Спомените - ангелът и дяволът на човешката душа
Когато си се родил човек и респективно разумно същество, ти се обвързваш с редица блага и следователно отговорности, имаш свободата да градиш и прогресираш, но също така и теглото на това да обичаш, мечтаеш, да си спомняш. Спомените са нещо забележител ...

Разходка, град и светлини,
руини бъдещи на краха.
И днешна почва на злини,
добрите - те не оцеляха...
Коли препускат, скорост, дим... ...

За толкова проницателен човек си невъзможно ненаблюдателен, когато съм с теб.
Не разбра ли? Не се ли осъзна най-после? Не се ли научи да разпознаваш знаците?
Всъщност единственият отговор, до който стигам, не ми харесва. Изобщо. Нe ги виждаш, защото не искаш, защото не търсиш. Имаш ми твърде много д ...

Очите си затворих.
За пореден път.
Не ме е страх.
И ще намеря своя малък райски кът.
Тогава, може би, пак ще ме откриеш, ...

Неразплетени въпроси
до кълбета от мечти.
Отговори - тънки, боси,
дълги истини - игли...
Прежда шарена - съдбата. ...

Хора като нас, приятелю, не се променят!
Обичат ли веднъж, не могат да повторят.
На любовта си те по принцип не изменят,
но започнат ли - не спират, каквото и да ти говорят!
Хора като нас, приятелю, не са щастливи! ...

Сбогом, Мария, и ти, Анна...
Седнах на горещ картоф -
озовах се в Пирог off.
И тогава, за беда,
болката ме връхлетя. ...

Там текат реки от кръв,
навързани в безкрайна връв.
Там душите викат и крещят,
умират. В пещ от болка те горят.
Демони от там излизат ...

Намятам се с мълчанието ти дълго,
следобедно отпивам го – горчи,
преглъщам тишината остра мълком,
пресъхнало стърнище – парят моите очи.
Безстрастно се прегръщам със умората, ...

То седеше до големия прозорец. Очите му бяха големи и тъжни. Малките ръчички бяха вплетени една в друга, телцето му - толкова мъничко още, беше облегнато на големия мечок. Черната косичка се виеше на къдрици около мъничките му уши и се криеше в нежното вратле. Погледът му не се откъсваше от прозорец ...

Бог е любов, нали не е грях любовта, защото Бог е любов.
Тя те обзема, тя кара душата ти да ликува и да страда, сърцето да подскача, но и да бие учестено, и да кърви.
Любовта е в мен, тя изпълва сърцето ми за първи път, изцяло. Искам да я покажа на света, искам да покажа себе си, не се срамувам от н ...

Облаците плачат,
заедно с тях и аз.
Самота, подобна на кладенец,
ме изпълва цялата.
Нито дъното достигам, ...

Прочувствено отблъсната,
от студеното докосване стопена...
динамично пак отпусната,
болезнено съм оздравена!
Грозно разкрасена! ...

След дълга и жестока суша
запалиха се вътре в мен огньове,
и органите ми изпепеляват... Пушат,
димят, смърдят, далака ми обвиват в пари,
дробовете ми гъделичкат като шиш на скара, ...

Моята вълшебна леля Мери Попинз
Наистина има вълшебства. Това лято нашето семейство се забърка в една от онези толкова странни случки, които те карат да се питаш сънуваш ли или наистина си в реалността. Представете си! В удостоверението за наследници изведнъж се появи неизвестна сестра на баща ми и ...

На най-най-случайния мъж
подарих му един път душата си.
Бе горещ като лято! Студен като дъжд.
За него, за него... отрязах косата си.
На най-най-случайния мъж ...

Трудно е със самотата да се справиш,
трудно е да паднеш и да се изправиш,
Трудно е да обичаш, а любовта ти да е нежелана,
трудно е да ти се плаче, а да трябва да си засмяна.
Как да обясниш със думи на сърцето песента, ...

То, времето...
отново се шегува.
Току нашепва ми,
че ставам петдесет.
Отмерило е всичките ...

Излъгах те, че не си ми първия.
Излъгах те, че зная как се прави.
Излъгах, че не искам да обичам;
че веднъж със теб ми е достатъчен.
Излъгах те, че не си единствен; ...

