Ето, ти се появи и слънцето усмихна се...
Ето, ти насън ми се яви, а това означаваше,
че с теб за мен лятото настъпи
и всички около мен просто усмихнаха ми се...
Ти беше моята малка звездичка, ...

Умът ми е скитник в пустинни земи -
пустини на радост и болка и страх.
Умът ми е крепост на смели лъжи,
прегърнали тайно тихия грях.
Умът ми е бездна в небе без звезди, ...

Какво ще нарисуваш на стъклото,
ако някой ти даде боички?
... Нежна роза или спомен,
който да споделят всички?
Какво ще нарисуваш на стъклото, ...

Телата ни стареят, мили,
и скоро жизнените сили
като снега ще се стопят.
Но чудо с тебе сме открили,
щом любовта сме съхранили. ...

Говорим с липсите си. Оправдаваме се с имитацията на бездушници. Всъщност ни боли от оставане.
Защо си тук? Не искам да събирам безпомощните грижи и недосънуваните сънища. Не ми се влачат и резервни гуми. Скучни са ми вариантите за вечност, сгушени във венчален пръстен... и някъде захвърлен на етаже ...

Седиш и циклиш с поглед, забит в тъпото нищо. Това е един от онези моменти, в които искаш да изпразниш съзнанието си от съдържание, да изключиш мозъка си и да се отдадеш на миг спокойствие. И разбира се, точно тогава в главата ти, като малки гнусни паразити се забиват всички гадни и подтискащи мисли ...

Онзи ден впечатленията ми толкова буйно напираха да ти ги споделя, че не ти дадох дори възможност да гъкнеш. А въобще не бях си подредила мислите. И ето сега, вместо препускащи една през друга нахвърляни картини, опитвам се да подредя за теб това пътуване.
Тръгване - от Стадион "Васил Левски" в 6 ве ...

Обичаш да гледаш филми, в които аз съм най-добрият и да мечтаеш да ме имаш... Обичаш да ме четеш като любимата си книга... Обичаш да разгръщаш страниците на душата ми и да си взимаш каквото ти хареса... Обичаш да ме рисуваш,
докато пуша и мисля... Обичаш да режисирам нови филми, а ти да ги гледаш с ...

Гали я тихо, нежно - по косата.
А после по врата, по рамената.
Прокарай пръстите изгарящи надолу
по меките извивки - плаващ кораб,
накарай я да ти се моли. ...

Моите мисли...
Моите мисли... седейки пред листа, мислейки за чувствата, за моите чувства... Появява се този момент, момент, в който самата аз не мога да изкажа, с думи това, което чувствам. Изобщо, остава ли нещо такова? Не знам. Опитвайки се да ги събера, осъзнавам, че не мога да събера себе си. К ...

На Ш. :)
Приятелка си
на песъчинките
на морския бряг.
Те се разместват и ронят, ...

Човек, който няма шансове за нещо значимо.
Човек, който няма нищо ценно в своята душа.
Човек, който няма идеали, чувства и мечти.
Човек, който няма срам да лъже и мами по-красивите от него.
Човек! Долен боклук, който прави отпадък, равен на самия него. ...

Нима са всички вече слепи?
Нима не виждат моите сълзи?
На мънички парченца са разбити
всичките красиви, стъклени мечти.
Кърви в душата дълбоката рана, ...

Не ме напускай!
Моля те!
Чуваш ли! Късно е...
Не си тръгвай, любима,
като онази, която ...

Ако всеки живот беше нормален,
къде ли щеше да отиде тъгата?
Ако сериалът беше прекалено драматичен,
къде ли щеше да бъде веселбата?
За всеки има място тук, ...

Нека ти разкажа мойта приказка,
в която липсват магия и любов;
в която, незрима и осъдена,
следвам пътя към своя гроб.
Нека ти разкажа за душата си, ...

Колко бързо се отказахме,
оставихме любовта да си отиде.
Колко бързо без сили останахме,
дори надеждата пуснахме да си иде.
Колко бързо се предадохме, ...

Търсих те
Измислях те
И те обичах
Във всеки цвят
Те аз обличах ...

В ПРИРОДАТА ПЕНСИЯ НЯМА
на моя адаш, летеца Петър Мавров
В природата пенсия няма, адаш!
Кого ще спреш там посред лято?
Орелът лети до последния час, ...

Листата падат пожълтели,
посипват студената земя.
Сълзи се стичат по моето лице,
докосват нежно мойте устни.
Сърцето бие в тъжен ритъм, ...

Експеримент - Макро поезия
По фотографията
на Pepina (Пепа Деличева)
„Сълза със сълза…
не си приличат” ...

Тази подлост, с която
на каприза си послужи вещо,
позволих, обзет от чувство непознато,
и възторг към новото си Нещо.
И тези грижи - плод на суета, ...

„Тя ти е сестра, работата ти е да я мразиш” - как ви звучи това? Може би познато? Но наистина ли мразим сестрите и братята си или просто понякога те ни довеждат до състояние, в което си въобразяваме това?
Всъщност повечето хора не сме способни да мразим онези, в чиито вени тече нашата кръв. Макар се ...

Мрак…
или почти.
Звуци...
песен може би.
Докосване… ...

Търсих те на всяка крачка,
търсих те в капка дъжд.
Търсих те като монета,
изгубена в плевня с ръж.
Ти дойде като стихия ...

Ключът на любовта
Глава 8
Денят бе изпълнен с множество емоции. Когато Вивиън се прибра в апартамента си, тя все още усещаше как краката ù треперят от новината, която ù бяха съобщили. Главната женска роля. Ричард и тя, заедно във всички онези любовни сцени от филма. Тя притвори очи при мисълта за не ...

Oтдясно на моста
Многобройните каменни стъпала, издълбани в тлъстото скалисто туловище на хълма, се извисяваха повече от двадесет метра отвесно над улицата. Жената се заизкачва бавно, стъпало по стъпало, подпирайки се на създадения за тази цел железен парапет. Наближаваше полунощ. Градът, полегнал п ...

Докато ти текат сълзите, аз ще играя, все едно съм под дъжда навън...
Усмивката ти докато видя, ще пия всеки ден по едно от мен за теб...
И дума докато преобелиш, ще те питам какво стана, мила...
Дойде май и твоят ред...
Искаш игрички да играем, но не си готова за моя свят... ...

ВЕЛИКДЕН
Екнаха камбаните! Oтвърнахме на глас:
Христос воскресе, наистина воскресе!
Преди хиляди години Той бe един от нас.
До Голгота с мъка кръста си принесе... ...

Остани при мен във таз самотна нощ,
ще ти разкажа приказка една,
мълчи и се потапяй в майския разкош
на бледата, озъбена луна.
Родила съм се в мидена черупка, ...

Очите ти кафяви ми говорят
и ме гледат с толкоз топлота.
Обичат ли ме? Или в роля
са облекли свойта красота?
Целуват устните ти жадно ...

***
На кръстопът застанала отдавна,
унило чакам знак съдбовен.
Нощта се спуска – още по-кошмарна,
а всеки ден е по-греховен... ...