Тази вечер дъждът ми проговори
и със приказен шепот ми заразказва.
Облече костюм и сложи декори –
"Имало едно време много отдавна..."
Аз слушах, а той по перваза звънтеше ...

Каквото си оставил
в душата си,
забрави го.
Каквото си сторил
на сърцето си, ...

Медена роса
Със мед не се?
-Лекува диабет!
* * *
Напява гладната ...

Не ми достига напоследък времето,
а толкова задачи си поставям!
Дали по-рано младостта помагаше
или наистина си остарявам?
Децата ми пораснаха за мигове ...

Тази вечер ще бъда щастлива
Ти си мойто желязно момче –
обелиск огнедишащ сред мрака.
Златнорунни надежди ковеш –
фойерверки, маркиращи зрака. ...

УЧИЛИЩЕН ДВОР
,,Деца, боя се зарад вас.“
П. Яворов
Училищен двор. Междучасие. Врява.
(Най-сладката глъч на земята!) ...

– Господин президент, Земята е унищожена. – гласът беше задъхан. Думите излизаха на части и бяха почти неразбираеми.
– Големи ли са пораженията и загубите ни?
Кратко мълчание.
– Ядреният удар беше прекалено силен… загубихме почти всичко… планетата е опустошена…
Пак мълчание, този път малко по-продъл ...

Не е ли равносилно на лъжа
дълбокото спотайване в очите
и буря, като придошла река,
и тихо премълчаното ,,Обичам''.
Не е ли равносилно на измама, ...

"Опоетизирай,
моля те!
Как искам
красота да блика
от твоите три стиха!” ...

Soni.Andonov

притихва
денят в нощта и само шепот
на листа стелещи се кротко
за живота напомнят
захлупено сякаш селото ...

Влизал ли си в зоомагазин
да видиш колко животинки се предлагат -
котки, риби, кучета, змии...
Какво се чудиш, че човекът се продавал?!

Едно на ум си има всеки,
когато цифрите брои
и по житейските пътеки
той от тринайсти се бои.
И разни дребни фаталисти, ...

Непоискани
мисли се гонят.
Недокоснати
чувства ръмят.
Недописани ...

Потъвах в теб
и се разливах
във очите ти,
докосвах те
отляво ...

Загубен съм губя се всеки ден
И търся глупаци подобни на мен
Да изчезнем в мастурбация
И куца комуникация
Фантоми от неясни геноми ...

Не спирай полета на птици!
Не хвърляй камък по пернати,
когато им завидиш за крила.
Очите им са твоето богатство,
контури различават в тъмнина. ...

Рижата Есен
паяжини преплита
от мъдрост тиха.

Толкоз кротка нежност! (в сайта)
(главно в коментарите, разбира се)
Как ли е възможно, как ли е възможно,
диря, мисля, търся, питам се тревожно,
да са се събрали в нейните уста ...

Раздавам огъня любовен
Вино упойващо със благослов
Изпращат зов
Цъфтящи слънчогледи
Трепти сърце ...

*
Ситен есенен дъжд -
капчици роса върху
сухите треви.

Златни рибки - звездите не трепкат
във дълбокия кош на нощта...
В сълзи дави се лятото. Сепват го
пожълтелите вече листа.
Пак вали!... Но кога ли ще съмне?! ...

С преклонение и извинение пред великия (за мен) Валери Петров!
Музички хвъркати и Пегас крилати
копят и се зверят, пействат и треперят,
ще ли ги познаят или ще нехаят,
кой под псевдонима крие свойто име... ...

„Човек не се излекува от една истинска любов” Е.-Е. Шмит
Ако някой ден ме изоставиш,
може би няма да спра да дишам,
но няма да вдишвам любов
и ще издишвам тихо примирение. ...

Изповед в четири стихии
Пролог:
(Лирическият герой е разкъсван от
душевни терзания и чувства, които
са родени в неговото минало. Вървейки ...

През толкова морета пропътувах -
пълзяща като милост, с малко светлина в душата;
прозорците отдавна си стоят затворени с години,
но има начин да поставиш в мен началото на нови краища.
Извън забравата бродираш пъстри нишки - ...

Събудих се късно на обед, изпърдях се и си направих кафе. След кафето хубавичко се изсрах, взех си един душ, отворих си бира и се заех да не правя нищо. Работа щях да намеря за целия китайски народ, обаче воля, за да я свърша – не. Въртях се около пишещата машина, гледах я как ме гледа и ù казвах:
- ...

Стъпвам боса в нощта
с тъмни коси разпилени
в рокля от черна коприна
с трепкащ пламък в ръка
Край мен се плъзгат лица ...