ЗА ТЕБ
Позна, че днес ми е студено
и искам малко топлина.
Съвсем безпринципно, неуредено
дойдох – посрещна ме като жена. ...

В един претъпкан свят
цари разврат,
а някъде по кътчетата тъмни
душите стенат - глад...
А някъде във празните очи, ...

Къща ли строиш, приятелю?
Май отново се обърка...
Основите за дом налял си,
а трябваше да бъде църква!
И трябваше да палиш свещи - ...

О, Старосел, възкръснал от земята,
богатата история разкрил,
на траките наследник на благата,
днес в пазвите си мен си приютил.
Доспехите ти древни в полумрака ...

Написах го на шестнадесетгодишна възраст,
но мисля, че все още е твърде актуално,
за съжаление...
Обковете в броня града,
целия свят ...

Ехооооооо?
Чуваш ли ме?
Аз искам да живея. Искам да живея… не на думи, не чрез изречения. Аз искам да усетя с всяка моя фибра, че живея. Искам да полета, да пея… да се смея. А после да падна… болезнено от високо. Нищо, че ще боли… Нали ще чувствам, че живея!
Аз искам да живея – сега… в този миг, а н ...

МАНАСТИРЪТ
или кратък разказ за сексуалната криза в живота на благопристойните момичета, в който ключов е изразът:
„Не че не ми се иска...”
Всички ни знаят като най-развратния випуск, пристъпвал някога прага на българска гимназия. Ние носим в себе си духа на сексуалната революция и разкрепостеността ...

Пастелно меки цветове догарят –
(художник ли нюансите подбра?)
Обагрена от изгревни пожари,
като букет е старата гора.
С тих шепот жълтите листа се ронят. ...

Имаш вкус на есенно лято
и на пламнала вяра.
Сред хиляди грешни изкушения,
ти си ми любимото.
Разливаш се в мен като кафе с мед, ...

Ж И В О Т Е М О Й - П Р О С Т И М И . . .
______________________________________________
Прости ми, Животе мой.
Ако можеш...
Прости ми, че изпих те до дъно. ...

Забравям мъката, забравям самотата,
забравям наивното, забравям лъжата.
Забравям лицемерието, душите кухи,
забравям омразата, писъци глухи.
Посрещам изгрева, посрещам светлината. ...

От безименни
силуети
танцуващи
още
неразгадали ...

Като Колумб всички пътешестваме
и правим своите открития,
кат него – често в неизвестие
за стойността на преживените събития.
Пътешественици сме във времето - ...

Не мога да заспя, сълзи изпълват моите очи.
И не мога аз да разбера защо от думите така боли.
Да беше ме ударил, да беше ме убил,
но думите, които каза, да беше ми спестил!
Помня как блестеше, как заслепяваше моите очи. ...

Тръгнах натам...
без да зная пътя, нито посоката.
Тръгнах към Неизвестното
във тъмнината...
Вървя и се питам: Колко е далеч, ...

Усети ледените ù ръце по свойто тяло
и знаеше, че още малко и вече цялото
ще е половина - половинка без сърце,
защото тя го взе по пътя тъмен към небето.
Звездите му намигват присмехулно, ...

Ето, че се издава
поглед горещ,
чак слънцето минава,
камо ли и пещ...
Бузки-розевки, ...

(посветено на Васил Априлов)
1. В дълбок сън българинът бил потънал,
от робство и страдание заспал.
В мизерия и духовна криза затънал,
тъжни песни скришом със своя род пял. ...

Ти не си просто страст, а изгаряне.
Катаклизъм с невиждана мощ.
Щом те видя – в мен бездна отваря се:
ден след ден, всяка следваща нощ.
Ти не си просто дъжд, а порой: ...

Нощта е по-лукава и от пепелянка,
извива се, да пречи на звездите.
Нарочно с тъмното им прави сянка,
защото искам да валят в очите ми.
Провира се, намира път, по мене лази ...

Има няколко неща,
които не мога да залича...
И в тези няколко неща
се включват - твоята личност
и твоята душа... ...

Ще ме гледат ли със същия възторг очите ти,
когато остарея безнадеждно
и Времето безжалостно чертите ми
измачка със престорена небрежност?
Ще ме желаеш ли тогава - с променено тяло, ...

Пристъпвам тихо в старата ни селска къща.
Там вечно тя, носталгията, ме връща.
Там прах покрива старите ни снимки,
там избеляват детските картинки.
Минавам аз през прага на вратата, ...

Още нося душата на лиричен поет,
нищо, че имам характер превзет,
но ми омръзна да питат, как не остаря,
много лесно, още в мен циркулира кръвта.
Още имам какво да изпитам, ...

Ще възбудя страстта ти
с горчив шоколад.
Искам да се възродя в твоите очи
като любимата ни птица.
Искам да открадна думи и нюанси ...

Аз искам да живея!
1. Чу ли ме добре?!?
През сълзи мога да крещя,
самотна да се влача в калта,
името ти безспир да крещя. ...

Пътувам към себе си -
най-трудното и дълго пътуване.
Разкъсвам роклята си
и оставам гола
пред вашите погледи-съдници. ...

Една закачка небрежна,
проста – земска,
подредена в кратко стихо,
вдъхновена от Арихо.
Подарявам го на всеки, ...