НА СТРАХА ОЧИТЕ СА ГОЛЕМИ
/есе/
Тази стара пословица често намира потвърждение и в реалността.
Баба ми много често обичаше да повтаря тези думи.
Когато бях малка, с братовчедка ми всяка ваканция прекарвахме на село, където вечерно време най-много обичахме да си разказваме страшни истории. Но най-стр ...

Сивотата може да те погълне, но за да избягаш от безличието, тъгата и студенината, трябва да слагаш розовите си очила и да гледаш с други очи на света.
Нека дъждовното и хладно време остане само навън, а пролетта да се настани трайно в сърцата ни.
Гледайки цветно, пускайки по една искрена усмивка, д ...

Същата предсмъртна песен.
Мирисът на сладострастна есен
и на златни гниещи листа,
шепнат ми на изгрева вестта.
Същият забравен свят ...

Пеперудено сърце
Във тих и тъжно странен ден
вълните на живота те изхвърлят
на нечий бряг - печален и студен -
във самотата щастие да търсиш. ...

След заспиване в 4 и събуждане в 8:30 имах странното чувство, че днешният ден се очертава да е ужасен. Може би имам ясновидски способности, дали да не говоря с някоя врачка?
Опитвам се да удавя мъката по безвъзвратно изгубения сън в кока-кола, защото (както обикновено) ме мързи да си направя кафе. П ...

Мракът пулсира,
а въздухът между нас
стърже с невидима сила...
Гонят се искри
от полудели пеперуди ...

Не искам аз
Не искам аз да плача
в робството на мрака.
Не искам аз да бъда
безлична и нещастна. ...

Ще ме погалиш ли
пак?
Толкова приятна е
ласката ти…
По-добре от теб ...

Едно пиано пее в мрака
с една цигулка плачеща.
А пъстрострунната китара
приглася им, очакваща
съдбата си със примирение. ...

Късно е да вярвам в несбъднати мечти,
късно да доизграждам рухващи стени,
да търся места от Бога забравени,
да гълтам сълзи горчиво сподавени.
Късно е да плащам за нечии чужди грешки, ...

Остави ме, със сълзи да поцелувам самотата.
Нека залезите – вечни и злочести, гният в мен –
преглътналата сълзите на своите надежди,
на гладуване обреклата своите копнежи.
Остави ме, в болка да послушам тишината. ...

Протегнах своите ръце.
Към най-красивото лице.
Погалих те с пръсти.
Целунах устните ти вкусни.
Докосвайки те. ...

През полето препуска дъгата,
разпиляла небрежно седемцветни коси.
По петите я гони насмешливият вътър,
но едва ли ще може да я спаси.
Прекопирана, истински чиста, ...

Да реализираш мечтите си
(ece)
Мечтите! Те са нещо, което таиш за своето бъдеще. Мечтите са всичко онова, което сънуваш нощем. Те са винаги в ума ти. Те са онова, към което те тегли сърцето. Те те карат да вървиш напред. Приемаш реалността и подготвяш резервен план за бъдещето, но за нищо на света н ...

Изгрев меден навън ме примамва така,
сякаш бяла магия ме хваща, обгръща,
но си спомням, че дъжд с пълноводна река
щом се слее и цялата тя го поглъща.
Аз съм огнена плът със подводна душа, ...

Червей когато сърцето дълбае
и пòмисли черни обгръщат го с злост.
Смехът в миг пресъхва. Душата нехае.
Слънцето плаче. Студът е на пост.
Денят потъмнява. Мрачно и сиво. ...

НИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХМЕ
В НЕРАВНА БОРБА …
/Почти епитафия …/
Триста години вече я водим –
жертви, несгоди, мъки, лишения … ...

Дневникът на едно излекуване- част 13, последна
42
Той ме чакаше на автогарата. Спуснахме се един към друг като “жадни араби към оазис”. (Сравнението бе от един автор, чийто хумор много ми допадаше. Трябваше да светна и Марти за него, сигурна бях, че ще го хареса.)
Погледите, които ми хвърляше, дока ...

Тайна
Две ръце и сълзи,
и тръпка... и ти си там.
Сърцето ми спира,
докосваш ме ...

Седя и си спомням за отминалите дни,
за твоите измами и лъжи...
О, ако знаеш само как боли,
когато си помисля, че с другата си ти.
Другата е там, където аз още мечтая да бъда, ...

Те
И ето устните – бедни.
В птици без ято превърнати.
Ето ги сухи. Студени, напукани,
самотници безкрили, спящи. ...

Лицемерието е змията, която те трови отвътре, докато се опитваш да отровиш някого отвън.

Боли ме! Не вярваш на моите думи
в леглото на съмване. И вечер, и нощем
на моите лични думи не вярваш!
Не! Всъщност ми имаш доверие,
но не и когато ти кажа колко си хубава, ...

Поканих ли те,
за да влизаш?
А сега излез,
ако обичаш…
Не си добре дошъл ...

Има два вида начин на живот - единият е този, на който са ни учили нашите родители, семейство, учители, институции. Това е този начин на живот, който е докарал света до сегашното му положение. Но има и втори начин, втори път - това е животът на духа. Това е животът на Бога в нас. Той освобождава умо ...

Сандра караше колата със замъглени очи. Болеше я. Господи, колко я болеше. Защото годеницата му напираше за сватбата! А тя... глупачката, му повярва! Пак същата история! Докога ще попада на такива мъже? Предният път се оказа женен, с две деца, а сега... годеница! Докога ще преживява едно и също? Ста ...

Ето, аз те откривам в смеха на утихваща мълния
и те помня и пазя в шепите пролетен мрак.
Но от теб ще си тръгна, невъзможно, ужасно красива
и внезапно ще вляза в горещия дяволски град.
Запотени стъкла ще изгасват еднакво след филма. ...

Тя беше щастливо момиче на тринадесет години. Имаше си всичко – верни приятели, любящо семейство, здраве и късмет. Но ù липсваше нещо. Нещо много важно в живота на всеки тийнейджър. Липсваше ù човек, на когото да даде цялата си любов, цялото си сърце. Човек, който да я обича така, както никой друг. ...

На искреността и откровението
си заслужава глава да наведеш
и с усмивка да изречеш
благодаря ти, нека върне ти се
хубавият поздрав и нека ...

Разбирам езика на цветята. Мисля, че съм го казвала вече. Ще го кажа и на вас.
Имам много цветя в дома си, но само едно от тях цъфти постоянно. С хубави цветове цъфти. Сега, когато ми подариха кокичето, то пак беше отрупано с цвят. А кокичето беше с коренче. В саксийка беше. Намерих му място до това ...

Кой съм аз?
Наследник на маймуни,
отломка жалка
на случаен взрив...
Безцелно ходещ ...

Радост - печал
Изгрев - залез
Лошо - добро
Подем - падение
Обич - 0мраза ...

Ранната пролет на 1865г.
Маргиола беше най-малката и най-срамежливата от седемте дъщери на Танас и Зока.
Всяка сутрин баща ù още по първи петли тръгваше, за да храни животните на Богдан чорбаджи, а тя го изпращаше на вратника. Той понякога по топлото даже спеше на егрека* в Балкана, но там нощуваше ...

ПРИШЪЛЕЦЪТ
Овцете кротко хрупаха сочната трева, разпилени като пухкави прецъфтели глухарчета по зеления килим на ливадата. Сред тях, по­дпрян на гегата в избелелите си дрехи, овчарят Божан прехласнато наблюдаваше багрите на залеза, запалил ослепи­телен пожар в тревожното небе. Откъм дола невъздържан ...