Врата
За да отвориш нечия вратичка,
ще трябва да се спреш и първо да почукаш.
Тъй казах ти, когато още всичко
между съдбите наши бе неясна тръпка. ...

Небето Мрачно свива се над мен...
чувствам аз душата си във плен.
Листата капят като есенни сълзи -
и чувам само шепот
в тези сиви бъднини! ...

Няма на църква да ида,
ще застана ей тук, под дървото -
теб ще дочакам, да видя,
как въртиш на света колелото.
Свещи не искам да паля - ...

Разочарована от себе си съм,
за да не мога да заспя
и просто не зная как
от грозното чувство да се
отърва... ...

Младежът, в когото се влюбих...
оказа се истинско бедствие.
И не ме е яд, че понякога ме изнервя,
яд ме е, защото предизвиква в мен
емоционално нашествие. ...

Този град, ти е чужд – като нова постеля,
Тя не вплита в косите си - както преди,
нежен цвят от липи и не дъхват на люляк,
плитки, думите в някакъв офлайн режим!
И защото - и днес, там, под бялата риза, ...

роса в паякови нишки -
слънчев затвор
за Божии сълзи

Тичам стремглаво напред,
очи не извъртам дори,
краката неуморимо вървят,
към място, непознато за мен.
Преминавам през красиви места, ...

ТУК СМЕХЪТ ЖИВЕЕ
Когато си усмихнат,
всичко е наред.
Птичките отлитат
с радостта навред. ...

Дори и безкрил да е, Боже,
простор на крилете му дай –
орелът без полет не може,
върни му небето докрай!
Да литне отново свободен ...

Исках те ужасно,
молех се за теб...
Трябваше ми страшно,
но ти така и не дойде...
Караш ме да съжалявам... ...

Хей, банкомате!
Пусни ми, бе, брате,
една петолевка поне...
Две бири да пия,
от ума да изтрия ...

Уморих се да играя Жулиета,
разширени вени от балконите получих,
в полунощ с въздишка свалям си корсета,
пак с Ромео нещо спешно се е случило.
Писна ми да бъда Жулиета, ...

***
Въпроси
тишината
ражда...
Със черни ...

Забелязвам, че душите са като двигателите с вътрешно горене...
- Колкото е по-голяма душата, толкова по-голям разход има тя... Е, не на бензин, а на емоции!
- И обратно - колкото по-малка е душата, толкова по-малък разход има. Направо нищо не харчи. Толкова е скъпернически икономична на... Е, не на ...

Жесток и жалък, закриваш
следите от моя смях.
Като сянка от близостта се криеш,
оставена някъде да събира прах...

2090 г. Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон. Aртерия 10:
„Премини на автоматичен режим!” Т-образният волан пред Ева изчезна в контролното табло. Прозорците се затъмниха. Коженото кресло потъна удобно назад и надолу. Включи се дежурното осветление. Ева запали цигара. Въздушния ...

Недей
Недей да плачеш! Хайде, не унивай!
Не разпилявай сълзите красиви!
Дъждът прекрасен нека си почива,
за да забравиш чувствата горчиви. ...

РЕЦИДИВ
И стана традиция вече
Ноември да бъде горещ
И вместо дебело елече
Да носиме дрехи за пещ… ...

Студено е,
едва се виждат пламъците.
Тъмно е,
нежно проблясват свещите.
Само за теб ...

Изпращам циганското лято
с листа, обрулени от вятъра,
и спомени - безпътно ято,
безкрили лягат във душата ми.
С лъчи, завързани във клоните, ...

На Теди
Сине мой, дете на Любовта,
между мен и Нея – птицата Живот,
колко ласки – светещи крила,
съм запалил досега в сърцето, ...

От отговори
имам нужда само,
а дъжд до кости ме измокри.
Мърмори вдясно
болното ми рамо: ...

Ти никога не си ми късал цвете
и никога очите ми не си целувал,
дори не си държал ръцете ми,
не си ме милвал, не си ме и сънувал.
Ти никога при мен не си се връщал, ...

Седнала в банята...
обляна в сълзи...
държа нож...
а телефонът ми звъни...
Това беше ти... ...

Сезони
(Сънувам те)
Опомни ме умиращо листо –
отронен къс есенно злато,
танцуващо над лобното место… ...

Сподели самотните ми нощи!
Малко топлина ми подари!
Млада е душата ми все още,
в нея раната Любов гори
и сърдечни земетръси ме люлеят ...

Навън е слънчевата утрин,
а аз съм в сенчеста лъжа.
Очите ми пак гледат
в мен навътре, но там
е само пустош след нощта. ...

Поседни тук до мен, помълчи,
че душата боли ме
и на гърлото буца тежи.
Не питай защо езера от сълзи се преливат.
Замълчи и не питай... ...

Гълъбът се спусна от небето,
долетя до моята душа.
Спусна се дълбоко там, където
болката е част от радостта.
Там, където черното е бяло. ...

ДАР
Горя за теб и цялата съм
жар.
Обичам те и сам не знаеш
колко. ...

текст и музика: Красимир Кунчев

„Когато вятърът догонва мислите
и ги понася над света
на сцената житейска
надиграваме артистите,
уверени във своята съдба!“ ...

Никой Твоя път не е изстрадал,
като Теб докрай не е вървял –
борил си се, докато си падал,
и възкръснал, след като умрял !
Затова един-единствен Ти си ...

Обещах си да не създавам невъзможно бъдеще...
Не настоявай да бъда част от живота ти,
защото не вярвам да е задълго.
Аз съм човек на крайностите -
не те искам, щом не мога да те имам напълно. ...

ТИ СИ...
Ти си изгревът,
с който възкръсва душата ми,
ти си залезът,
в който препуска съдбата ми... ...

Има ли вятър такъв,
който във шепи да стисна,
вятър със ягодов дъх,
с глас на шептящи мъниста?
Има ли вятър такъв, ...