Писан в съавторство с Илиян Димитров, В. Търново
- Хей, ти ли си Хъмфри? - изкрещя някакъв писклив глас в ухото му.
- Аааагх..! - на свой ред изкрещя Норт и се строполи от стола. Туп! - Оооу! - изохка жаловито той и с все още лепнещи за сън очи заопипва наоколо, търсейки очилата си. Без тях беше поч ...

Няма как да се влюбиш във мене,
аз съм стара, дебела и грозна,
и очите накъсо все гледат,
очила щом забравя да сложа.
Разминават се в различни посоки. ...

Не съм написал нищо. Нищо ново.
И този ден така го пропилях.
На бедното ми поетично слово
опашката така и не видях.
Из дебрите на лабиринта сложен ...

През годините на зазоряване
претоварил тежкия впряг -
без да знам, че към свечеряване
ще ми трябва единствено бряг,
разпилявах по пътя любовите. ...

Вилнее нежно
есенният диригент,
танцуват листа.
***
Златист воал ...

Ти и Аз
Ти и Аз – случайна среща.
Тътен на прииждаща вълна.
Ти и Аз – задъхан поглед
и любов, дошла от вечността. ...

+ + +
антените в челото на мансардите
по цял ден ловят
виражите на самолетите
майсторлъкът да плетеш интриги ...

Лятото голо видях на скалите,
огледа се и е хвърли в морето.
Tо навярно усети искрите
и нежния трепет в сърцето ми.
Или топлия полъх на бриза, ...

Нощен, октомврийски булевард.
Светят уличните лампи.
Дъжд, събудил в прахоляка кал -
от мъглата просълзили капки.
Върху тъмен, лепкав тротоар ...

На Светия хълм съм излязла.
Но твоето име извикам ли,
Балканa на две ще разцепя.
Тъй както цепя душата си
на тебе и мен.

***
Тихо прошепнати слова…
Златисти мисли
- есенни листа,
украсили тротоара. ...

Когато мисля за теб,
създавам наш свят -
с песъчинки
от всеки куплет.
Замък от нежност ...

Несподелени мигове
Променени мечти
Пътя до мен
Или пътя до теб не успяхме да извървим
Уморени сънища ...

Ти си моя. Моя си! Ничия друга.
Теб ако нямам, себе си губя.
Ти си моя. Моя... нали?!
Ти си ключ за много вратички,
само че май спрях да обичам ...

Любовта - колко силна може да бъде тя
Повечето хора винаги ми казват: "Какво разбирате вие, младите, в днешно време от тази дума - "любов". Има ли въобще някаква полза, та вие не знаете как се обича. За вас съществуват само едни увлечения, които дори и не разбирате."
До преди седем месеца аз не знае ...

Мина поредното горещо лято
набързо, както всички предишни:
слънце, море и мечтана любов –
внезапни случки не са излишни.
Слънцето изгря рано това лято, ...

Мириша на загнило и на старо.
Бълхи и кърлежи са мое ежедневие.
Една звезда си имам - силна вяра.
Престоя си отчитам за падение.
Не съм критичен - просто съм реален. ...

Ти ли похити сърцето ми?
Не, сърцето си сама ти подарих.
Но с него и мечтите ми обсеби!
О, не! Мечтите си сама ти посветих!
Дойде в живота ми като стихия огнена. ...

Онази сутрин те видях да влизаш. Видях те, да. Ти се материализира с едно много тихо Пук, за да не те чуя… Обаче аз чух. Събудих се и те видях да стоиш в празната ми синя стая… празна беше наистина. И мен ме нямаше там, ако човек може да се довери на онова, което виждах, макар очите ми изобщо да не ...

Аз знам, че знам, че зная.
Но зная ли, че знам?
И зная - всички знаем,
каквото знам и сам.
Ти знаеш ли, че знаех, ...

Сбъднати мечти или разпилени сълзи,
молитви отправени през отминали дни.
Въпроси и отговори изречени,
погълнати от безспирното време.
Усмивката ти кара времето да спре, ...

художник Илиана Димитрова
С цикламена нежност в платното запяват -
оглеждат се в приказно-мекия фон -
в поза кокетна "небрежно" застават.
Вивалди е "Лято" през стар грамофон... ...

Безсилен гняв, необуздана нежност,
престъпен прилив от объркани сълзи
развихрят се във мен. Вик водовъртежен
от омраза и любов във гърлото горчи.
Послушен бяс, вина, забременяла от лъжи, ...

Не усещаш ли как между пръстите
се изнизва потокът на времето?
Как в очите ми нещо помръкнало
пак напомня, че всичко е временно?
Все си мисля, че тебе съм търсила ...

Две черни птици
във любовен танц...
Четири крила черни
свистят в нощта...
Два гарвана черни ...

Студът обхвана цялото ми тяло,
стигна даже до сърцето ми.
То стана като камък,
твърдо и безчувствено.
Студът стигна и очите ми. ...

През целия си живот Жана Д`арк била заклета девственица, но умряла загоряла.
Вярата в ценностите е най–прекият път към алкохолизма.
Не питай какво може да направи страната ти за теб, а какво можеш ТИ да направиш за себе си.
Евнухът винаги ще предпочете парите пред любовта.
Кажеш ли лоши думи за нача ...