Тази част посвещавам на Сашо и Mistress
Втора част:
"Не си прави кумир"
Евангелската църква „Пътя, истината и живота” се събираше в сградата на улица Генерал Въшкин, номер 3 вече от 20 години. Сградата беше една висока и обширна постройка, която ръководството на църквата беше пригодило за нуждите си ...

Къде ли да скрия
строшената маска,
къде ли да избягам сега,
скъсаха се моите обувки,
боса ще тръгна под дъжда. ...

Пътят от ада до рая
Вървях аз по улица една,
забулена жена ме спря
и ме попита:
"Детенце, ти имаш ли душа?" ...

Не­ка бъ­да за теб Мар­га­ри­та!
Ти за мен Ме­фи­с­то­фел бъ­ди!
По­ка­жи ми зве­з­да не­от­к­ри­та,
вси­ч­ки тай­ни вра­ти от­во­ри!
Нека нямам място във Рая, ...

Вина
В захватката на своя делник
пленена съм от свобода.
В греховността - заклет отшелник,
невинна със доказана вина... ...

ИЗМЪЧЕНА СПОДЕЛЕНОСТ
Знам, че се разкъсваш от дилеми
да бъдеш с мене или не.
Минават дни, чертаеш мисловни схеми,
а през времето ридае моето сърце. ...

Опитвах се от няколко дни да седна и запиша, да облека мислите си в думи...
Мили приятели - знайни и незнайни, добре сте дошли в моя свят, в моя живот, в моя път... Бъдете благословени!!!
От дете се опитвах да разгадавам знаците на природата, обичах да се надбягвам с вятъра, да разглеждам с удивлени ...

В последния ни ден,
последния ни час,
стоя, и ти до мен,
и мисля си за нас.
Когато бяхме влюбени, ...

Бях решила да прекарам съботата в спане, четене на книга и гледане на телевизия, но плановете ми започнаха да се объркват още в осем часа сутринта. Някой звънеше бясно на вратата. Разтърках сънените си очи и с мъка се измъкнах от леглото. Навлякох пеньоара си, нахлузих левия чехъл и се изправих на п ...

Днес
Днешният ден е най-страхотният
ден, който някога съм имал.
Не мога да живея за утре,
утре е твърде далеч. ...

Вратите на вагона се отвориха и Милена почувства смразяващия студ върху лицето си.
На перона посрещачите се движеха в различни посоки, опитвайки се да намерят своите близки и приятели. Група шумни младежи, разгорещени от питието, което пиеха направо от бутилката, си проправяха път през тълпата, като ...

Музика Калин Горчев, Текст Явор Костов

Нищо, нищичко не вижда,
все напред се тя придвижва
и тунеле все копае,
всеки името ù знае.
Е, кажете ми, дечица, ...

Вървя през нощта -
нощта върви през мен.
Вървя през нощта -
нощта върви през мен.
Лицата ни се сливат под тъмната небесна пустота. ...

Искам днес да разтворя криле
над небето ти гордо и тясно,
да потъпча всичките клетви с нозе,
“Oбичам те” да прекърша на две -
половинчато. ...

Когато си отида, не унивай,
не се гнети, че си забравен,
сълзите мъжки не прикривай
във стон глух сподавен.
Пролей ги, нека изтекат, ...

Облегнал съм се на вековния дъб, там в полето. Това е мястото, на което отивам, когато искам да размишлявам. А слънцето напича толкова силно, че без сянката на дървото сигурно щях да припадна. Приятно е, когато дървото е над теб, между листата пробиват лъчи светлина, усещаш хладния му ствол... И тов ...

Обичам да летя. Обичам.
Малък съм, зная. Много съм малък, но да ви кажа, гордея се с това, което съм. Нали съм лек и по-леко се издигам нагоре. Виждам всичко.
Ето тези - грамадните. Тромави и самодоволни минават край мен. Мислят, че са могъщи, правоимащи владетели на света. Едва пълзят. Ненавиждам г ...

Не те задържам.
Искаш ли, върви, но аз
ще те очаквам пак.
Кажи ми всичко, даже да боли,
в очите ми ще има пак стрели, ...

Есента дойде,
опръска ме с тъга,
а лятото се сгуши
на топло в моята душа.
Листата пърхат, ...

И отново
отварям очи
и те виждам -
богът Слънце,
с венец ...

Щастлива съм, че те има!
Щастлива съм, че те срещнах и с теб горях!
Ти си моят въздух и живот!
Без теб умирам бавно,
с теб възкръсвам пак ...

Там, където
нито ти, нито аз
някога сме били,
но все пак ни е имало,
там все още ...

къдрят се листата есенно
минорно се огъват
дори
от тежест на врабче
ще се разделят... ...

РЪЦЕ
Мечтаехме си – да се срещнем,
да се държиме за ръце,
безумно млади, бързащи, горещи,
събрали любовта в сърце. ...

Днес се замислих за различната гледна точка, колко различно може да изглежда нещо в очите на всеки отделен човек или в очите на един и същ, но погледнато от друг ъгъл, колко неща можем да осъзнаем, ако погледнем за малко по различен начин, колко хора можем да разберем и да обясним защо и как са пост ...

Къде си!? Аз чакам да дойдеш да ме вземеш...
Не искам вече да съм на таз земя...
Тъй малка, а вече наранена...
Незначителна, изгубена душа...
Не искам болка, не искам даже обич... ...

Очакване
Не обичам зората, защото начало е
на следващия ден без ТЕБ!
Какво ли още да очаквам,
освен самото то - очакване! ...

НА ПО-НИСКО СТЪПАЛО
Денят беше мрачен и потискащ. Ръмеше слаб дъждец и правеше атмосферата още по-тягостна.
- Не искам повече да се виждаме - каза му тя, без да го погледне в очите
Напразно се мъчеше да улови погледа ù.
- След всичко което преживяхме? – едва успя да промълви. ...

Два песа разговаряха във парка,
маркирайки една топола млада.
Единият бе абсолютна куча марка,
а другият с две титли и награда:
"Защо излагаш кучешкото име?" - ...

Гледаш ме, радваш се - като дете,
непринудено, искрено и с надежда
... аз съм далеко, при нечие друго сърце,
а към тебе само по навик поглеждам!
Докосваш ме плахо... с влюбени пръсти, ...

Хубава възраст – октомври.
Ни любопитство, ни страх.
Искаш ли да си говорим
не с думи, а със листа?
Какво, че ще бъдеш някъде, ...

На свечеряване странник слезе от коня си пред входа на хана. Бе едър мъж с обветрено лице и ведър поглед. Избелели от слънцето, дрехите му бяха пропити с прахоляк от дългата езда. През рамо носеше преметната кожена чанта, пълна с книги. Книги имаше и в дисагите, закрепени върху хълбоците на коня. То ...

В НОЩТА НА РАЗДЯЛАТА
"Ако можеха до говорят " Йордан Йовков
Родопа планина. Няма българин, който при самото споменаване на това име да не почувства умиление и възторг от спомена за прелестните й хълмове и дефилета, тучни ливади, омайни борови гори, полегатите заоблени върхове, мълчаливи свидетели на ...

Беше приказка вълшебна, много стара,
с горски феи, вместо балерини.
Между световете има малка гара,
цялата изписана със рими.
Там ме чакат принцът и принцесата. ...

Снежанка
Не съм суетна.
Не поглеждам често в огледало.
Пък и какво да видя там –
посърнало лице и уморена кожа. ...

За последен път те видях -
толкова хубава и така мила.
Ех, малко по-млад да бях
и да имах повече сила.
За последен път те попитах ...