Реликта
Разпръсна ме. А всъщност ме събра.
Погълнах неутрони до припадък.
Тежи светът. В Адамови ребра
животът е вторичен. И некратък. ...

Непримирим си. Лесно не прощаваш.
Задържаш дълго в себе си яда.
Обидите не можеш да забравиш.
Готов си да загърбиш обичта.
Готов си да наказваш непрестанно ...

Благодаря Ти Боже
Че ти сам решаваш
На кого какви дарби да раздаваш
За да се прославиш
За всичко Ти благодаря ...

Сърцето ми казва: "Почакай!"
Разумът казва: "Недей!"
... Приказката, в която
страдаше страшният змей,
облечена ли е в думи ...

На утрото в най-синята мъгла,
когато още кротко спят цветята
и птиците са в топлите гнезда,
а сребърните капки на росата
целуват леко крехките треви ...

Сълзите ми умират бавно,
солени дири вече не оставят,
очите ми в тъгата се оглеждат,
безкрайни сиви пъзели нареждат.
И мислите, обвити в черен креп, ...

НОЩ(3)
Нощта невидима се спусна
прегърна малкия ни свят
докосна ни със лунна ласка
поръси ни със звезден цвят ...

1-во нещо: КРАТКИТЕ МИГОВЕ, ПРЕЗ КОИТО ФУТБОЛИСТИТЕ ИМАТ КОНТАКТ С ТОПКАТА
Математически е изчислено, че за 90 минути мач, един футболист има реално контакт с топката минута-две. Понякога дори секунди. През останалото време се стреми към топката, търси я, бори се за нея, разминава се с нея, губи я.. ...

Показвам дланта си.
Там е написан животът!
Подавам ръката си.
Свързва ви с чисто сърце!
Гледам в очите – ...

program Седмична програма
var day_of_ the_ week: integer;
begin
day_of_the_week = понеделник
repeat ...

Танцува безбрежният вятър,
погълнат от своето вълнение,
в душата му, истински кратер,
бушуват безброй съкровения.
Обсипва с ласки вълните, ...

Пърха спомен пеперуден
в огненото ти сърце.
Мислиш, че си ме загубил -
птица в полет без небе.
Грее в погледа ми влюбен ...

РАЗДЯЛА
Никога няма да се науча да се разделям с този мъж. Никога.
Пътната ми чанта е извадена, топлата вода тече по мен, той мълчи. Никога няма да се науча да се разделям с него. Никога. В такива моменти не знам какво трябва да кажа, не знам накъде да погледна, не знам какво да заръчам, дори не зна ...

Денят се съизмерва със цветя
и носи белега на красотата.
Денят е синоним на свежестта,
денят е всъщност Празник на жената.
Но нужно ли е само днес да е? ...

Не искам да тръгваш - имам среща с Душата ти.
Не затваряй прозореца на мрачната стая -
може лъчи да проблеснат сред сенки
в минута за кратка молитва към себе си.
Какво е словото за полето, поело грешки ...

Седна на хурка къделя от гъста мъглица.
Цяла вечер баирът я чепка с борики.
Черна мура вдигна мигли от мокри иглици,
прободе с върхари небето и то гръмовно извика.
Пчелен рой от градината бръмна вретено. ...

Телефонът звъни.
И след миг ще ни свърже...
Тревога!
Няма никой отсреща.
Как дъха си да вържа? ...

„В нашия свят човек често се ползва с репутацията на
здравомислещ само защото е лишен от всякакви таланти.”
Хенри Тейлър /1800-1886 г./-английски поет и есеист
Скулпторът
съзря ...

Oбичам те
От клоните вишните окапват,
в ръцете ми как спиш като дете!
Ароматът ви навява любовни трепети,
малък принц сега съм, целуни ме, цвете мое! ...

Архетипното и неостаряващо време завъртя колелото на бекрая и спря на моята спирка. Малка гара. В чакалнята няма никой. Лилави цветя се виждат наоколо. Тиха мелодия гали тези поля сякаш носена от вятъра, който поклаща малките лилави цветчета. Някъде там съм и аз полегнала сред тях, загледана в небет ...

Утре няма да се видим.
Aз няма да ти позвъня.
Ако пък звъннa... няма да ми вдигнеш.
Ще се замисля... ще си помълча...
Ще се загледаш във звездите, ...

Теория
Идея се роди в моето съзнание.
Реших да я превърна в мисловно излияние.
И в опит да опиша живота на теория,
Ви моля, представете си следната история... ...

В началото беше Словото...
Започнах с химикал и лист -
какъвто падне, после на тетрадка,
бях млад, редът ми отривист
и мисълта разбунено-негладка! ...

Тъпо ми е...
Тъпо ми е на душата.
Скуката обсебила е празнотата.
Тъпо и безцелно е и в самотата.
И животът тъп е... ...

Искам да карам
просто през пръстите
от пръски
изливащи се в новото
изгубено Утро ...

Доближаваме се,
преминавайки бавно през представите си,
без да се страхуваме от неволните си прояви,
надничайки през Мистиката на времето,
а тя е като ехо от дълбините на чувственото ...

тъгата радост е за теб признай си.. .
мъката мечта е - давай помечтай си.. .
истината плаши те - тогава скрий се...
чувствата убиват те - убий се...
целувките влудяват те - не спирай... ...