Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
* * *
Защо не можем да зачеркнем опита, който ...
Гробницата на умрелите животни
Тази история би била ужасна, ако не бе толкова смешна. Обаче най-смешното в нея беше това, че главния герой е моят дългогодишен приятел Венци. Всички го наричаха Шута, защото изражението му беше доста комично, все едно е взет от някой комедиен филм - висок и ...
Любовта
Чакаш я, но кога ли ще дойде тя?
Ще бъде ли истинска или ще е поредната лъжа?
Обичал ли си някога в живота си?
Знаеш ли какво е да боли? ...
Ден след ден
дни като мъниста!
Остават ли следа, не знам,
в отчаянието на живота
се изнизват дните ...
Опий ме ти
кажи ми кой такъв те изнамери - отровен и целебен еликсир.
Опий ме ти, сърцето ми е рана, а мойта лудост - въглен догорял.
Опий ме ти, златиста гъста пяна, вълшебен сок от слънце полудял.
Опий ме ти и свойта кръв сурова във жилите ми пл ...
Там
вдъхновението
Там, където в розово шептят тревите
и влюбените облаци се гонят,
може би забравили сме си мечтите, ...
Тревожно
Луната се е скрила,
тъмно е навън,
тревогите си носиш,
на две си се превила ...
Паразити - басня
си завоюва пост висок.
В царствената грива се завря
и с този "подвиг" тъй се възгордя,
че обяви на своите събратя: ...
Ремикса от тук -->
Всичко вече е изречено
когато всичко вече е изречено -
ще извикам силно,
ще поканя гладния
да се нахрани ...
Копнение
_________________________________________
Искам да ме облечеш със ръцете си.
Във шепи да ме скриеш...
Със устните си жадни да ме нарисуваш. ...
Упование
В приказката имаше усмивка и дъх, разплискан между устни топли.
В приказката имаше и песен. Имаше и залез със дъга,
имаше и сълзи във смеха, и смях през разтуптяни вопли.
В приказката имаше поток, в чиито недра бълбука ...
Раздяла
През пуснатите щори се прокрадваше тънък лъч светлина, който падаше точно върху лицето ми. Бях будна отдавна, а го забелязах чак сега. Не мислех за нищо, просто лежах и с ...
Той и другите двама
Беше престанал да забелязва хората около себе си. В тялото му живееха двама души – ЕДИНИЯТ никога не излизаше на показ. ДРУГИЯТ имаше за задача за поставя прегради в общуването с околните – ако се наложеше, това ставаше машинално, учтиво, понякога и твърдо – според случая... Той бе външ ...
Скитница
слънцето милвах, приспах,
търсех, бродех, крещях,
с нощта си говорех на глас...
Спирах, оглеждах, пълзях, ...
Тишина
Защо си тръгваш... остани при мен...
душата ми изричаше словата
но в стаята ми в онзи летен ден
единствено остана... тишината ...