НА ПО-НИСКО СТЪПАЛО
Денят беше мрачен и потискащ. Ръмеше слаб дъждец и правеше атмосферата още по-тягостна.
- Не искам повече да се виждаме - каза му тя, без да го погледне в очите
Напразно се мъчеше да улови погледа ù.
- След всичко което преживяхме? – едва успя да промълви. ...

Два песа разговаряха във парка,
маркирайки една топола млада.
Единият бе абсолютна куча марка,
а другият с две титли и награда:
"Защо излагаш кучешкото име?" - ...

Гледаш ме, радваш се - като дете,
непринудено, искрено и с надежда
... аз съм далеко, при нечие друго сърце,
а към тебе само по навик поглеждам!
Докосваш ме плахо... с влюбени пръсти, ...

Хубава възраст – октомври.
Ни любопитство, ни страх.
Искаш ли да си говорим
не с думи, а със листа?
Какво, че ще бъдеш някъде, ...

На свечеряване странник слезе от коня си пред входа на хана. Бе едър мъж с обветрено лице и ведър поглед. Избелели от слънцето, дрехите му бяха пропити с прахоляк от дългата езда. През рамо носеше преметната кожена чанта, пълна с книги. Книги имаше и в дисагите, закрепени върху хълбоците на коня. То ...

В НОЩТА НА РАЗДЯЛАТА
"Ако можеха до говорят " Йордан Йовков
Родопа планина. Няма българин, който при самото споменаване на това име да не почувства умиление и възторг от спомена за прелестните й хълмове и дефилета, тучни ливади, омайни борови гори, полегатите заоблени върхове, мълчаливи свидетели на ...

Беше приказка вълшебна, много стара,
с горски феи, вместо балерини.
Между световете има малка гара,
цялата изписана със рими.
Там ме чакат принцът и принцесата. ...

Снежанка
Не съм суетна.
Не поглеждам често в огледало.
Пък и какво да видя там –
посърнало лице и уморена кожа. ...

За последен път те видях -
толкова хубава и така мила.
Ех, малко по-млад да бях
и да имах повече сила.
За последен път те попитах ...

Знам, че някъде те има
и сипеш листопади във очите си.
Зная, че си там
и ме обичаш
повече от всичките си зими. ...

Оставаш спомен закърнял
някъде, някъде там
пропаднал, чезнещ в мрака,
недокоснат, изоставен и сам.
И падаш още по-надолу, ...

Един продажен Юда е достатъчен
да предаде дори и сто Христоса.
Навярно затова Христос единствен е,
а Юдите на този свят са доста.

Имало наука за живота. За науката не знам. Но животът е една калпава, крива гаванка, набързо и непохватно издълбана от някой циганин, дето и хабер си няма от наука. Пълна е тая гаванка с какво ли не – за ужас на кулинарите и за радост на гладните. И понякога, залисан в катадневните си радости, болки ...

И какво, ако морето е раздрано...
И какво, ако вълни кълнат...
Нека чупят гребените си вдълбано
нека пенесто в небето да свистят...
На скалите съм разголила гръдта си, ...

Спя... и в съня си медитирам... Медитирам... и в медитацията си спя...
- Хъм - изхъмка Ръмжачът. - Интересен интериор.
- Ъхъм - свих рамене аз и небрежно огледах огнения кръг около мен. - Имам лека склонност към драматизъм.
- Както и да е - махна с лапа вълкът и с един почти небрежен скок се озова в ...

Душице моя~*
Клета...
Днес ПАК!
~~*
Отново РАЗЦЪФТЯ! ...

А тази есен, от мерак не спала,
в душата ми със взлом се настани,
със баберик от чувства разпиляни,
събиран всред мъгли, ме тя дари.
И почна да плете от скреж дантели ...

Нощес
„Луната тази нощ е толкова блажена”
Шарл Бодлер
През тази нощ преплувах небесата
на длъж и шир в греховна самота ...

Ако ме потърсиш
Дали ще ме има
Дим ще бъда
Излязъл през комина
Птица отлетяла ...

