Това е четвъртото стихотворение, което пишем заедно с Виктор Вълков. Инвалидната количка не му пречи нито да мисли, нито на пише и затова продължаваме напред...
Приятели
Виктор Вълков / Тодор Трайчев
Какво е човекът, останал самотен,
без вяра и обич, със празна душа. ...

Със девет пръчки динамит
обвих желязната си гръд.
Девет пръчки динамит -
по една за всеки адов кръг.
Глупости! Това не е джихад - ...

През всички години предишни
все тебе ли чаках?
Във дългите нощи самотни
за тебе ли плаках?
За тебе ли пазих в сърцето ...

вдъхновено
Ще участвам в конкурс!
Харесва ме!
Усмихва се!
Ето я! ...

Остави ме най-сетне на мира!
Опитвам се да те забравя.
Ти разби сърцето ми.
Проумей го най-накрая!
Исках те. Безрезервно се раздавах. ...

ЕРМА
Аз, Ерма багаин, съм най-малката дъщеря на Нягул укбагаин от рода Ермиар. Родила съм се в годината на Кучето, две години след като кан Кардам победил василевса Константин при Маркели и му наложил данък. Баща ми беше от старата българска вяра на звездния бог и неговите двама сина Слънцето и Тъмн ...

Самотните измъчени души -
там, в моя роден град
поробен,
остро
свирят на цигулки. ...

Исках да избягам от теб. Да избягам от всичко! Но как? Когато е толкова трудно да избягаш от това, което си търсил, искал, изживял... Исках да избягам, за да не преживея това, което преживявам сега - раздяла! Не с теб... тя не боли! А раздялата с хубавите мигове, прекрасните спомени, раздялата с нав ...

Да би могла, дори и на инат,
да пръкнеш челяд с мен под керемида,
аз бих отмъкнал дръзко - цвят по цвят -
градините висящи
на Семирамида. ...

Ти отново разстилаш по мен с топъл дъх любовта ни
и събуждаш вулкани от нежност във мойте очи.
И нахлуваш с вълните от чувства дълбоко в съня ми
и скалите от болка, без милост – покриваш с коси.
Аз превръщам се в мрак и по твоята кожа се стичам ...

ЛИТНИ МИ, ПТИЧКО
Литни ми, птичко, надалече.
Иди при моя скъп любим!
Сама не искам да съм вече,
несгоди с него да делим! ...

В танца на голи човешки тела,
изпълняващи танца на Любовта -
тантра има само красота.
И красиви са те, и летят, и се реят,
и в този вихрен стремеж ...

Машината от мотора на кораба заглушаваше собствените ми мисли. Постоянното бучене преминаваше като дразнеща тръпка през цялото ми тяло. И в най- отдалеченото място на палубата пак предизвикваше във мен отпадналост и повдигане. Мъжкото ми его се бе изгубило някъде. Не можех да си обясня как моряците ...

Нов хоризонт
Намирам любов... океан и покой
Две туптящи сърца
Тръгнали към вечността
Не искам да спирам... целувам реките ...

В този миг, когато ние се усмихваме,
някой ненадейно някъде умира...
Някой е самотен и в душата тихо е...
Друг, че е предаден, внезапно разбира...
Тъй върви светът. И от памтивека ...

- Лети и разказвай на робския свят
кое е най-скъпо тук на земята...”
(Аведик Исаакян)
От кръчмата на Бедрос, долиташе глъчка. Песента от радиоточката се смесваше с българо-армено, гръко-турската реч на посетителите. Сякаш покрай кръчмарския тезгях се бяха объркали езиците при срутването на нашенска ...

Приятелю, защо стоиш безмълвно?
Застанал си на кръстопът!
Животът - изорана нива... подай ръка,
двама ще намерим път.
Приятелю, недей унива. ...

Пролетен ден
Навън е светъл, топъл ден,
чирикат весело врабчета.
Отлетял е вятърът студен,
в розово цъфтят дръвчета. ...

1
Програмата винаги пита учтиво:
„Ще замениш ли с новия файл предишния?”
Давам “YES” и старото си отива,
по своя двоичен път към Всевишния. ...

ВОЙНА
Безпаметни политици в ролята на Богове.

Не е чужд на човешките слабости.
Знам, че те и на него не са...
Древна истина - даже за рая
прекалени светци не вървят.
Той е моето рамо по пътя. ...

ИМАНЯРИ
Късна нощ. Среднощна доба.
Скрита е зад облаци луната.
Чува се потаен говор
и стържене на правата лопата. ...

Да летя аз не мога...
Как да те достигна без криле?
Любовта е тревога...
Дом тревожен е мойто сърце.
И път не намирам... ...

Създай ме друга. Създай ме стандартна.
Да не искам, не мисля, не чувствам.
Създай ме удобна. И без характер.
Създай ме възможна. И нежна. И нужна.
Създай ме така, че да мога да пасвам ...

Подмамена от слънчевите вопли,
излязох на терасата със стих.
Стопява се снегът и чувства топли
пред прага на дома си възродих.
И ето, че ветрецът тих довея ...

Животът е клетка.
Животът е ад.
Желязна решетка.
Борба с непознат.
Животът е цвете. ...

Мислите...
Мислите са велико нещо!
Вечер е и е студено навън, а аз си мисля за нас!
Мисля си за това, колко ли щастливи бяхме с него?
Всичко започна, като в приказките или като че ли беше филм? ...

Сърцето ми плени
и за миг го разби.
Но не очаквах от теб сега
да покажеш угризение на съвестта.
Но кажи ми ти, боли ли от това, ...

Прости им, Господи!
Те... не разбраха...
Убиха мълния.
А Ти им я изпрати
да изпепели еснафското в душите, ...

Истински герои те бяха!
С любов на сърце,
с мисъл за дома, умряха!
Без да очакват
дори и малка отплата. ...

Мамо, дърветата не разцъфтяха тази нощ.
Защото е есен.
Но нали ще се случи?
Обещаваш...
Мамо, ще порастат ли ...

Ръцете си дръпни от мен,
вече не ти принадлежа.
Изгуби ме в онзи мрачен ден,
когато целуваше го под дъжда.
Гледах те безмълвно от колата, ...

Не мога да спра да пиша
за калните, дрипави дни,
когато реших, че въздухът
е спрял централно.
Никой не ме предупреди, ...

Теб те имаше за малко
в моите очи.
Образите, наслоени
от теб и мен
и мен и теб, ...

Болезнено, страшно и страстно, глупаво-наивно, убиващо уязвима съм. Трудно беше да си го призная, но съм слаба без теб. Не защото не мога да продължа, а защото не искам. Само в теб намирах смисъл да се будя сутрин с усмивка и пак заради теб обичах мириса на борова гора...
По дяволите... Който е каза ...

Ръждива любов
„Сбогом, моя любов‚
чуй ме викам след теб‚
сбогом, моя любов,
аз не плача.” ...

Вечер, когато на моето куче му сложа синджира
и го извеждам да пишка,
не на него, а на мен гледат сеира,
как след него подтичквам.
Така е и с жените самодиви, ...

Восъчно прозрачни са душите ни –
лесно
нараними
и безплътни,
но в страстта, докосвайки се, литват – ...