Бъди по-тих и от звездопада,
не задавай мъчните въпроси!
От ръцете ти лесно се изпада -
знам! И много даже, знай, ми коства,
да съм толкова слаба, смирена... ...

Не е срамно да обичаш,
да бленуваш нежността,
бос във въглени да тичаш,
да прохождаш на леда.
Страшно е, когато бягаш ...

Мрачна мисъл през мен премина,
дръпна ме сякаш тъмна сила.
В очите ми пламна някаква искра,
сякаш друг измести моята душа.
Гняв голям сърцето ми раздира, ...

Танцуваш, танцуваш. А аз се преструвам, че гледам някъде другаде. Сякаш е възможно да откъсна поглед от тялото ти, извиващо се под ритъма на музиката, подскачащо и приклякащо, приближаващо се с бърза стъпка и връщащо се обратно. Песен след песен се сменят във все по-влудяваща последователност, но ти ...

Родино,
подпряла чело,
тъга те е изпила,
че твоите деца
далече отпътуват - ...

Аз съм кестен
в ръката ти –
плах и заоблен.
Почти сраснал
с извития лъч ...

Написах набързо преди време
На някакво крехко стъкло, между два стоманени свята:
“i’m leaving for paris”*
и го написах с маминото червило за специалните поводи.
“parish li?” попитаха недонаучените. ...

Мислено пътувам към теб, мило,
и се настанявам там в обичайното,
някъде време с безвремие се е увило
и ме забавя пак в безкрайното.
Денем слънцето без теб се е скрило ...

Хората често си мислят, че сценариите на сериалите се пишат просто така, за развлечение на широката аудитория, търсеща сензации. Но когато животът те сблъска в даден момент с нещо толкова нетипично, неочаквано и нелепо, наподобяващо тези сериали, си даваш сметка, че все пак те не са само измислица, ...

"Всичко започна в деня преди да започна първи клас. Живеехме на село. Вече бях на седем и трябваше да почна училище. Помня как по-големите от мен деца, преди да почнат училище, трябваше да идат в града с родителите си, за да се подготвят. Чаках с нетърпение този ден. И ето, че дойде. Сутринта мама м ...

До края, знам, ще си остана странен,
когато хващам слънцето с ръка,
и като смешник, винаги печален,
ще го положа в твоите крака.
Аз знам, то и на мене ще ми свети, ...

Живея в един тунел. Тъмно е, отникъде не прозира светлина. Хората около мен спускат въжета, за да ме спасят, но ми писна от фалшиви усмивки на фалшиви приятели. Когато някой от тях ме погледне, се чувствам като нищожество, като една невинна антилопа, в чийто очи се отразява ликът на свиреп лъв, жаде ...

Вървя по килим от звезди
и боса съм,
за да ми пари.
Оголила съм си душата,
за да диша… ...

Не казвай “Сбогом”,
защото теб в спомен
сив няма да превърна.
Не казвай “Сбогом”,
когато няма да се върна, ...

Едно мрачно и тъжно небе
надвисва над моя прозорец,
пусто и празно е мойто сърце,
никой край мен сега не говори.
Облаци черни се блъскат със гръм, ...

Красив си, тъй красив си ти, засрами слънцето и то се скри зад облаците бели, в далечни синеви. Ухаеш, тъй ухаеш ти, засрами розата и в пъпка тя се скри, и как ревнува те, нали. Гласът ти галещ, примамлив, с чувства нежни е пропит, на клона липов славей тих от твойта песен е опит. Очите, хиляди звез ...

За късната любов да поговорим,
за тази - не познала свежестта
на първите целувки неуморни,
маршрутите към хиляди места...
На клетвите и парещите драми ...

И сякаш душата му изпепелена
Захвърлен бе той във пепелта
Озверен отчаян и объркан
Се луташе в тунела на съдбата
И нямаше на кой да се оплаче ...

Тяло - сякаш заспало...
Очи - на малко дете...
Какъв свят!

Докато бие сърцето
Аз ще бъда момчето
Което при тебе спомен
се завръща
При тебе родна моя къща ...

Здравей, Любов, отдавна
не сме се срещали със тебе.
Защо дойде?
При последната ни среща
малко ли отне от мене? ...

Студът забива пирони в душата,
прозорците блъска със ярост дъждът!
И дави ни вярата, заля сетивата,
щом всички в нощта дълбоко заспят!
Тъмнината сега със нож се разсича, ...

Като малка фея без крила съм
и се моля реалността ми да е само сън.
Крилата ми прекършени са и понякога боли,
раните по тях са от хиляди мъжки лъжи.
Чужди ръце ме докосват, но тръпка няма, ...

Неканен
Слънчев лъч палав в пердето наднича,
промъква се тихо до заспало момиче.
По лицето красиво плахо танцува
и устните нежни страстно целува. ...

СПОМЕН ЗА МАСЛИНИ
Помниш ли, маслинена гъркиньо,
оная вечер през април,
когато си поисках да те имам
поне за миг, ...

METALLICA
THROUGH THE NEVER
All that is, was and will be
Universe much too big to see
Time and space never ending ...

MATTAFIX
LIVING DARFUR
See the nation through the people's eyes,
See tears that flow like rivers from the skies.
Where it seems there are only borderlines ...

Сребърни нишки обграждат лицето му -
достолепно живота във фреска изваял.
В ръцете със жезъл, променящ съдбите,
със златни камбанки пречистващ духа.
До него пристъпва Бриджит безмълвно, ...

Мъжът, който ме превърна в песен
Пусни ми тази песен, нека да я слушаме,
пред чаша вино, във полуздрача сгушени,
светулковият пламък на свещта да ни обгръща,
танцуващите сенки по стените да прегръща. ...

От безкрая
„... и трусове и мор ще има...” (Откровение на Йоан)
Не, не – това не е есе или друго литературно творение, това не е демонстрация на начетеност и добра памет за цитиране. Това е едно писмо, което ще бъде копирано, скатано и четено неведнъж, а и не само от един човек. Това писмо е моят по ...