...

Привлякоха ме стиховете ù
Изпълнени с радост и малко тъга
проглеждам отново и виждам света през очите ù
тя е стихийна но много добра
светът ù е шарен пълен с капчуци и палещи жарки лъчи ...

***
Очите ти излъчват доброта,
усмивката ти – слънчева магия,
ръцете ти даряват топлина
и в мен разпалваш огнена стихия. ...

Безпомощна съм, скъпи Татко.
Думи не намирам за разтуха.
Еделвайсът разцъфтя в скалата,
буренът треперещ съхне в скута.
Побеляха косите ти, Татко. ...

искам ТЕ
Идват влакове и всичко
Се превръща в ехо
Като сън кошмарите пристигат преоблечени
А ти не слизаш още на перона. ...

Отне живот на майка тъй любяща,
открадна я от мила дъщеря,
от син, и тя веч никога не ще да види
усмивките на двете си деца!
Отмъкна я от рожбите ù плахи, ...

Аз съм вятърът.
Пеперудена ласка
по твойто чело уморено.
Аз съм водата.
Задъхана роса ...

*На приятел. Почивай в мир.
В нощта ясно отекват стъпки на невидими духове.
И се борят да завладеят нашето „утре” зли умове.
В скръбта ясно отекват камбанени стонове.
И не питат нас дали после ще страдаме повече. ...

Мила, затвори очи
и отдай се на мечти,
повярвай в тях, за истина ги приеми
и усмивката тогава ще се появи
и лицето нежно ще ти засияе, ...

Ти с мене беше в трудните моменти,
държеше ме, за да не падна.
От тебе за всичко получавах комплименти,
обичта ти с моята съвпадна.
Момент е нямало, в който да не си до мене, ...

Събуждането ми избухва -
като бомба в магазин
и като всички бомби по света –
боли.
Сънувах ли съня си? ...

Не ме вини, че ме обичаш.
Недей да бягаш от това.
Любовта не носи болка,
щом е споделена.
Не крий как всичко даваш да съм твоя, ...

Безсънна нощ
Ненавиждам безсънната си нощ.
Копнежът тегли ме с огромна мощ.
Разумът понякога е прекалено лош -
обича да ме дразни с порязващ сърцето ми нож. ...

Настъпи нов ден на Земята.
Петелът - ранобудник стар -
високо възвести зората,
с присъщата за него жар.
Кокошка се разкудкудяка, ...

&
Ставаш. Докато разтъркваш сапунената пяна върху наболата брада и все още недоспал се мъчиш да не вземеш възкиселия вкус на лошото настроение...
Бавно започваш... леко повдигаш косата и дръпваш лъскавата дръжка на самобръсначката. Поредната закуска; унило гълташ залък, после глътка чай, мляко.
Трол ...

Стефан придоби съвсем друг вид. Вече обръснат, подстриган и с други дрехи, се чувстваше приятно… На лицето му грейна щастлива усмивка.
Иван му показа таванските стаи, които бяха обзаведени. Едната беше пригодена за кухня. От антрето се влизаше в банята и тоалетната. Имаше и тераса, на която се излиз ...

Планината... Не! – Не може
да се мери с равнини.
Планината се не мери
по дълбоки падини.
Върховете са мерило ...

Когато протегнеш към копривата ръце - още при първото докосване тя те предупреждава – болезнено, но ти казва: „Не ме пипай, ако не знаеш как да направиш от мен истинския балсам за своето тяло”.
Но при жените е различно - липсата на подобни симптоми ги прави опасни и непредсказуеми – с лекота и небре ...

Изгубих се бос в поляна от тръни
и пътя към теб бавничко търсех.
Боли да стоя, боли да вървя, къде ли
грешно постъпих?
Дали е, защото всичко ти дадох? ...

В очите ти разюздани мъгли царуват,
а истината робски е замлъкнала пред тях,
копривено зелени, безпощадно жулят
моите очи и хладнокръвно ме въвличат в грях,
с който безуспешно се опитвам да живея, ...

Огнище
Не потръпнах, когато те срещнах.
Няма болка в душата ми, не.
Ала странно, че пламъче блесна:
"Е, какво? Пак при мен ли дойде?" ...

Видя ли трептенето на звездите,
почувства ли полъха на вятъра?
Усети ли болката на сълзите,
чули отчаяните викове в театъра?
Какво са за теб тези чувства, ...

Заставам пред поредната отворена врата,
а в мен тупти свещена тишина.
Отправям се към истинната среща
с потайната, в мъгла обвита Вечност,
обяздил времето, ...

Имам покрив, храна и каишка на шията.
Всяко кътче от двора познавам...
(Докъдето допуска и стига синджирът ми.)
Любовта е
измислена тайна... ...

Люлякова луна се люлее в небето.
Лùлави петънца позлатяват полето.
Вятър восъчнобял волно препуска.
Мърка мекичко мракът и морно се спуска.
Синьо-седефени сенки събират лъчи. ...

Моят живот суче
на времето болното виме.
Куцо, бездомно куче
е моят живот. Гори ме
въгленочерната орис ...

Аз съм момиче като всички останали,
обичам живота и вярвам в съдбата си.
Аз съм момиче като всички останали,
люби и разлюбва моето сърце.
Следвам мечтите си, не подвеждам сърцето си, ...