Обещания за вечност,
нали така?
Аз и ти,
докато смъртта...
Каквото е било, ...

Откакто си тръгна, светът опустя
и облаци тъмни покриха небето.
Слънцето скри се, земята замря,
демонът мрачен изтръгна сърцето.
Във бездна от болка душата пропада, ...

Устните ти парят,
като въглени горят. Жарава ме изгаря.
Пожар върху тялото ми палят.
После нежно ме гасят.

В палитрата ти има непипвани бои.
Защо рисуваш толкова еднакво?
Повтаряш до побъркване
едни и същи дни,
сюжетът разиграва се ...

Колко време си цъфтяло
и колко ли мъка под тебе си видяло?!
Надлъж и нашир хорски очи си вдъхновило
с багрилото си шарено и свежо.
Пролет... ти и всичко покрай теб в свежест разцъфтява, ...

Една девойка счупила си токче,
а с него се пречупил и света.
От центъра на погледа ù втренчен
картината напред се разлюля.
С разперени ръце на гладна чапла ...

Прелива чрез вятъра молещата се душа.
Избеляват слънчевите рани.
Разраства се оскъдната нежност.
Тихо като при причастие
Осветлява се тъгата. ...

Мисли врачуват ми нощите. В прашните сънища.
Лутат се в къщи с темели от мъжки мечти.
И сънебродница ти си ми... След кръстопътища.
Водиш ме там, дето вино от сладост горчи...
Тичаш сред синори. Хвърляш усмивки-омайници. ...

В пространствата, които ни делиха,
в галактики от ледени сърца,
туптяха нашите. И се смилиха
божествените, строгите лица.
Иконите във храма оживяха, ...

В мен туптиш, сърце, макар в душата
малка рана тайно да боли!
Истина е, че в живота кратък
всяко чувство теб ще устрели
и от него в грешното ни странстване ...

За първи път чух за Наката от един комшия. Мераклия е Евгени Крушков и не обича половинчатите неща. Затова, когато се налага, разчита на най-добрите. Именно заради този му адет стана дума за Наката. Бил най-добрият касапин в района. Познавал животните. Щом ги видел, можел да прецени възрастта им. По ...

На Катерина
Съдбата те облече в крехко тяло,
а даде ти да носиш тежък кръст,
сред бури и мъгли да оцеляваш,
прекрасен цвят, поникнал в дива пръст. ...

Добро утро, слънчице
Когато слънчето изгрее
На ясното, синьо небе
ти ще се държиш като влюбен.
Когато небето е сиво ...

В живота си правех грешка след грешка.
Да бъда виновна сякаш привикнах.
Със сълзи заплащах всяка усмивка
и често на срички въздух издишах.
Казвах ,,прости ми'' за всяка надежда ...

Невестулки
Край тракийските могили
невестулки се явили.
Няма как да изброите
колко им били белите! ...

Този път онемя изведнъж.
Този път не е вече река.
Ни начало е, нито е длъж.
Не е топло простряна ръка.
Този път е змия във сърцето. ...

Всяка нощ със тихи стъпки
идвам, сякаш привидение,
и отпивам те на малки глътки
теб, любима - мое вдъхновение.
С шепи мъжки аз събирам ...

Обич прашинка
Нежност картинка
Тръпка частица
Светла сълзица
Капка дъжд ...

„Кой, каквото прави, за себе си го прави.”
Лунна нощ, красива, ясна...
Нова приказка прекрасна
пак за тебе наредих.
Чуй я, мило, стих по стих! ...

Психо
Пустота...
Безвремие...
Океан от празни чувства...
Буря е!!! ...

Сънувах ли, или ти бе при мен,
сънувах ли - не усещам още твоите ръце,
сънувах ли - не, кожата ми има дъх
на твойте целувки нежни, страстни!
Не сънувах, ти бе при мен ...

Хъъъ... Възкръсвам от старите пожълтели страници
Вглеждам се в нишките на сътвореното и ги разплитам
всяка нощ редя пъзели с листенца от бели рози
и капки кръв спояват частиците
Седя ето там опрял лице до стъклото - ...

Моята емоция сега си ти
и за теб сърцето ми гори,
то нежно твоето име
всяка вечер шепти
и вика с тих глас - ...

Ходи-броди Горски дух.
Аз въздишките му чух.
Стори ми се, че дори
зърнах го в едни гори.
Той ли беше? Ами да-а! ...

Дали беше любов, или само копнежност?
Дали беше надежда, или само тъга?
И дали беше сън, или тихо убежище
моят път към звездите, сгушен в твоето "Да"...
И дали бяха птици онези минути, ...

СТАРА ИСТИНА – НОВО НАЧАЛО
Разтопих се от чакане,
от търсене,
от налучкване...
Все ново начало, ...

А К О...
Ако някога те срещна пак в съня си
и те отмина, заключил като в крепост своите сълзи,
не се сърди – не времето е за това причина,
а болката, която ще открия в твоите очи! ...

Самотните мъже
се взират дълго в мрака.
По мислите-въже
изкачват се и чакат
внезапно да изгрей ...

Големите малки неща
Съпругата му си взе почивен ден. В късния следобед го посрещна на вратата, целуна го с нежността, останала ù непокътната през трийсетте години брак, погали го по бузата:
- Милото ми, побеляло момче! Хайде, влизай!
- Катя… - усмихна ù се той. – Аз побелявам, а ти хубавееш.
- Ох, м ...

Усещам любовта около себе си -
навсякъде... но не и в мен...
Тайно ровя в избледнелите белези,
пулс и ритъм - полуприглушен...
Ноември е. Лятно-слънчеви петъци... ...

Повярвай ми, в един-единствен ден ще те помилвам,
обходила отчаяна сред самотата цялата земя.
Ще съм безгрешна в този светъл миг и ще политам...
Не се страхувай, падна ли... ще издълбая вечността.
Повярвай ми, че този ден за нас ще е последен... ...

КАМЪНИ
Когато седна върху напечените от слънцето камъни, надробени от скалата в паницата на времето, с които то си прави попара, се чувствам като един от тях. А тръгна ли, походката ми става бавна и тежка, като стъпката им, с която се спускат от върха по стръмния хребет. Времето е увенчало тази част ...

Обесването на Васил Левски
мина през трупа ми,
лазейки яко по нервите ми.
Искаше да се отърва от римите си.
Познаваше до смърт вдъхновението ми. ...