Родена съм по светулково време.
Самата аз на светулка приличам.
В душата ми пламъче дреме
и нощното тайнство обичам.
С фенерчето малко търся си хора - ...

Ще ти се случа неизбежно! Някой ден...
Ще бъда непокорна като мисъл.
Ще срутя до основи света ти подреден
и вечно да си мой ще те орисам.
Ще ти се случа утре. Чакаш ме, нали?! ...

По прашния миг
убодена от спомен
накуцва вяра.
...
Задрямал страхът ...

Онзи вятър..
онзи тих вятър
в тополите
небето в очите ми
кротко люлеещ ...

Когато ти си до мен -
чувствам се жива всеки ден,
когато ти си със мен -
забравям кога е нощ, кога - ден.
Когато ти си при мен - ...

Древно морско проклятие...
Дванадесет бутилки с ром,
покрити с няколко пласта мъх,
все още с дъх на старо дърво,
перли се реят и греят, ...

Трябва да е любов... Трябва да е онова в огледалото на лунната нощ. Дори и пясъкът танцува по телата ни, вятърът запечатва целувките, огънят гони съмненията...
Ще ме изживееш като птица, като полъх от слънцето, като шепот от вярата. Искрите бавно рисуват ръцете ми по гърба ти. Гравират мен в живота ...

Сълзи ти недей да рониш,
сълзите не носят радост,
когато ти плачеш,
боли те твоето сърце!
Сълзите носят ти утеха, ...

Тихо е.
Листец дори
от вятър не помръдва.
Всичко спи.
Само алената роза ...

Ще падна във низкото и това е...
Колко ли още ще пеят след мене?
Колко ли пъти небцето ще лае -
колко пирона в сърцето ми стенат?
Бронята лъскава вече загива, ...

Сцена от филм на ужасите. Хектор е написал и записал текста в САЩ, а трагедията се състоя тук, в БГ. Надявам се да не ви хареса...

Отново стреляш по звездите,
мислиш си, виновни са те,
за живота, за сълзите,
за умрялото момче...
С тъга поглеждаш очите, ...

И вятърът е бял като лавина,
върти снега, ухилен до уши.
Тя - зимата, е негова богиня
с кристално чисти, ледени очи.
Рисува я, с дъха си, по стъклата ...

Любовта е като птица,
идва и отлита тя,
но едва ли птицата красива
оставя рана жива.
Любовта е сладка, ...

Когато искаш да постигнеш
своята малка или голяма мечта,
тогава трябва да наблегнеш
на желанието и на труда...
Когато искаш да свикнеш ...

Скоро на вратата ми настойчиво и припряно се почука. Без да чакат покана, в стаята влетяха двама униформени италиански служители. По-високият от тях, с квадратна челюст и здрави зъби, не беше пълен мъж, по-скоро малко по-едър от обикновено, се потеше обилно. Извади чиста носна кърпа, прекара я по мо ...

НАИВНА
Всеки празник провокира в мен
отново слабостта към теб.
Не трябва да досаждам...
Страхувам се и шашкам се ужасно! ...

Беше изминал месец от убийството в заведение „Сид”. Четирите приятелки все така водеха децата си там, но много рядко споменаваха случая на убийство. Той беше променил живота им. Самите те, до скоро, деца, израснаха много. Все по-рядко обсъждаха някого и все по-често размишляваха над това колко пъстъ ...

“Щастието и безсмислието са две деца на една и съща земя” Албер Камю
Есе
Да, те са две деца на една и съща земя – нашата, но светът сам по себе си не е нито щастлив, нито безсмислен. Ние, хората, създаваме тези определения, ние задаваме критериите. Чрез тях описваме света, живота и дори – самите себ ...

Красива си - като нощта,
с очите тъмни, тъмни езера,
с усмивка - слънце над лазурен бряг,
в косите - с падаща звезда.
Чудна, чудна красота - ...

Лекарят махна шината, която бяха поставили на крака ми в линейката, а след това внимателно изхлузи десния ми ботуш. Болката отново ме жегна жестоко. Той взе една ножица и каза:
– Ще трябва да ви разрежа дънките.
– Щом трябва – отвърнах скептично аз. Устните ми все още бяха подути, но вече можех да г ...

Любовта е свобода!
Не признава тя прегради.
Ни верига, ни бразда,
прагове и барикади...
Нищо не признава тя, ...

Искам пак да лягам на ръката ти,
не, не искам вече да раста
и не искам бялото в косата ти
да излиза бързо пред света.
Искам да остана още малко, моля. ...

Моят спомен за Апостол
Господи, колко години, колко много години ми бяха нужни, докато добия смелостта да споделя своите спомени за Апостол Карамитев. Неговата магнетичност е докоснала всички, които са имали щастието да погледнат в очите му, да чуят живата му и малко отсечена реч, да споделят с него ...

Кройка
Преди да ми поникнат ръбовете,
бях пролетна следа от сняг по върховете.
Ти взе ли първия копнеж на дългото завръщане,
поискало ме за прегръщане...? ...

Цигулката пронизва тъмнината -
някой с лъка гърлото ù реже.
И от неизсвирените ù сонати
изплита мрежа от копнежи.

ХУДОЖНИК
Във ролята си на художник
денят се готвеше да влезе
и върху вечния триножник
платно луната му извезе ...

Седнал и рисува някаква картина,
творец, показващ пред света
стоята огромна мъка по несбъдната мечта.
Рисува едноцветно с черен химикал,
а нюансите преливат бавно, бавно... ...

От тъмните половини на нощта се обелих, късайки струната под кръста ти и те одрах... Да, боли, знам и тогава се излях във восъка на свещ и ти ме запали в ъгълчето на усмивката си... Тогава прокапах бавно по теб и с още по-силни нотки проникнах през ушите ти - надълбоко, чак до ехото от душата ти и с ...

Всички си тръгнаха. Първо Илюзията. Гонорея се заинати преди 60 лева да се трансформират в клинична пътека. После една жена напусна и натисна „Next track” Копчето заяде и така... Последно се изпари “Jameson” - старите приятели имат този навик. Многобройните малки предатели се събират в общ гроб, кре ...

Същата вечер д-р Б превиши дозата алкохол и това го предпази от вземане на крайни решения. Бе стигнал до един предел, при който крайните решения силно зависят от дозата, поради което могат да бъдат отложени. Някъде към полунощ телефонът отново иззвъня; главата го цепеше неспасяемо и в слушалката се ...

Един доста личен трак, музика, лирики, изпъление - аз (черноглед). Благодарности за Nowallz (XPRSN) за обработката.
От тук: http://dox.bg/files/dw?a=c2a55430a9 може да си дръпнете rar. с трака, ремикс и чист вокал + обложка.
Благодаря на всички, които ще си направят труда да чуят песента.

Дълбоко
въздух поеми
и пак
скалите катери ...
Жена си - ...