Аз не мога да те разбера -
седемнайсетгодишен хлапак -
вместо да гони мадами в Шопето,
да изръшка днеска от крак
поне пет лустросани кафенета… ...

Моята стая
Големият син гардероб
със 2 чекмеджета отдолу,
във който на топка вързоп
са дънки протрити и поло. ...

Той броди нощем тихо в сенките на вечността.
Той никога не ще усети в сърцето си трепета на любовта.
Той е сам със своята болка и тъга,
прегърнал тъмнината и бремето на вечността.
Аз го обичам, но той никога няма да разбере това... ...

ОСОБЕН УРОК
Изгаря ме твоето Аз,
оставяйки алени символи.
Дъждът се стича по лицето ми,
парейки с жарта на сълзите ти. ...

На Петя Дубарова
Сплела всички топли слънчеви лъчи
във онези разпиляни и усмихнати коси,
като бяла птица влизаш във душите ни, във нас,
за да ни омаеш с оня чуден и неонов твой Бургас, ...

Защото теб те няма!
Как искам да заспя
и да се събудя след
неопределено време!
Не искам да виждам, ...

Ти си блъскай. Не ми пречиш. Счупи гардероба, лампата, а после и телевизора. Аз просто ще те наблюдавам. Ти си блъскай. Не ме е страх от силата ти, защото е способна да се насочи навсякъде, но не и към мен. Блъскай. Разбий думите, които си разказахме под секрет и ги разпръсни из цялата стая, целия а ...

Есенна, с коси от тънка свила,
пролетна, разцъфнала във стих,
късно ли след мен си се родила,
аз ли, закъснял, се появих?
Не признава любовта години! ...

Узряващите ябълки
наесен
в градината
разпръскват аромат.
От клонките им, ...

Умирам
Умерам в твоите ръце,
жадувам за твоите очи,
грешна съм, признавам,
но обичам твоя страстен поглед. ...

А бяха бреговете много близко...
Изглеждаха добри и обичливи.
Протягаха за ласки непоискани
ръце от обещания и изгреви...
Тогава смятах, че е още рано ...

Нека устата твоя преповтори историята на целувката.
Ръката ти е хладина на майско утро,
а любовта е топлината на диханието ти.
То спомен от въздишки е,
родени от сърце, събрало в себе си Вселени, ...

Лястовича броеница
подредила се на жица.
Весело си тананика
и сестрици още вика:
- Хей, сестрици черно-бели, ...

***
Години, поспрете!
Аз още не съм ви живяла.
Така неусетно,
във линия шеметно бяла, ...

Рисунка
Рисувам те... започвам от лицето
нанасям леко нежните черти
в очите ти усмихва се детето
което криеш... в твоите сълзи ...

Хлапето обичаше да диша!
Гребеше с пълни шепи от аромата, лепкав!
В дни, когато му бе дотежало от разправиите зли...
Без страх и умора, тичаше към неизвестността, за да си лъхне още и още...
Дори когато знаеше, че не трябва... ...

Разказ на Никола.
В просъница чух как удари дванадесет часа. Дълго преди това се мъчех да затворя очи и да заспя, но уви - безуспешно. Биенето на часовника ме накара съвсем да се разсъня и тогава… Тогава се появи нещото, което сега определям като цветна картина от лунни лъчи, появила се на отсрещнат ...

Закачулената
...Колата летеше с бясна скорост по мокрия път към дома. Всеки ден тези дълги километри се изтъркулваха изпод колелата ù ту сухи и приветливи, галени от слънцето и вятъра, ту мокри и тъжни под минорния напев на лошото време. Бързане – постоянният бяг на живота се сливаше със скоростта н ...

Измислена съм. Нямам име.
Създадена от куп лъжи навярно.
Живея под небе, което все ръми.
Отдавна на вратата нямам праг,
и някъде в небитието все се лутам... ...

ОРФЕЕВА ПЕСЕН
Ако някога,
поне за малко,
Орфей си е захвърлял лирата,
то е било, ...