Вампир
(Преслава Николова)
В дебрите на мрака притаен,
от магията сладка упоен.
Впил зъби в свойта жертва, ...

Да избягаш от себе си, вън на простора!!
Вън на простора - далече, далеч от на Живота затвора.
И да тичаш унесен и с песен по-весел...
Унесен и с песен по-весел, далече, далече, далече, далеч от позора!
Да си огън угаснал, забравено име! ...

Къде си, мой безценен арестант?
Заради мен какво ли би погубил?
Би ли пожертвал гордостта без свян?
И безразсъдно в мен би ли се влюбил?
Къде си - ненатрапчиво суетен, ...

Когато си отиваш, запомни ме -
усмихната и с весели очи,
с цветя в косите и без име,
безименна ме запомни.
Когато си отиваш, не си спомняй ...

Кошутена
без оправдание
заплетена из собственото си
себеотрицание.
Химерно гледаща ...

Посвещавам на всички емигранти
Някак в повече ти идва
избуялата печал.
Всеки спомен е реликва,
поривът е гълъб бял, ...

Оазисът беше твърде малък. Приеха всичко, което им предложиха хората, отседнали там - и сянка, и вода, и храна... но притеснението им се увеличи. Останалите пътници от кервана се скриха от жегата, без да им отделят повече внимание и това силно ги натъжи. Легнаха да поспят в една от шатрите, докато о ...

Остарях, с много, много години –
уж са двайсет, а сякаш са двеста.
Остарях. Много време измина,
а не мога да спра да ви срещам
мои всеки път „първи” любови. ...

Искам да съм свещичката,
която да духнеш.
Да съм приятния бриз на морето,
от който ще се чува гласът ми.
Клавишите на пианото, ...

Аз зная, че след седем дни
ще бъдем други и различни.
Предчувствието ми не спи,
защото много те обичам...
Аз зная, че след седем дни ...

Споделено с любовта
Била си тук... усещам аромата
оставен от любимия парфюм
а в стаята са чувствата познати
разглеждала си стария албум ...

Ей, това малките станаха големи демократи!...
... Помолих сина ми Сашко да налее чаша вода, че бях зает да храня малката, а той въздъхна тежко и погледна с отчаяние към тавана, сякаш търси помощ от небето. След кратка пауза на напрегната тишина, с покъртителен глас на герой от шекспирова трагедия, п ...

ЧОВЕКЪТ, СЛЕД КОГОТО ВЪРВЯТ И СЪРНИТЕ
Тук, в тази местност, се беше разхождал и с нея. Тогава бе пролет, дърветата цъфтяха и ароматът от цъфналите клони се носеше из въздуха. Младата зеленина напираше отвсякъде. Бе слънчево и топло и веселите им гласове се носеха като бързи пролетни води над широкат ...

ПРИКАЗКА ЗА ГЪРНЕТО
Един човек поискал от съседа си едно гърне, на заем, за да си свърши някаква работа (да си брои жълтиците). Когато върнал гърнето, вътре в него поставил едно малко гърненце.
- Съседе, твоето гърне роди.
Зарадвал се съседът и си прибрал гърнето с гърненцето. Минало доста време. То ...

ЩЕ ТИ ПРЕДЛОЖА
Ще ти предложа вдругиден
да се разходим до морето,
без ясна цел и не за тен,
а да го видим общо взето. ...

Децата, тате, също като теб
от улицата гонят тишината.
Живеем в този ненормален век,
но детството разсейва ни мъглата.
Езика не разбирам, но усещам, ...

Навсякъде гост
***
разпъваш душата ми
не на кръст
а на вятъра ...

Ако ме търсиш, прегръщайки безкрайните вечери,
ако лятото и дългите влажни целувки с друга
те карат да мислиш за мен,
ако миризмата на лукс и вкуса на червило,
замаскирани с невинност и сияещи в пурпурно, ...

Епитафия
Дъждът потропва по ковчега
във такт със реквиема тих,
погребва без сълзи поета
последния си славен стих. ...

Букет от чувствени безцветни рози
във вазата пред входния портал.
Преди да вляза, някой проговори.
Безцветна бях и аз във цветна длан.
Гласът се стрелна от небето, синьо - не, ...

НЕПОДВЛАСТНИ НА МИСЪЛТА
Изгревът е толкова далече,
колкото далече си си ти.
А сякаш толкова е близо...
На очакване вечерно ме обрече, ...

Погледни я и ми кажи какво виждаш. Хайде, лесно е, просто бъди честен. Спокойно, тя няма да те види. Забързала се е за някъде и не обръща внимание на ставащото около нея. На пръв поглед - една от всички - симпатично лице, хубаво тяло, облича се стилно - „Мацка!”, биха заключили повечето хора. Пък и ...

Крясък
Преди да срещна теб, не знаех,
че от обич може да крещи душата ми...
Не знаех този крясък
как ще разкъсва всяка моя клетка... ...

Тази крушова сянка те помни, пчелице заминала.
Сладък сок ми се стича по устните. Лепне, более.
В зимна треска трепери душата ми, вече изстинала.
Тайно биле си търся. И печката, стъкната, грее.
Нощен, вятърът гони листата, по тебе увехнали. ...

The GazettE-Cassis
Aa, zutto kurikaeshiteta
Zutto kanashimasete bakari datta
Aa, kitto anata sae mo kizu tsukete
Boku wa ugokeno mama ...

Спомените - ангелът и дяволът на човешката душа
Когато си се родил човек и респективно разумно същество, ти се обвързваш с редица блага и следователно отговорности, имаш свободата да градиш и прогресираш, но също така и теглото на това да обичаш, мечтаеш, да си спомняш. Спомените са нещо забележител ...

Разходка, град и светлини,
руини бъдещи на краха.
И днешна почва на злини,
добрите - те не оцеляха...
Коли препускат, скорост, дим... ...

Очите си затворих.
За пореден път.
Не ме е страх.
И ще намеря своя малък райски кът.
Тогава, може би, пак ще ме откриеш, ...

Неразплетени въпроси
до кълбета от мечти.
Отговори - тънки, боси,
дълги истини - игли...
Прежда шарена - съдбата. ...

Хора като нас, приятелю, не се променят!
Обичат ли веднъж, не могат да повторят.
На любовта си те по принцип не изменят,
но започнат ли - не спират, каквото и да ти говорят!
Хора като нас, приятелю, не са щастливи! ...

Сбогом, Мария, и ти, Анна...
Седнах на горещ картоф -
озовах се в Пирог off.
И тогава, за беда,
болката ме връхлетя. ...

Там текат реки от кръв,
навързани в безкрайна връв.
Там душите викат и крещят,
умират. В пещ от болка те горят.
Демони от там излизат ...