По текст на Елица Стоянова.

НЕКАНЕНИЯТ ГОСТЕНИН
Това e един наистина невероятен, може би по-скоро паранормален случай. Постарах се да запиша това, което все още помнех от него, без да прибавям каквото и да било. Направих го не за някого, а за себе си. Просто реших да запазя малката част от него, останала в паметта ми, преди и ...

Запъхтяна ли си? Почини.
Няма закъде да тичаш,
поспри се малко, замълчи
и помни, че ме обичаш!
Изморена ли си? Полегни. ...

Дано
Ръцете ми - две щедри невъзможности -
прегръщат лунноцветите на любовта.
Душата ми въздиша над словата на поетите -
поех по дирята, оставена от техните пера. ...

Денят бе студен и сив, но беше към края си, а аз бях на прозореца и трепнех да чуя звънеца, оповестяваш пристигането ти. Гледах през стъклото, от където едва се забелязваха сивите петна, който очертаваха фигурите на хората, бързащи да се приберат в своите топли апартаменти. Мъглата ми пречеше да те ...

Когато животът стане труден.
И светът изглежда несправедлив.
Когато чувстваш, че всичко се руши и върви надолу.
Просто затвори очи и знай:
Аз ще бъда с теб до самия край! ...

Малцина късметлии са в Живота,
но аз не съм от тях.
Ще бъда...
в екваториалните гори
или в хранилището ...

В свитата на Артемида
(втора част, последна)
Ив лежеше на дивана в хола на Артемида, която сама и кажи-речи без никаква помощ от нейна страна беше успяла да я пренесе вътре. Когато я попита да се обади ли на 112, тя едва успя да проломоти:
- Н-не... нне... нека... тайна... моля... те...
Катя се беше ...

Позволи ми да те докосна -
утре няма да съм тук и да мечтая за теб.
Позволи ми в сърцето си да те нося,
макар далеч да си ти от мен.
Позволи ми да стоя наблизо ...

Градът на липите
Когато юни сипе от небето жар
и залезът е дълъг с портокалов цвят,
градът превръща се в олтар,
а липите го даряват с аромат. ...

Искам те!
Искам те с онзи копнеж,
с който само поетите могат...
в нощ със топли звезди -
без молитва и свещ - ...

Формите любов са разностранни -
дали любов, дали пък зло...
Важното е да осъзнаеш осъзнато,
че всичко случващо се досега
винаги е за твое добро ...

Завидяха хората на полето. Завидяха на спокойната му свободна шир. Завидяха на златорусата му коса, която вятърът галеше с длан на вълни, на вълни.
Завидяха хората и поискаха да живеят там.
Речено-сторено. Докараха огромните си машини - с едните издълбаха огромните ями за основите на своите домове, ...

Очаквано и неизбежно залез ще запали
кибритените сгради във квартала,
от лятото разпуснат и ленив.
От мене управляван е кварталът,
от своята тераса аз го притежавам – ...

Здравей, любов,
сега ли се събуди,
сега ли ме погледна
с поглед син,
отново ли сънува ...

Обичам те, но малко по малко времето си казва думата. Може би след време ще говоря само - ''Обичах го''. Тази мисъл ме облекчава до известна степен, защото на този етап ми е още трудно. По-скоро се чувствам обидена. Обидена, но още обичаща. Ще ми е по-лесно, ако спреш да ме търсиш. Така не слагаш со ...

В мрака тъмен и опасен наблюдават те очи червени.
От Ада ги изпратиха и им заповядаха
да убиват и разкъсват плътта туптяща,
от нея жадно да се хранят и нищо да не оставят.
Луна – червена. ...

Отказвам
Не! Няма да дам на тишината
да трие името ти от моята
самотна стая... този момент си е мой.
Няма отново да допускам ...

Равносметка
Какви сме глупаци?! О, колко сме прости?!
Зомбирани бродим в свободен затвор!
Акъл не приемаме, даже на гости,
на други единствено правим разбор! ...

Съблечи ме от въпросите отровни...
С годините разяждащи - Неистово!
От старите любови...
Висящи още на простора!
Съблечи ме от напоените стени... ...

ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ
"Половинка и градус на изток.
Но не е от рая."
Яна Кременска
Два живота далече от рая ...

Аз съм скромна детелина,
несъвместима
с плевелите и с цветята!
Не мога с щира да се боря,
вкоренен е здраво във земята - ...

Никога не съм обичала така,
душата ми струи в усмихнатите ъгълчета
на устните ти кадифени.
Никога не съм обичала така,
сърцето ми пулсира в бляскавия поглед ...

Стъклен студ в поглед мрачен, потискащ…
Ежедневно го срещам у хора…
Ей така… някак… ми се приисква
да стопя стъкълцата умора…
Между мен и тях – тон от бумащини, ...

Когато гълъбите са нещастни...
В някаква сива празнота.
Цигареният дим с всеки поглед.
Очакваш в разговора необмислен
да израсне - думата с първите най-слънчеви цветя! ...

Утре не е обещано
Накацали по балконите, тъжните лица на сателитните чинии отразяваха скръбта на човеците обратно към земята.
Болезнено-незапомнящо се, сивият ден повтаряше себе си. Морето - спокойно, застинало в очакване, огледално копираше нищото отгоре.
Като изтребители, пикираха гълъбите и с пля ...

СКЪПИТЕ НЕЩА
текст: Станимир Димитров
музика и изпълнение: аз
Виж я днес - тя е вече будна
очите й са стоплени от първите звезди ...

ОТКРОВЕНИЯ
Всъщност това е като терапия…
Всъщност тук разбираш колко си сам…
Съществуваш единствено ти. И душата ти.
В този свят излишно голям. ...

Мама...
На Мама - колко много писано е за нея!
Колко много са чувствата за нея!
Колко са сълзите, колко са мечтите!?
Колко много обич е изписана - за нея! ...

Да го пропилея, да го пазя ли?!
В чудовище ли да се превърна?!
Да ги мачкам, да ги мразя ли?!
Или времето да поискам да върна?!
Различна ли съм или си въобразявам?! ...

Мъгла
Бутилка запотена в ръцете си държа.
С надежда, зов за помощ, поглеждам я с тъга.
Наполовина празна изведнъж превърна се тя.
Усещам лекота, а болката превръща се в мъгла. ...

Дългото сбогуване
Мъжът се поспря за малко пред входната врата на жилищната кооперация и се загледа разсеяно в бездънните очи на звездния океан. След това се огледа плахо и смутено, сякаш искаше да избяга от дебнещия поглед на собствената си гузна съвест. Обзелото го мигновено колебание, внезапно се ...

Не помня вече влюбена ли бях,
че се усещах млада и щастлива,
а днес е тъжен моят смях,
о, боже мой, как искам да съм жива.
Повярвай ми, животът е измама, ...

Тих пролетен дъжд
над града се сипе,
по улиците аз вървя,
твоето име шептя.
Тих пролетен дъжд ...