Когато чу сирената на линейката и звънеца известяващ спешен случай Мирела бе в една от сестринските стаи в прегръдките на Джон. Падна си по него още като го намери преди няколко дни близо до болницата. Имаше рана на главата и не помнеше нищо. Мирела почисти и превърза раната му и го нарече Джон. При ...

Препускам с вятъра към долината на стремежа и пустошта.
Яздейки бриза на лъчите на изгряващото слънце,
мечтаейки да бъде както преди.
Прекосила морета и планини,
отъпкала свои пътеки, стигайки до върха, ...

Пак седя в стаята сама...
мисля за живота и света...
Бавно в цигарения дим, някъде
изгубват се мечтите...
Питам се, ...

След нелепата смъртта на Динко направиха разместване в графика.
От утре с Янка ще бъда в маркшайдерско бюро.
Обикновено стажът в бюрото преминаваше в администрацията.
Днес, обаче, трябваше да се замерва изработеното пространство…
Въз основа на данните се формира заплащането на миньорите. ...

А вече мрем като мухи
и ни избиват кат животни,
като скотове беззащитни.
И падаме като елхи,
от топор остър подкосени, ...

Благодаря на Десислав Илиев за вдъхновението
Не на кафе - на вода
искам да ти гадая.
Търся от тебе следа,
тихо смирила безкрая. ...

Не съм от благородно потекло,
пък и мъже - с лопата да ги ринеш.
Аз всекидневно своя Рубикон
пресичам. И се свличат в мен лавини...
когато с поглед, с дума или жест, ...

Обичам те, от никого аз това не крия,
но кога ли ще усетиш това?
Кога ли ще усетиш що е мъка,
кога ли ще почувстваш любовта?
Обичам те, и така ще бъде за вечни ...

Приех живота си объркан,
през бури от сълзи, отвени с ветрове,
по-чакълест път, с годините изтъркан,
хвърлящ ме в падения и стръмни върхове.
Докосвах мечти неосъществими, ...

Басня
Стърчали си от един ботор една балтия и една модерна моторна резачка. Балтията била стара, ръждива със хлабав сап и поизживяла времето си, а резачката била модерна, ярко червена със добре смазана верига и изглеждала отлично.
- Много ти е прогнила дръжчицата, вуйно - присмяла се резачката на ов ...

Двор! И порта!
Къща! И голяма! И хубава!
Отминах портата, кога викна.
И къде ще ида, та няма да се върна? И без да се обърна и да погледна през оградата, знам какво ще видя.
Асма! Под нея маса. На нея чашки. До нея столчета. Две. На едното е седнал, другото ме чака. ...

Светът ми се беше събрал в малка орехова черупка. Без ядка. Куха, но не изгнила. Някои я наричат „щит”. Други – „черупка” (каквато си е). Трети – „съдба”. За мен беше моят дом. Малък. Крехък. Свит. Но – пълен.
Веднъж черупката падна във водата. Вода. Течение. Живот. Нищо, че по-късно се оказа разтоп ...

провокирано от:
С огъване ражда се лък.
Отколе безброй поколения
изкусни стрелци с майсторлък
са мерили с него умения. ...

Контролирана радиация

дяволска шега
Сънувам често своите мечти,
а някои отиват в двора на забравата;
неусетно се изнизват после дните ми,
подмамени и те от сенките на рая. ...

На дувара
С течение на времето неясно,
и дъждовете, дето я валяха,
тя стана силна и прекрасна,
и тихо помъдря, и май порасна. ...

ИСКАШ ЛИ?
Защо не искаш да признаеш
пред себе си, а не пред мен
и искаш да покажеш, че нехаеш,
а в твоите мисли съм и нощ и ден! ...

Не виждаш ли?
Като тебе сладка,
обидена и тъжна
почти догадка,
на никому длъжна, ...

Сняг на парцали се сипе в съсухрена, сива душа.
Лъх на дихание нежно изтрива и нощна дъга.
Исках да хвана с тези ранени и влажни ръце
поглед последен към твойто, тъй морно, студено лице.
Плъзга се прашна усмивка, безстрастна и бледа - мълчи. ...

Помниш ли един прекрасен ден, в който ние с теб вървяхме и се наслаждавахме на прекрасния залез край кея, тогава… облаците бяха покрили небето и слънцето се бе сгушило в красивото му скривалище. Небето беше тъй светло и красиво и добавяше нещо специално към своя чар на интересната дата, събрала в се ...

"Латинка Златна,
сърдиш ли ми се за нещо?"
Чуто на глас
Не можа да приемеш
мойто "сбогом", момче. ...

Разходи се с мен в Ада
Дишай!
Дишай!
Моли се за кръв,
моли се за пречистване, ...

Станах студена и безчувствена,
превърнах се в това, което мразех!
Станах повърхностна и изкуствена,
сърцето си от това не опазих!
Вече ничии чувства не зачитам ...

Твоята обич била е безумие на моето сърце,
Някаква несподелена лудост, заради която
фалшива е била усмивката на моето лице,
като в приказките - имало едно време, когато...
Сезоните идват и отминават, ...

Остави ме, незнайнико,
не обричай нощта,
с твоя дъх и стенание,
с тази гузна душа.
Зад прозорците тъмни ...

В омагьосания кръговрат на дните се въртим,
унесени от тъжен ритъм.
Различни чувства в себе си таим,
не знаем да се пазим или да горим.
Понякога устремено крачим все напред, ...