Скреж е полепнал по голите клони.
Детският смях под снежинките тича.
Бялата зима въздишка отрони
и пред шейните, добра, коленичи.
Радостен звън се разсипа отгоре ...

Идеята за цветове ме омагьосва...
и всяка дума, жест, усещане... цветя, небеса,
има свой собствен цвят...
Щом нежността е светлосиня,
влюбването розовее, ...

Цял живот от тебе искам да избягам,
върви си, моля те от все сърце!
Върви си, мразя те, не те понасям,
до лудост мразя твоето лице!
Нахлуваш в мен, когато се надявам, ...

Кога ще съмне...
Звездите угаснали...
Слънцето свило се...
Куха тъмнина...
Тревожно очакване... ...

Защото правя поредната грешка.
Защото не бива да си мисля за теб.
Иска ми се да можех да бягам от мислите си.
Защото отново чертаят ми грешен път,
който води към масичката, където е телефонът ми. ...

ОБРЕЧЕН
"Не издържам повече! По-добре..." - думите замряха на устните на прокажения. Очите му разпознаха малка фигура на хоризонта, която тичаше радостно към него.Той почти забрави за болката в цялото си тяло. Тамар! Сърцето му заби лудо.
Откакто почина съпругата на Симон, то стана смисъла на негови ...

Да нямам други богове освен тебе
Искаш да те обичам до втръсване.
Да плискам думи за чувства.
Да трия своето его с мирото
на твоята харизматичност. ...

Преглъщам накриво поредната доза унилост.
Засяда на топка и в гърлото ми се забива,
а нямам сълзи, та поне да отмия следите
от гняв и безсилие, легнали под очите ми.
Да ровя със пръсти във ланския сняг съм проклета ...

Седем години, откакто те няма.
Седем години, откакто всичко е в мрак.
Седем години, сякаш паднали сме в яма.
Седем години без веселия ти смях.
Седем години, а сякаш беше вчера, ...

на един добър приятел, който си отиде
Грешките са като голи, изоставени деца -
дори и те от двама са заченати,
далеч прокудени, издират в нас следа,
която с времето не се зачерква. ...

В НАЧАЛОТО
Година 3003
Отчаян от самотата, която следваше всяка моя стъпка, това бе за мен едно откритие, което нямаше равно на себе си. Сякаш някой ме бе хвърлил точно там, където... аз се опитвах да стигна. Този път поне щях да опитам. Огромни чудати дървета обгръщаха месността. Зеленината бе пост ...

Аз помня всичките писма,
написани до стареца с брада.
Изпратих ги в далечната земя
с надежда, вяра и мечта!
И молех аз за влакче с гаричка, ...

Миг ли, два ли, докато усетя, какво иззвъня, телефон или звънец, и тя връхлетя. Подвижна купчина от кости и кожа. Зачудих се как се държи и очаквах да се строполи, но по пода изтрака нещо като бастунче и едновременно с тоя звук започна една тирада от думи, от които в началото почти нищо не разбирах. ...

Скрита е самотата ми.
На думи крещя и се смея.
Живея привидно добре.
Нищо не чувствам. Наистина.
Дори не копнея. ...

Нещастен е онзи, който мижи срещу Слънцето!

По Мислите се трупат! И те питат!
Едни такива, мънички... Ти в страх,
прикриваш даже мокрото - в очите,
нали е жалко, да те впишат... брак?
Кова решетки... Юрта си им сторил, ...

АНАПЕСТНО–АНОМАЛНО
Свежа яркозелена трева
и дървета с оголени клони –
декемврийски контраст...

... и на всички мои сродни женски души
Какво да я правя
Тази моя вечно гладна за любов душа
Която никой никога не успя
Да нахрани... ...

Умопомрачение
Това бе нощ като всяка друга, и въпреки това напълно различна и необикновена. Чувството за вълшебство, което се носеше из въздуха, беше осезаемо. Лежах в леглото си, без да мога да заспя. Горещият въздух, който влизаше през отворения прозорец, ме беше накарал да се отвия и сега усещах ...

Аз съм водата в очите ти, така солено езеро, в което твоят образ се къпе и открива там онзи поглед на желание, с мощта на призрак пръска сетивата ти.
Птица ли е или горяща комета, запътила се към танц, разтрисащ атмосферата, това е оглушителната тишина на мисълта ти.
С гръм и трясък съдбата приземи ...

Животът ми разтапя се в тишина,
скоро даже ще се изпари!
И не ще остави диря в таз земя,
не ще си вземе сбогом дори!
Живея в своята трагедия, ...

ПАЗИ СЕ ОТ ОБЛОГА
Спомняш ли си стария Дъбак
и облога му с левентата Христина?
Ако засвири ръченикът пак,
страхувам се, че аз ще те надмина. ...

СЛОМЕНО СЪРЦЕ
В бездната потъва всичко гнило.
От мълния са покосени - правилата.
Обречена душата се гневи.
Животът е поставен в смъртен грях. ...

Неповторима, дори нереална,
често в немилост и с нрав неразбран.
Неуязвима от чувства полярни,
с блян като кадър от филм неживян.
Необуздана, но и непорочна, ...

Огън
Огънят бушува,
той лудува,
сърцето ми може да е силно пламтящо,
желанието - изгарящо, ...

Понякога съм толкова раним от Теб,
че искам даже силно да крещя:
Недей разбива моето сърце
на хиляди отделни късове!
Недей разкъсва моята душа ...

"Признание":
текст - Николай Спасов
музика - Теди Генев
аранжимент - Красимир Илиев
Песен от първия самостоятелен албум на Теди Генев - \"Мое цвете\". Песента участва в класацията за българска музика на БНР Хоризонт - \"Ескалатор\". Може да гласувате за нея тук - http://www.bnr.bg/sites/horizont/Sho ...

Очи-сърници клонка скършиха по заник - в моя свят...
Коси немирни вечерта закичи с диадеми, ръкокрили.
Не те попитах нищо. Из млечен път се нейде запилях...
И нощите ми звездобройни станаха. И чудно побелели.
От всяка твоя фибра късах аромат. Амброзия извирах... ...

По пътя на мечтата...
Ще замина някъде далеч,
някъде на край света
и ще зачакам заветния си час
фотограф известен да стана аз. ...

Някои неща са възможни само в приказките и сънищата, но
са по-истински от всичко реално...
Спи, моя чужда любов,
аз съм тук и те пазя,
спи - в люлка с вълшебен обков, ...

И той ми каза – Самотата
на облак повече прилича.
Узрява в мислите ти бавно,
вали внезапно и се свлича
като порой, а после в мрака ...

*1*
Мастилено-синята нощ
балдахина си звезден
в косите ми спуска...
В тишината ...

Със себе си не искам вечно да се боря,
не мога да заровя спомените в кът потаен!
Мечтая пак да вляза в храма на душата твоя -
не в миналото, а напред поели път безкраен...
Как искам времето назад да върна ...

Тишина, спокойствие, неземна пустота,
в мрак потънал спи града.
В сърцето на дъждовна капка притаен,
във вените пулсиращи на утрешния ден.
Усещам болката на падащите капки, ...

Какво направи тази нощ със мен?
Повика ме по име
и срутù
грижливо зиданата кула на лъжите.
Сега ...

Виждам те сега,
очи, изпълнени с тъга,
усмивка на лицето няма,
въпреки че тя е твоята дама!
Всички гледат и завиждат. ...