Защото казват - много я обичал,
дъхът му се залепвал за кората ù.
С безсрамни пръсти тя го разсъбличала.
Преди да стане мъж, бил нежен вятър.
В короната ù плакал като птица. ...

СЛУЧАЙНИ МИДИ
Знаеш какво е да боли, море.
Слънцето да си подмине изгрева,
водата ти да се подпали.
Да потрошиш душа на камъни. ...

Съм си млада (в трийсе и три)
е добре де – плюс, да повдига...
На квадрат, но не ми хич личи,
все малнея (акъл не ми стига).
Късам шипки (че гърло боли), ...

Дъждът нежно
ме събуди.
Потропваше с пръсти
по стъклото,
досущ като ...

Една звезда
любовта ни озарява.
Една звезда
щастие дарява.
Лежим със теб ...

Тихо е. Навън.
Мрачно е. В мен.
Смели са. Мечтите ми.
Нужни са. Думите ти.
Знае ли силата си ...

Изстрадах те по пълнолуние.
Със вълчи апетит,
настръхнал за обичане,
жадувах страсти.
И виеше до лудост ...

ОТНОВО ЗАЕДНО
Автомобилът бавно пълзеше нагоре по стръмния път към билото на планината. Докато шофираше, той се радваше на красотата на пейзажа. Само за едно нещо съжаляваше в този прекрасен слънчев ден, че тя не е с него. „Друго е, когато можеш да споделиш с любимата това, което те вълнува” – си по ...

Един за нас беше, до вчера ти до нас стоеше,
сърцата си заедно разтваряхме, спокойно всички със тебе разговаряхме.
За радост болките, тъгите, дълбоко във душата скрити.
Щастлив съм аз, че те открих и светли спомени със тебе споделих.

Гладна съм. И жадна също.
Емоциите ми са душа.
Израснали от досега
с началото на началата.
Без обещания и гръмки фрази. ...

Да приемаш хората за глупави по презумпция е невъзпитано. Но никога не го забравяйте. Всички ние продължаваме да се развиваме единствено докато има какво да ни кара да мислим. Със завършеното ми медицинско образование аз спокойно можех да съм една от вас, стотиците дерматоложки. Можех да седя деноно ...

Един угасващ понеделник
почиства скута си -
от седмичния прозаичен край.
А той е драскал с нокти - по душата му,
безброй значения на думичката... рай. ...

(продължение от глава първа, част 5)
- Шега – прошепна тихо в празната стая. – Някой просто се шегува.
В този момент Шадоу се разлая.
6.
Не беше обичайният му лай – нехаен някак, който се превръщаше в тежкарски, когато се появеше чужд човек („тежкарският” лай се използваше за сплашване, начинът на к ...

Гургулица ли беше в душата ми, млада магьоснице?
Насъбра ли си съчките - в топло гнездо да ме къташ?
Недолюбена още. На груби ръце недоносена,
как си тръгваш от мен, и след вратника плаха престъпяш?
Гургулица ли беше - перата ти тънки из стръмното, ...

Като влюбен сън с въздишка нощем,
като шантава магия изврачувана.
Като чаша шоколад домашен,
летен дъжд
в море разхвърлено... ...

Той влиза ядосан пак
- децата все по-силно пищят
Удря я по лицето ожесточено
- стонове отскачат мигновено
Плач на жертва, изпълва къщата празна ...

Първо се настройвам да не се влюбвам,
след това започвам да обичам.
След това давам всичко от себе си
и търся после нечии запаси.
Отначало приемам, че съм сам, ...

Днес отново изсмуквах последните си запаси от сили, за да се престоря, че съществувам, а не да живея...
Как искам това да бъде последният ми дъх, с който да ви кажа сбогом... но не мога, имам дълг, който трябва да изплащам - собствения ми живот, родена съм и ще трябва да продължа тази бавна и мъчите ...

Пролет щом настана,
голямата котана
ще роди писанки,
смешни мърморанки,
ще роди котачета, ...

Свещта става видима в тъмнината
Заключителен семинар по антропософска лечебна педагогика и социална терапия – Варна (19-26.09.2010)
Herbst ist da
Der Sommer verging
Kuhler die Winde wehen ...