Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Тишина
Цветар
сърцето-щурец кръв вече не иска.
Майко Луна, оставям звездите
и прашния стар апарат.
Часовникът грешен шум не издава ...
Искам просто да обичам...
Казват, хубаво било да бъдеш влюбен,
защо тогава се страхувам да обичам?
Трябвало човек да бъде неразумен.
Всяка мисъл от себе си събличам. ...
* * *
Отвращение? От какво?
Мъка за давене няма, а апатия лекува ли се така?
И спомени горчиви от отминали времена
нахлуват яростно в замъглената глава. ...
Любов
и странно чувство връхлетя ни!
Съзряхме в очите си нежна топлина…
И в този миг прозряхме…
Това е любовта!
Гледай напред
Когато мъка те разкъсва и сърцето ти кърви.
Когато животът те съсипва
и разбива твоите мечти,
погледни и помисли! ...
Легенда за звездите
Въпреки че не били много богат ...
* * *
света ми се струваше игра.
Когато бях млада,
грабех с пълни шепи от живота.
Когато бях на средна възраст, ...
Танц
Танцувам лунен валс със вечерта
под звуците на нощния оркестър
звездите с бални рокли от тъга
завъртат леко дансинга божествен ...
Пълзящите хора
Те нямат проблеми, но имат късмет.
Пълзящите хора не се разпознават.
Те нито си взимат, нито си дават.
Пълзящите хора дори да грешат, ...
Две миниатюри вместо "Добро утро"
Сънувах, че ме сънуваш
и в твоя сън аз сънувах теб.
В съня ни -
благодатна плодна почва - ...
Там никога... Там някога... Там някъде...
тъгува жаждата по истинската същност.
Онази, не излъгала възторзите,
с които пътищата чисти я прегръщаха...
Онази, не сънувала измамите, ...
* * *
допуска в себе си
само вярата
че всичко е ЛЮБОВ
и че всеки има сила ...
Какво сме без обич?
Без обич сме бедни и празни...
Без обич е пусто –
безименни нижат се дните...
Без обич във делник ...
Случайности за цял живот, част 3
Семплите хора
нямат очи за крилата над тях.
Те са и хрисими, и благоверни,
с поглед послушен, но лепнещ от страх.
Семпли душички по кройката стара ...
Мост
Пустота звъни в ушите ми.
Подсвирвам на ветровете
като на хрътки.
С вой и лай те ме носят ...
Интуиция
Вървим с Асен към автобусната спирка. Той е малко по-дребен от мен и трудно ме следва. Не го щадя, защото има опасност да изпуснем автобуса. Спътникът ми говори задъхано:
- Не мога да живея повече с тази жена, казвам ти.
- Ами изгони я тогава, като не можеш - лесно решавам проблема аз, нали ...