целувката на лятото
със начервени устни
по затворените ми клепачи
опитва се да пие вятъра
промушващ се ...

Красива бе зората
на онзи летен ден.
Спокойна бе душата,
светът - щастлив, смирен.
Във мислите блестеше ...

Безумна нощ. Лежиш до мен.
Докосвам твоето лице.
Целувам с устни и ръце
очите ти... в любовен плен...
Прекарвам длани по гръдта, ...

Свещта догаря
ще посрещне утрото
с восъчно лице

Полет
Мисли провирам към теб устремени,
спомени сладостни вред ме връхлитат,
топлят ме, галят ме - едвам ги възпирам.
Ти си навсякъде, прелестна моя любима… ...

Красиви, но във плен на нарцисизма,
сами стоят, макар че са съседи --
нима си виждал обич в слънчогледи?
Уви, и между нас така е схизма
и чувствата ни -- сенки смъртно бледи, ...

Шокира ме с невероятно изявление вечерта, по време на бурен секс:
- Искам да си сменя пòла!
Изненада ме точно в момента, в който свършвах. Вцепених се от ужас и рухнах върху ù, прониквайки толкова дълбоко, чак извика:
- О, да-а-а! Направи го още веднъж!
Опитайте вие да го направите, когато жената, к ...

Колко пъти правя опит да те изтръгна
от сърцето си, Любов, колко пъти...
Да те завържа със синджир за хиляда години
и да те хвърля в най-черната бездна.
Да те изтрия от лицето на земята ...

Събудиха ме силни викове. Идваха от съседната къща. Тера пищеше, чуваха се и мъжки гласове. Скочих да видя какво става. Затичах се към Терини, но се подхлъзнах и паднах в калта. Целият предишен ден беше валяло и земята беше подгизнала. Един конник връхлетя по тесния път между двете къщи и се наведе ...

Проклето да си, време, полудяло непокорно!
Забързано за някъде побъркано вървиш
и всичко тук след теб остава някак непросторно...
Почакай малко, знаеш ли защо така летиш?!
Със себе си отнасяш ти и спомени и радост, ...

Приказна пролет
имало едно време
цъфнали очи
***
Приказно лято ...

КИНО
В салона светва.
Стари пуканки и смях.
Момичето пред мен оправя си косата.
Ръкавици. ...

На Ш. :)
Ще те победя,
но не като враг,
в света на невидимите идеи.
Ще сложа после ...

Препускат мислите ми по земята
и търсят кой ги знай какво.
Понякога приличат ми на вятър,
танцуващ по баирите хоро.
Друг път, заровени в нищото, ...

Възкръсване
Прегърни ме.
Дъжд от музика и цветове -
вятър, нощ, звезди и сняг;
слънце, ...

Брей, че ù ербап баба Дана!
Баба Гица шъ ù асистира.
Кръс шъ вадат двети от герана...
А, въри, че гледай им сеира!
Като фърлиха са по кюлоти, ...

Много лъгах във този живот
и със истини той ме ужили,
много обич раздавах без зов
и привлякох най-тъмните сили.
Сега съм по-тиха от гроб, ...

Бяло
И звук на нежност
Във студената прегръдка
На януарския вятър
Под заспалото небе ...

По-далеч от едни – по-близо до други заблуди.
На 60 години разбрах само това:
в живота най-важното е сутрин да се събудиш.
И чорапите да са ти два.

На полянка, сред гората, в малка колибка живееше момък. Беше си направил малка градинка пред колибката. Грижеше се за зеленчуците в нея.
Незнайно от къде и как се появи цвете - роза. Растеше бързо, много бързо. Един ден момъкът видя и красивото цвете разцъфнало. Голяма червена роза. Но от този ден з ...

Седнал насред зелената полянка, съзерцавах как слънцето гали с лъчите си прасковено нежното мъхче по бузките на Невичка. Лъчите се отразяваха с игра от искрящи отблясъци в очите ù, които разширени от детско очарование, наблюдаваха коня, пасящ трева на метри от нас. Тишината се разливаше заедно със с ...

В последно време имам чувството, че все повече се отдалечавам от обществото; съжителството с него почва да ме дразни. Често в мен прониква страхът, че е възможно външният свят да нахлуе при мен и да ме смачка като насекомо. Ето например, вечер, лягайки си, често си мечтая нощта да не свърши никога, ...

* * *
Пътека в снегa?!
По следи от врабчета
котка пристъпва…

Тъй дълго в самота живях
и осъзнавам го едва сега.
Загубила се бях. Къде? Не знаех.
От мене нямаше следа.
Не виждах, не усещах. Нищо! ...

(приказки за (не)пораснали)
Животът се влачи по корем и нищо чудно, че Смъртта често стъпва на врата му. Тя не е впечатлена от жалкото му съществувание и прекъсва житейската нишка, само защото не го е забелязала. Животът, обаче, има неповторимата способност да се саморегенерира и продължава напред. ...

Мразя това, в което са се превърнали хората...
Едни зависими, от всичко материално, същества,
които са забравили какво е да бъдеш истински човек...
Хора, които са забравили откъде са тръгнали
и поради същия факт, незнаещи накъде отиват! ...

счупено счупено счупено
майка ми
водка
последно писмо до умрелия
чакам да п(д)ише(а) Оттам ...

Защо съдбата с мен се подигра?
Обичам най-много нея на Земята.
Тя бе за мен приятелка и майка,
която не бих заменила за нищо на света.
Минаха година, минаха и две, ...

В сивота, самота съм облечена, пея...
А Вселената сънува ме в сива премяна.
От безпомощност, страх аз линея,
а тя тържестува над моята зееща рана.
Тя - която съм аз, и която е мен. ...

Елхови игли под ноктите
изтезание за да призная:
"Хубаво ми бе през старата!"

КОТЕ - КОТАРАНЧЕ
Коте - Котаранче,
много те обичам!
Гушкам те, а после
с теб на двора тичам. ...

Раждясалата клетка обгражда ни изцяло.
Жужащата лампа примигна предсмъртно,
преди още да е пламъчето в очите изтляло,
в килията тясна тъмни образи се реят безплътно.
Не ще ни една-еднична дума с нас да обели ...

… откъде пристигна
и до кога ще бъдеш
в моя сън…
дали до утрото
ще стихне ...

Блажени са ми дните когато те забравям
блажени са ми дните когато не се сещам
за болката коварна която пазя в мен
изпълва тя сърцето душата и ума ми
убивайки ме бавно спохожда и сънят ми ...