Сливен - тук съм родена и раста отдавна,
в град с богато минало и история славна.
Град на войводи, хайдути и революционери.
Хора със смели сърца и тежки револвери.
Колко хайдути със сливенска кръв са измрели, ...

Колко грешки във живота си направих,
колко хора нараних?
И мислеше, че те забравих,
но аз не съм - в сърцето си ми ти.
Някъде по пътя се изгубих. ...

Тест за психологическа пригодност... "Ехеее, колко съм ги решавал такива тестове!", мисля си, вземайки теста от "Човешки ресурси". Ноооо...
Първи въпрос: Сутрин, когато станете от сън, чувате ли гласове?
Ако напиша, че чувам, ще ме вземат за луд и ще си изгубя работата. А аз чувам. Даже не гласове, ...

Прераждам се
от бурите, неистово вилнели,
с кикот на хиени,
озъбили нощта.
В душата ми ...

Пропадане
Снежинки бели падат нежно,
гледат светлите очи студено.
Мечти изгубени
и небрежно захвърлени, ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици,
интерпретирани
от НеГримирана
(6) ...

Нека никога да не забравяме, че сме Българи и какво е струвало на предците ни да съхранят за нас тази благословена земя...
Разсъмва уж... А в тъмното все още,
петли немеят и с нарастнал Страх,
в светулчените бдения среднощни,
надежда просят... но в селцето пак, ...

ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР
Есенният ден догаря кротко. Октомври се люлее на тънка пожълтяла клонка, загледан в планината. Нас­реща в сянката на хълма белеят зидовете на Троянския манастир. Сгушен в прегръдките на столетни бо­рове, побит като камък в основата на стръмния хребет, той слуша нескончаемата песе ...

***
Птиците си
пусках
от кафеза.
Исках ...

От двете стани потичат сълзи,
но не сладки както обикновено са те,
а горчиво солени от мъка по теб.
Препускат неуморно, игриво,
забързани за там, където те ...

Ти ли си, Нощ? Разполагай се, влез,
тъмният ъгъл те чака.
Пърхат уплашени мисли в кафез,
светят очите им в мрака.
Прилепи къртят с нокти звезди ...

(отговор от Земята)
Не, не ми се живее безшумно
зад удобни и силни гърбини.
Там навярно е тихо, без думи,
и спокойно, но винаги зима. ...

Без любов ще се живее,
така реши го твоят Бог.
А ти взе, че го послуша
и стана към мен жесток.
Любовта е птица волна, ...

Животът е сън - казват
- път към всемирното.♥
Сън - често изплакан,
сред водните лилии.
Животът и сън да е, ...

Първият път, за който си спомням, че някой се е обръщал към мен с „ей, шоп-е”, беше през далечната осемдесет и пета година. Тогава бях на първата си ученическа бригада в едно Айтоско село, на име Лясково. Основното училище в Младост-2 таман се беше превърнало в гимназия „Алберт Айнщайн”, откъдето в ...

Прости ми, че моят дух е настръхнал
и вее прашинки тъга във очите.
Прости, че тъй бързо стигам до дъното -
аз разпилявам се, тебе боли те.
Прости, че трънлива е моята обич ...

Спомен
Оставих се да ме прегърне мрака
и тази вечер, пълна със печал.
Постеля ледена ме чака
и споменът – нелепо замълчал… ...

ОПАШКИТЕ
В страната на опашките
царува ред!
А редът е пътят към прогрес.
Желязно правило... ...

С Ъ Д Б А
Без паника, моля!
Часът ми е точно
един без пет…
не, без шест… ...

Неразумни Ромео, красавецо властен,
защо не остана в любовните книги?
Защо тъй изящен, нежен и страстен
събуди в мен чувства и после уби ги?
Любими Ромео, дете на греха, ...

Стиснал зъби, затворил очи,
старата дружба зарових.
Пепел ръсих, дано не личи
как я удавих в отрова.
Дълго мамих със свито сърце, ...

Не ми е до Коледа в топлото време
Да мисля за Коледа в топлото време
не ми е възможно. Каква суета -
участвам в конкурс, а декември далеч е
и празникът още е в пълна мъгла. ...

Доскоро бях крехка и чуплива...
давех се в потока на сълзите.
Бях самотна и ранима...
с мене също плачеха звездите.
В безкрайните ридания задавях се ...

5. Чико Чиков стоковед
Сградата на ВТО „Гурбетимпекс” беше на пъпа на града. В помещенията на бившия публичен дом сега се беше настанила авторитетна търговска организация. Стоката беше с особени характеристики. Инжинери, математици, физици, химици, геодезисти, землемери, ветеринари, лекари и зъболек ...

Сто години самота...
В дългия пустинен ден
зарових някъде във пепелта
до паднало дърво без корен -
един горчив, болезнен спомен. ...

Ти си мисълта, която нощите ми дни прави.
Ти си нежната милувка, за която всеки ден копнея.
Ти си щастието, на което мога да се радвам всеки ден.
Ти си моят слънчев лъч, който топли моето сърце.
Ти си oпората, която ми помага да вървя напред. ...

Енигма
За да те има дълго в моя свят,
в живота ми недей да идваш.
Бъди един безспирен звездопад
в деня ми крайно непредвиден. ...

Интервю с Ники Андреев III
"Обичам да пея песни на Coverdale..."
(трета част)
Спомням си, че през 1982 г, когато аз бях ръководител на рок-група „Паралакс” (бяхме 5 години вокално-инструментален състав на СУ „Климент Охридски”), често ни бъркаха с рок-група „Паралел 42”, за която се говореха хубави ...

На тъмната и прашна автогара
за сетен път изпращаш любовта.
Сълза горчива бавно се търкулва,
по бузата остава пак следа.
И днес е тъмнината твоя спътница, ...

СВОБОДА И РОБСТВО В МОЯ СВЯТ
В днешния свят думите свобода и робство придобиха нов смисъл. Ако в миналото хората са били роби на други хора, то днес те са роби на самите себе си и на собствените си постъпки. В миналото са жадували за свободата, борили са се за нея, сега всеки гледа само да му е добр ...

Нощен цвят
Нощта навън е толкова безумна,
свежа, носталгична и сама,
обсипана в уханност лунна,
напоена с порции тъга. ...