Море
За мен, морe, ти си нестихваща емоция,
в теб аз виждам моя духовен пристан,
ти си щастие и лирична самота,
ти си мечти за любовта!

Ще отворя душата си
В утринта ще отворя прозореца –
слънчев лъч да надникне във стаята,
във която е спряла умората,
от житейските битки замаяна. ...

Следиш ли как се прелива блясъкът
и как опашката контрира вятъра?
Да, звяр съм, и събужда се крясъкът
на случаен свидетел на трансформацията.
Откакто светът се помни, живея в клетка ...

Всяка вечер прощавам на болката
за моето вчерашно минало…
Треперя над него, над малкото,
в което се чувствах щастлива.
Какво като плаках до изгрев? ...

Когато за някой отдавна си никой
и никой на никой не казва...
А този си някой, мълчейки, бъзика
отдавна кървящата язва.
Не казваш на никой, ...

Стоеше пред витрината и разглеждаше дрехите от рисувана коприна. Цветовете преливаха в жълто, оранжево и червено, като огън, който галеше сетивата. Прииска му се да погали материята с ръка, както по времето, когато рисуваше. Беше толкова отдавна или толкова скоро, сякаш предишен живот или сънувано б ...

Егото се опитва да те накара да отвориш широко очи и да впериш взор или в миналото, или в бъдещето, но не и в настоящето.
На него не му харесва да живееш в настоящето, тук и сега. Хитро е егото. Моето настояще е моята единствена връзка с времето. А времето ражда пространството. Излиза, че моята един ...

Един божествен танц -
това е всичко.
Ни по- малко, нито повече.
Безкраен танц,
където истински ...

Август
Най-дрипав е онзи баир на мъглите,
когато септември е близък и нисък.
Недей си разпуска, момиче, косите
щом лятото тръгне от утрото с писък. ...

Kıraç - Turnalar
Ben derdimi hangi daga...
Yüregimi hangi suya... Diyemiyorum...
Sen benimsin bahar gözlüm...Yarinlarda ikimizin... Yürüyoruz...
Koro: ...

THE ROLLING STONES
GIMME SHELTER
Oh, a storm is threat'ning
My very life today
If I don't get some shelter ...

Опитвам се да заспя. Дъждът силно трополи по прозорците. Вятърът наддава вой, а природата се бори с нестихващата буря. Въпреки шума, продължих със своите опити. В един момент всичко се сля и... изведнъж попаднах отново в родното място. Атмосферата около мен обаче бе различна. Сякаш всичко преливаше ...

Много добре знам какво искам. Това и правя – опитвам да получа това, което желая и нищо по-малко. Дори този път се подготвих. Купих една евтина ръчна прахосмукачка, костюмирах се и се запътих към Лондонските предградия. Избрах си една от всички еднакви къщи, пристъпих на прага и почуках на вратата. ...

Мога да те гледам с часове… с дни -
толкова си хубава!
Не мога да ти се наситя -
толкова са различни и красиви
ъгълчетата ти, ...

Аз не мога да обичам!
Лошо признание ли е това?
Нищо, по-добре да не отричам,
че с камъка студен съм кат' сестра.
Гледам често облаците сини ...

Вятърът ме люшка
на люлката ми от облак
и вдишвам свобода.
Мисля си за любовта
и човека, в който ...

Човешка милост
Човекът. Кой може да го разбере?
Все иска, недоволства и отрича
и не вярва, че ще е добре,
само ако истински обича. ...

Малко момиченце се беше свило в тъмен ъгъл, прегърнало коленете си с ръце, то плачеше, че отново е само. Самотата го беше сграбчила в острите си нокти и нашепваше в ухото му лъжливи слова. Нашепваше му, че всички го мразят и са го изоставили там, защото не го искат, и че е в тежест на онези, които о ...

Светлината не ще върна
Сред бездната на нощта летя,
сама в своята смърт
и спирам пред твойта врата.
Недей ме оставя отвън. ...

Когато самотата
почука на вратата,
примъкне се чевръсто,
към теб протегне пръсти,
превърне пъстротата, ...

Тъга за миг изписаха очите,
ала някак спряха се сълзите.
Мълком ще заспят сега
и ще дочакат тихо вечерта.
Тогава, свил се на кълбо, ...

„Сърцето ми е буца сива руда”
П. Д.
И моето сърце е буца руда,
а празна чаша - моята душа.
Не знам добре ли съм или съм луда, ...

Поискаш ли –
можеш да вържеш тъгата
под сянката
на радостта...
Поискаш ли – ...

Сега съм по-добре. Харесвам всичко.
Със всеки срещнат вече съм приятел.
Контактна съм - говоря си самичка,
а дните в черно спрях да ги пресмятам.
Научих се без хрипове да дишам, ...

Останаха думите бели
в изгрева светъл втъкани
и болката
в жаравата скрита
на залеза тъжен и топъл. ...

Глава трета
Къщичка в гората
Сенките се сгъстиха около двамата пътници, които вече крачеха навътре между дърветата. Дълго време Фрео се бе замислял какво се крие в тази гора. Тя изглеждаше тъмна дори и през зимата, когато листата опадаха и стоеше подобно страж към Кралството на елфите. Вече наближав ...