Chris Rea - September Blue
Your head spins round on a Monday
And the daylight's in your eyes
How you laughed and cursed tomorrow
Now he's standing by your side ...

Усещах щастието, когато при теб не съм,
надявах се, че бъркам, че е просто сън,
но, уви, сърцето нивга не греши,
но споделя истината, когато само то реши...
Време бе - дошло е, защото то говори, ...

Дъжд и сиви панели.
Дребни стаи, потиснатост, страх.
Там безплътни души са се сврели
и очакват да станат на прах.
Някои скърши им волята плаха ...

Щом гордостта я няма вече,
от лъв мутираш във човече.
Нещастник, плевел, паразит,
не си дърво, а храст превит.
Не езеро, а мътно блато, ...

Коте пощи лунната сянка
вместо бълхи
звезди по езика

Дано да ме запомните такава –
усмихната, щастлива и много цяла,
със здравец във косите си задяната,
в очите – с най-лековитите аязма.
Под здравеца съм скрила сивото на дните ...

Човекоядецо, защо си вечно гладен -
за плът? За рими и за мисъл.
Пируваш с думите - охранен
и стихове потайни до насита.
С горчивата реалност вечер се събличаш, ...

Не, нямаш си идея просто
колко жалко, колко постно
ми изглежда всичко...
А можеше да бъде сносно!
Стар вятър си, не си ми въздухът! ...

Когато ти спиш,
аз те наблюдавам.
Опитвам се да запомня
всяка твоя въздишка,
колкото и кратка да е тя. ...

А някога момичето във мене
препускаше, преди да дойде утрото,
от сън във сън с обелени колене
и вкус на приключение по устните...
На изгрева по тъничката линия ...

Разкъсай ме... Само така чувствам, само така усещам, че живея. Нарани ме, нека отново събера душата си. Какво ли остава след края? Това така и не разбрах, но явно до сега не съм стигала крайния си предел. В какво се превърнах – в пепел... И защо сега мъчиш? Какво толкова казах? Толкова ли е трудно д ...

Щом дъждът ти почука със стъклени пръсти
и измамно притихнал, със вик връхлети,
потърси ме в стихията, както детето се търси.
Подслони ме с прегръдка и с устни.
Със дъх ме обвий. ...

Т Р И П Т И Х
1.
Камбана надвива на градския шум,
и рони се радост:"О-и-е. О-и-е..."
А аз ѝ припявам, на глас и на ум: ...

Има ли по-тъжна душа от тази,
на която не отвръщат с любов
и чувствата ти без жал да погази,
макар за нея на всичко да си готов.
Има ли по-тъжни очи от онези, ...

Нима свободата винаги е табу? Най-добрите бойци при древните Викинги са били погребвани на корабите си, които са били превръщани в клада и така воинът е продължавал плаването си към Валхала, тоест към мечтата, бележеща пътя на живота му. Мечта за свобода, водеща началото си от вятъра, издуващ платна ...

Яна влезе в селото, намали скоростта, а сърцето ù щеше да хвръкне – още не ù беше отмиляло родното място. Връщаше се след почти 5 години – откакто майка ù почина, не беше стъпвала тук. Уличките бяха пусти, човек не се виждаше: само угоени патки се клатушкаха в прахта и пляскаха уплашено с крила, щом ...

Навън е
още неприспано
лято, но в мен тъче се
есенна тъга,
от дните ми, ...

Дали аз съм тази,
която постоянно тревожи
твойте мисли в безкрайните дни
и тази, която се вмъква при теб да предложи
в лунните нощи загадъчни мечти, ...

Дали ще повярваш в любовта ми?
Дали ще чуеш моят вик и нараненото сърце?
Дали когато вечерта настъпи,
ще се вгледаш в моето лице???
Дали тогава ти ще видиш ...

Писмо по пеперуда
На рамото ми кацна пеперуда -
красива, като моята любов,
като Ангела в далечната чужбина,
за който аз на всичко съм готов. ...

Над Жеравна се спуща вечерта,
Добромерица сетен лъч огрява.
Долита звън от чановете на стада
и хладен полъх слиза от гората.
Шуми Черковната кория ...

Никога такава за мен не си била,
отровният ти поглед винаги ме смазва,
погребваш част от мен под падащи листа.
Чадъра си забравих! Твоят дъжд ще ме довърши.
Ветровете ти стопяват моята снага, ...

Събличам се...
свалям грижите една по една, падат на земята като дреха.
Стъпквам ги.
Клепачите, натоварени с безкрайните проблеми, натежават
и очите ми се затварят. ...

Не храни вече никой златни рибки.
И в езерото няма, няма лилии.
Наоколо деца отново припкат,
ала до него никога не спират...
Отидоха си рибките нанякъде ...

Стоим и мълчим -
Там където смисълът се губи
И се опираме на ръба безнадеждност...
Три месеца спомени
От невинност ...

Ще затворя очи пред всичко отминало,
ще изтрия сълзите от болка изплакани,
ще забравя обидите от „големи приятели“,
и ще кажа на всички: тук съм и не сте ме пречупили.
Боли ме... защото врагове съм обичала ...

Любов.
Пет букви.
Шест звука.
И две сърца.
Моето. ...

Боли!
След теб ми остана само душа уморена,
ранена и дрипава като паднал войник,
изгубил навеки войната свещена,
изгубил във нощите своя светлик. ...

МЕЧТАНИЕ
Още откакто се беше появил на този свят, той знаеше, че нещо не е както трябва. Визуално изглеждаше точно като другите - тялото и крайниците му бяха същите като на братята и сестрите му, крилата му бяха със същата дължина и разцветка, а антенките му улавяха също толкова добре топлината, изл ...

Гледам те
Гледам те
и не мога
да те позная.
Очите ти ...

... забравям.
Мозайката на дните се подрежда
в албума на изминалото време
без имена, като откъснати копнежи.
В гръдта ми стенат ветровете, ...

Никога няма да го покажа,
дори сърцето от болка да изгаря.
От мечтите ще се откажа,
но никога не ще го призная.
Дори в гърдите истината да горчи ...

Дали когато за тебе мисля -
усещаш присъствието ми зад себе си?
Разбираш ли, когато те искам
и шепна: "Върни се..."
Виждаш ли моето лице, ...

Очите са сухи, а искат да плачат. Устните са безмълвни, а искат да говорят. Сърцето е затворено, а иска да обича. Но вече не помни как. Тя не го остави да диша и то вече не работи правилно.
Да, тя прави каквото трябва. Каквото изискват от нея. Вярваше, че като ги слуша, ще постигне мечтата си. И усп ...

ЕДИН НОВ СВЯТ
В момента нямам представа как да започна и какво да пиша, просто ще излея всичко, което чувствам. Няма нищо по-болезнено от това да усетиш как всичко около теб се срива и единственото, което имаш, е една празнота, единственото, което чувстваш – самота и болка. Чувства, разкъсващи те ба ...