Океанът
Заплаках за теб.
Чакаща те, бавно крачеща по тротоара,
събирах разхвърлqните камъни на съдбата.
И с мислите си неусетно скочих в теб, ...

Там, във старата гора,
под огромната елха,
слезе като в анимация,
със лапландска регистрация
най-голямата шейна, ...

По стъпките, събудили нощта,
по лунните сълзи изплакани,
по угасналия огън във пещта,
по воплите от вятъра огласяни,
по устните несрещнали страстта, ...

България е приказка красива
Били ли сте в моята страна?
Знаете ли колко хубава е тя?
Като приказка омайна, мила
е родината ми приказно красива. ...

На върха на кулата безмерно висока Жокерът танцува,
с неумолима алена усмивка на напудреното си лице.
Танцува плавно стъпките на валса,
с отвлечената си любима във ръце.
Шепти й, ...

Георги си обичаше работата. Багерист беше. Това бе учил, това бе и работил през целия си живот. Вече тридесета година караше в рудника. Там се познаваха истинските мъже и затова на Георги му харесваше толкова много. Долу, пред скалата и пред машините всички са равни. Няма значение дали имаш вуйчо вл ...

В студения прозорец отразяват се очите ми...
надига се в сърцето безутешно нетърпение...
Протягам длан, попиваща потока от сълзите ми...
преглъщам стон във някакво престорено смирение.
Вратата се отваря и те чувам да пристъпваш... ...

Виждал ли си майка със дете
Тя го носи в своите ръце
Тя приказки нежно му чете
Но какво ли се таи в нейното сърце
Мъжът пиян се връща в къщи ...

Две звезди са твоите очи,
блестят и осветяват душата ми.
Топлят ме в студени дни,
показват ми пътя.
Път, по който трябва да вървя, ...

Благодаря, че толкоз време вече
ми давате опора и надежда.
За прегръдките в студени вечери,
за радостите, обичта безбрежна.
За закрилата, за нежността голяма, ...

Видях го. Той е. Познах го.
Слепецът, който на всеки от нас гостува.
Дошъл е при мен за прошка.
Иска да ме омае и с Любовта
да ме запознае. ...

Обречен
Вечно ще те търся във нощта,
след тебе неотклонно аз ще скитам,
след твоята изгубена душа
ще бродя. Вечно. Без да питам. ...

Студът захапва прашната стена.
Тя е красива...
(може би)
или поне така говорят.
Част е от цялото ...

Четири години след бурята отново пътувам към дома на сестра си... На първата годишнина бяхме цялата компания и се опитахме да го превърнем в празник, но Краси беше издигнала около себе си невидима стена и не ни допускаше до себе си...
Сякаш беше друг човек. Моята по-голяма сестра, с която винаги съм ...

Онази съм - която все не чакаш
и от която често се отричаш,
с която, между другото, си лягаш,
а никога не каза, че обичаш...
Онази съм - която е удобна ...

"Аз искам да те помня все така..."
Д. Дебелянов
Аз искам да те помня все така...
Аз искам... просто да те помня.
Да не избледняват твоите слова, ...

Притихнали сме.
Чакаме раздвижване.
А времето се точи като нишка.
Не си говорим даже.
Смисъла не виждаме. ...

Душата ми пълзи, омачкана във пясъка,
като хартия хвърлена в боклука,
помилвана единствено от вятъра -
eдинственaта й добра сполука…
И пясъкът отхвърля детските ръчички, ...

Запълвам дупките в сърцето си с надежда,
че един ден всичко ще се промени.
А сантиметрите между нас ми изглеждат
като стотици светлинни години.
Обява във вестника пуснах - ...

* * *
Голямото е част от Малкото, защото Малкото е частица от Голямото...

На пънче край пътечка, беше седнало зайче и плачеше. Видя го една катеричка и попита:
- Защо си тъжен, Зайо? Защо плачеш?
- Днес имам рожден ден, а съм толкова самотен. Изгубих се в гората. Не намерих пътя за дома.
- Нямаш ли приятели да ти помогнат?
- Не, никой си нямам. О, аз се страхувам от всичк ...

Пълни се мутрата с гняв,
кръвта във вените се блъска,
ти стискаш юмрука си корав,
сърцето в юмрука ти се пръска!
Цветът от очите ти изтича, ...

Любов ли?...
Любовта не съществува в моите очи,
тя е само вечен спомен
от далечните ми младини.
Тогава аз познах я ...

РЪЖ
По Робърт Бърнс
Насън с очи жена ме погали,
край мен се завихриха хали.
Докосна ме с пръсти слепи. ...

Погребах поредния приятел в съзнанието си,
отпратих го.
Видях облекчението от приключилия безсмислен разговор.
Изстисках най-добрите ни спомени,
звучаха като стих за некролог. ...

Възкръснах
Изнервена съм - чаках те минута,
минута, умножена по безкрайност.
Излизам равностойна от диспута,
с куфар отегчена всеотдайност. ...

Тръгна си и думичка не каза,
тръгна си - не зная даже и къде.
Тъжно е и мъката ме пари,
като въглен догарящ в моите ръце.
Отново искам да те видя! ...

Подир Човека, преди времето.
Между надежда и покруса.
Избързали и закъснели.
Животът сън. И в него - друг сън.
Нека! ...

Добър вечер, Стара годино,
дните ти се броени,
да те запомня с добро, че тежко премина,
много искаш от мене.
Не беше от щедрите, Стара годино, ...

Не, не бихме повторили
стъпките си със теб.
И по същите улици
няма да минем.
Не ще тичаме голи ...

Не искам да е между другото.
Имам ги много междувременни
с хиляди реплики за лъгане,
с безброй илюзии за отнемане.
Не искам да пишем постановки. ...

Настъпи плаха утринна искра,
сред безбрежна, бурна синева,
трепетна, красива и сама!
А подир настла се и мъгла,
нанизана из сребриста тишина! ...

На моята гара "Очакване" днес спираш,
забързан, объркан и немощен влак.
Коловозите даже дори не подбираш,
ти релсите драскаш и тръгваш, и пак...
... разпръскваш след себе си локви проклятия ...

ПОДАРЪК
- Да ти налея ли едно питие? С лед, нали? И как се сети за мен? Сигурно си ми купил нещо за Нова година?! Или мисъл Свише те е осенила тази нощ, ако си си спал вкъщи? Кажи де, защо дойде?
Въпросите й следваха един след друг, докато отиваше към бара, за да му сипе едно малко.
Какво можеше да ...

Тези следи ме презряха,
аз ги оставих преди години.
Когато бях сама,
има ли друга Земя?

Любовта с нощта поражда ден
Залезът се скри, замъквайки със себе си деня с цвят на кехлибарено капучино, примесен с мрак - черен кофеин с горчив шоколад. След като вдигна медноцветната си завеса ,той откри сладкия аромат на лунни цветя. Месечината блесна като оголена кост, около нея се разпиляха кат ...

каква е тази коледа
гирлянди
заскрежени устни
ясписи и
празнични фанфари ...