Затвори отвън вратата,
няма аз след теб да тичам –
болката така позната
още във гърдите диша.
Вяра искаш ти да вземеш – ...

* * *
На Веси
Ей, мъничко бебе,
кога ми остава време
да пиша за тебе... ...

Агресията бърза да руши
света, във който истински съм влюбен,
а той... не може сякаш да се защити...
и грозотата май ще го погуби?!
Едно нахално, сиво битие ...

"... идеш ли, слънце" - казах.
В очите ти кацна
светулка -
меко и влюбено. Веднъж.
И толкова. ...

Подарете ми щастие -
малко стръкче поне,
капка светло причастие,
тропот див на коне.
Подарете ми искреност, ...

Няма да стана - на земята ме стъпкай!
Сърцето ми лудо, не ще ти е нужно...
Моята болка не измервай със стъпки...
Двамата с тебе вече сме чужди...
Не ми пука за тебе - ти си толкова жалък, ...

Дневникът на едно излекуване - част 12
39
Пиесата беше интересна и забавна. Точно в най-пиперливата ù част, докато на сцената се упражняваха да използват всички синоними на фелацио, се сетих, че не бях му казала за поканата на Калина и направо подскочих. Той ме изгледа тревожно.
- Какво, да излезем ...

Цветница е моята душа,
кръстница на свято чудо.
Чуват се едва-едва
как пъпки пролетни разпуква.
Сплита тя желан букет ...

Кацнал на стряхата ми и ме гледаш.
С очички опознаваш,сякаш съм ти равна!
И аха да проговориш, благозвучно почва
да се лее песента ти плавна.
Но не съм ти равна, мой приятелю горски. ...

Чаша си.
Аз сладко утро
в горчиво кафе.
Разгадаемо е до изкипяване.

И през мъгла от цветове
към теб ръка протягам,
за мен открила безкрайни светове,
аз моята душа ти подарявам.
Ах, ти моя малка, крилата мечта! ...

Дни на безсъние, дни на големи нещастия, дни на борба,
това в момента представлява светът и реалността.
Всеки ден тук стават - злополучия и всеки ден разделят се
семейства, карат се роднини и някак си затриват
взаимоотношенията си. Коварно, но всичко е факт, ...

КОМПРОМИС
Кольо изпъна куция си крак и се отпусна на пейката пред къщата. Над главата му жужаха пчели в цъфналите клони на сливата. Беше му толкова хубаво под топлите лъчи на пролетното слънце, почти толкова, колкото на трептящите с крилца, влизащи от цветче в цветче пчели. Както те пълнеха с нектар ...

Уредни и чисти
ДЕВИТЕ, другари,
макар и педагози,
падат си клюкари.
Суетни, закачливи ...

Раздиращата жажда на душата ми
когато се надипли от мъгли,
в пролуката към моите видения
ме връща, и към някакви мечти.
Съзирам в пепелта искрица обич, ...

Ето, че изложбата бе към края си. Всичко отдавна бе продадено и договорите бяха сключени.
- Сандра, хайде да идем да хапнем нещо.
- Сам, благодаря, но не ми се яде.
- Но, скъпа, днес не си хапнала нищо!
- Не съм гладна. По-скоро ми се вие свят и ми е лошо. ...

Целувката
Нарцисът бързаше да се покаже, да се огледа в локвичката до бордюра и вече прецъфтяващите кокичета да зяпнат от удивление, но нещо му пречеше.
Когато най-сетне се измъкна, всичко му изглеждаше непознато, но най-важното беше, че неговото огледалце го нямаше. А как обичаше да се облегне на п ...

Не ме търси на лъскави корици,
в списания и вестници не ме търси.
Във мен не светя светските искрици
и евтината хубост на продали се жени.
Не ме търси във образите от екрана, ...

Така сме си достатъчни. Без думи.
Без срещи, телефони, есемеси.
Без чувствата да теглим във локуми.
Без захар от физически експресии.
С едно въже завързани: далечност. ...

В мен препускат
стада ветрове
и понякога ми е трудно
да ги настигна.
Не на изток, ...

Дали ще има прошка
за онези,
които гаврят се със
своята съвест?!
Ще може ли този, ...

УМОРИХ СЕ
Уморих се да те чакам след дългите нощи на кея.
Мъж съм, но не станах ли една Пенелопа?
Все бъркаш север с юга. Омръзна ми сам да живея.
Виж отвън! Старостта на двамата тропа...

МОЯТА МОЛИТВА
Бяхте войници, а вече сте светци,
бяхте най-отпред в кърви и мъгли,
не за облаги, а за идеали и възгледи,
не за последните, де станаха първи, ...

За милиони рози пее Алла Пугачова -
как беден художник дарявал цветя.
И виртуозно той чупи любовни окови,
и някак успява да надвие страстта.
И аз днес се уча от този художник, ...

Рисувам те в мечтите – смелите,
не казвай нищо – аз също ще мълча,
настръхвам от полъха на вятъра
и в твоите обятия бавно се топя...
Устните даряват със целувки, ...

Ще повърна...
... а със стомашните сокове от мен ще изтече и душата...
Прекрасно...
... ще съм празен тогава, без да чувствам празнотата...
Аморално... ...