Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385.8K резултата
Мамо, дали вината бе в мен?
Мамо, дали вината бе в мен?
Проплаках тихо, някак колебливо,
сякаш знаех, че ще бъда нежелан.
Протегнах се по детски доверчиво,
но не ме погали майчината длан. ...
харесваш ми, защото си естествена,
защото погледът ти излъчва доброта,
защото устните ти са така розови,
харесваш ми, защото си енергична,
защото очите ти винаги са лъчезарни, ...
Преди, когато имах цел в живота,
с надежда свойта майка да спася,
за мъж не бях посягала към огъня,
а как можах за мъж да изгоря.
Не ще повторя тази груба грешка. ...
Снегът бе покрил скованата земя, която плачеше от мъка по цветните друми и перленосиньото небе. Валеше сякаш от векове и ставаше все по-студено и по-студено. По покривите на къщите висяха ледени шипове, а улиците бяха пусти и зловещи. Тя вървеше от часове, но никъде не видя признак за живот – това я ...
Кой ни помага да виждаме в черно,
после да ставаме сиви, че сиви?
Кой ни кръщава кое е модерно,
после ни пълни, че пълни с пасиви?
Кой ли ликува от чужди падения, ...
Сред плисъка на градския дъжд
няма нищо, освен локви в сърцата.
Хора, чакащи да премине още веднъж радостта
се измокрят, бродейки по паважа.
Ти ме пита за утрото мое и за това ...
Лятна утрин, целуната от морски бриз
и слънцето с вълните си играе -
люлее се на тях и като в стих
лъчите трепкат, заблестяват,
помамени от сините вълни ...
Люляци
Лилави усмивки в стъклото ми трепкат
и искат да влязат във стаята с смях.
Почукват. Закачат се. Бавно открехват
прозореца. Литва към мен аромат. ...
МЕТАФИЗИЧНО
Ето главните и не толкова главни действащи (понякога бездействащи) лица (подредбата е напълно произволна, не отразява отношение, а всяка прилика с когото и да е, е може би случайна...):
- Тя (Ах, иметоооо, името! – кой кого прави, кой кого преправя – само последният знае...)
- Градският ...
Когато те няма, небето проплаква,
гърми като къща, взривена с експлозия.
Нечии сенки навън се прокрадват,
светът се затваря в черупка и грозен е.
Первазите трупат години в праха си, ...
Пораснали нокти и шепа глаголи.
Не търсим дълбоки, а нови води.
Мелодия страшна, далеч не е прясно
със твоите, моите прашни усти.
Говорим неясно, притичваме бясно, ...
МАСКИ
Маската е жизненоважна за нашето съществуване. Тя се използва от всеки, без да са от значение възрастта, външността, характерът, навиците. Всеки носи маска. Всеки го осъзнава, но се опитва с всички сили да докаже обратното – той/тя не носи маска, просто е такъв/такава. “Аз съм истински/истинск ...
Когато Стюърт Пиърс изпусна дузпата за Англия, всички го обявиха за най- големия неудачник. Човекът, който съсипа Англия и нейните надежди за световна титла. Минаха се четири години, на следващото Световно първенство Англия отново стигна до дузпи на елиминациите. И последната, решителна дузпа, която ...
Запомни от мене понеделниците -
в останалите дни не те обичах.
И недей да казваш, че съм ти била единствена,
не съм цветна и радостна, както си мислиш.
От днес за тебе съм вдовицата на непрежалимия любим, ...
Двете пълзящи фигури стигнаха до почернялата от загниващ мъх ограда и се свиха до нея. Онзи, който беше по-висок, се надигна и огледа полето напред. В полумрака не се виждаше почти нищо, затова той затвори за миг очи и се ослуша. Другия чакаше търпеливо, затаил дъх и не откъсваше очи от пътя, по кой ...
Ще дойда във живота ти след време,
когато може би ще бъде вече късно.
На прага ще си спомниш ти за мене,
след години, но пък сякаш същата…
Пред теб синът ти весело ще тича, ...
Пред снимка избеляла, в рамка запрашена,
скрита някъде сред стари вещи на тавана,
стоя притихнал, свил си коленете на земята
и гледам в нищото - аз виждам през стената...
Видях как с теб хвърчило правим като пепруда, ...
Джак пое въздух и излезе от скривалището си. Влезе в тесния проход и тръгна по него. След процепа, пещерата се разширяваше. Проходът водеше навътре в скалите. Внезапно чу стъпки зад гърба си. Намали ход.
- Май закъсняхме, друже. Да побързаме. Церемонията ще започне всеки момент. - Джак само кимна и ...
Сребристи, златисти, червени и пъстри рибките плуваха в аквариума, гмуркаха се между камъчета и водорасли, хранеха се с късчетата специална храна, която Христо беше им пуснал, ритмично отваряха и затваряха хриле, за да дишат – живееха своя собствен рибешки живот и не се интересуваха от нищо страничн ...
В тази кръчма ни блъсна софийският вятър.
Нощта бе навън косите си сплела
и закичила зрелия цвят на луната.
... Бяхме млади поети, влюбени в себе си....
Той от влажния ъгъл се надигна огромен. ...
Нощта е магия красиво-омайна,
оазис от мрак сътворила.
Звездите са стражи, а нашата тайна
луната в прегръдки е скрила.
Притихнал до мене, с копнеж ме докосваш, ...
- Докторе, докторе! Тя плаче...
Млада жена със стройна фигура, дълга до кръста къдрава, но вече леко прошарена коса и огромни очи, пълни със странна смес от тъга и надежда, нахлу в кабинета на дежурния лекар – доктор Хаджипетров.
- Успокойте се. Нормално е да плаче. Тя е жива. Само не е в съзнание.
...