Годините са птици, които
ни носят на крилете си,
набират скорост и височина,
стремят се да летят
красиво и продължително ...

Докато децата
чакаха първия сняг,
той вече валеше в мен.
Растях твърде стар
в детството си, ...

1. Ръцете ù се любеха със птиците... ( поезия)
2. Гара Търпение ( поезия)
3. Пианостишие ( поезия)
* в изпълнение на Балчо Балчев и Павлина Йосева

Имам приятелка и често си ходим на гости. Тя има сиамски котарак. Когато отида, той веднага идва до мен. Стои до мен с вдигната опашка и чака да седна. Седна ли, веднага се покатерва на скута ми и ляга. Все върху болния ми крак ляга. И като че ли болката в него отшумява. Не обръщах внимание на всичк ...

Красиво и нежно,
омайно – искрящо,
изгарящ шепот,
пламък – думи,
багри във вихър, ...

Книга с безброй лица
„Можеш да говориш и целунеш душата на човек
само чрез очите му”
Преди много години, в изумруден палат, живял възрастен цар, който имал едничък син. Царицата починала при раждането и дойка отгледала момчето. Царят много обичал принца. Преди да напусне земния свят, дълг за него би ...

Моля те, Господи, спри да си лош.
Да се усмихнеш, те моля.
Нека през зимата сняг да вали,
както е твоята воля.
Нека с любов да струи пролетта. ...

В снежната буря
танцуват белите ноти
зимен рок
*фибопоезия – правя творчески експеримент, като се опитвам да приложа „златното сечение” в кратките форми, използвайки „божествените пропорции” от числовата редица на математика Фибоначи и сричковата структура 5-8-3, в конкретния случай

(стихчето е от конкурс за продължаване
на първите два реда)))
Коя си ти и откъде се взе?
Измислих ли те, или те създадох?
Дойдé ми като в повече мезе. ...

Нюанси от бленувани видения,
а може би съмнителни прозрения
докосват пак душите ни лежерно
и търсейки спокойствие безмерно,
решаващо робуваме на истини, ...

Рекет, куршуми, бомби и гуми.
Комунизъм, демокрация, фалшиви думи.
Кавали, Версаче, Армани и пуми!
Всичко фалшиво е, оставам без думи.
Вкъщи обстановката позната е вече, ...

Понякога в мен се надига злоба и изхвърля обичайната ми умора, която ме съпътства. Тази злоба променя мирогледа ми; в случая се променя някакво съотношение между мен и обществото; обществото ми се струва ненормално, а хората изначално виновни, за което им стоварвам куп тежки обвинения, след което ги ...

Прихлупен дом -
прехапана мечта.
Прерязани обятия -
като слънчев рог.
Без праг, ...

Аз искам в твоето легло
очите от умора да затварям.
И в полусън да слушам
твоя глас - до теб съм, мила.
Ти искаш в моето легло ...

Слагай масата, Иване -
весело при теб ще стане,
че след тия дълги пости
ще ти дойдат много гости -
веселяци, все отбрани, ...

Приказка за художника, чиято картина оживяла
Живял някога в едно малко градче по поречието на река Дунав беден художник. Той често рисувал света, но никой не можел да разпознае изобразените върху платната места. Докато предлагал картините си в градската градина, той виждал в очите на хората безразли ...

Ти се появяваш от нищото - принцът на мрака,
едвам те виждам в далечината.
Тайнствен, загадъчен мъж -
ти си моето вдъхновение,
не ме довеждай отново до падение... ...

Губиш, падаш, ставаш и продължаваш.
И какво осъзнаваш – че животът понякога е гаден.
Имаш нещо – губиш го, обвиняваш се,
ала след време пак ти се връща.
Имаш ли възможност, нямаш много избор, ...

Недей да казваш празни думи.
Недей и двама ни залъгва с тях.
Отдавна свикнах с тишината
и страх ме е да проговоря пак.
Недей запалва нещо чуждо. ...

… не доплува до брега…
сниши се бавно
вплете се в скалите
в дълбокото
притихнах ...

Приказка стара от дълбините дочух,
в механата разказваха си я един на друг
засмени мъже с пълен търбух -
за мъките на овдовял съпруг.
Дали съм ги аз добре разбрала, ...

Вълчи вой прозвуча...
Кръвта ми се смръзна от ужас!
Всъщност... май проплака мойта душа -
като вълчица ранена, от зла участ.
В капана се хванах, ...

Във панса живея,
глад ме мъчи, за храна копнея.
Хладилникът отварям, а там
само вода тече.
Отивам при Търтъл ...

Изморени чувствата тръгнаха да скитат във вечерната прохлада на идващата зима. Виждам хората в техните доспехи, всеки с отличителните си знаци, погледи, маниери и сюжети, споделят си, питат се, хванали се за ръка, всеки с посоката си, всеки със своето мисловно плетиво, а краката тупат ли, тупат. Ето ...

жива
вода
имаш
ли
някъде... ...

Всеки ден безкрайно тъжен и суров,
всеки твой поглед, отклонен встрани, будна нощем ме държи,
когато гласа ти чуя, изглежда сякаш да го кажеш си готов,
а всъщност май не знаеш какво на мене искаш да признаеш...
Искаш да ме разпилееш, или куршума да ми лееш... ...

Съм си седнал сгодно на чардака
и да мине сгодна севда чакам,
да възседнеме конете
и да хукнем с ветровете -
та додето стигнем ...

Ще ти горчат, аз знам, ще ти горчат
целувките след мен на другите;
годините без жал ще заличат
заглъхналите стъпки в друмите.
Но пак ще пеят, знам, щурци в полето, ...

Черната звезда блести в небето,
озарява тъмната гора.
Седнал е самотникът в полето,
чакайки прииждащата зора.
Той чака сам в тъмнината ...

Ах, как чакам някой ред, буква, добър ден.
И слънцето залязва тъжно, но с надежда.
Ще дочакам ли да дойде този ден,
в който залезът с усмивка те поглежда?
Липсва жест и дума нежна. ...

Ще те обичам повече от всяко „утре”,
от всяко поверено обещание,
ще те обичам, ще потъвам във заблуди,
ще бъда твоя аз за наказание.
Ще те намразя, ще те мразя силно, ...

Дойде моментът за последно
на подиум да се кача
там където изгубих себе си безследно
в непрекъсната игра
Дали играя или дирижирам ...

Днес е тъжен, тъмен ден.
Черни го смъртта.
Светът е много променен -
няма я една душа.
Тежък е този час, ...