Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
382,8 резултата

Тази моя муза...

Тази моя муза
как не я е срам!
Вече й се муся -
не и пука грам.
Надалеч я гоня ...
1.2K 31

Раз-очарование

Толкова жадувах този миг.
Така исках да вдишам близостта.
Раз-очарование. Не искам повече очакване.
Последен път те срещам, уж случайно.
Пре-жадняла. Не искам вече да ме очароваш.
646 1

Зимна приказка за раздялата и вечното единство

Помниш ли светлината на студената Декемврийска луна ? Когато снегът с цялата си жестокост и коварност те взе със себе си, сграбчи те в ледената си прегръдка. Смеехме се в невинната си, непринудена игра, не знаейки за фаталната съдбовност на вечерта.
Още помня как зимната ни приказка се превърна в ко ...
1.5K 2

Градината на Шилер

Градината на Шилер
х х х
Моите истории идват и преминават не както аз искам или като ги планирам.
Искам да пиша за едно, и сядам и почвам да пиша, но се получава съвсем друго.
Като във някакъв странен спиритически сеанс, някой започва да ме обсебва, и спомените ми и написаното от мен взима съвсем др ...
2.8K

Дългият път обратно вкъщи

Остави ме на мира, гледам встрани,
нека за миг избягам - вечно на път,
времето се мени и как ще ме спрат,
дългото завръщане ли ми предстои,
да се завърна с гръм и трясък? ...
601

Бельо за мръсница, душа за два лева

Тъкмо я изпратих, свечеряваше се, целувка за довиждане и зърнах тази витрина. Дяволът ме накара да се спра. Зад стъклото, усмихната продавачка обличаше грозен манекен в копринено бельо. Дантели, воалчета, жартиери. Очите да ти останат. И веднага въображението ми мислено го съблече от телцето на тая, ...
1.9K 8

Измислена битка

Сега си мисля, че водех
измислена битка със себе си,
по горещите въглени ходех,
изгарях си старите белези…
Отвикнах от твоето тяло ...
951 5

Оставям чувство за липса

Красиво си тръгвам –
като актриса, скрила сълзите си.
Не се обръщам.
Нов път пред мен се простира –
няма завои за връщане. ...
1.2K 19

Сряда

Денят е сряда.
Слънчево добър
и носталгичен
в безсмислието
на съдбовните въпроси. ...
1.4K 7

Писмо

ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ В ДЕНЯ НА НЕЙНАТА СВАТБА И СЛЕД ТОВА
Дойде и твоят ред, дъще,
с бяло було да се закичиш
и да излезеш от къщи
с момчето, което обичаш. ...
585 9

Дано хората казват истината

Волен стоеше сам в стаята и в ума му нахлуваха мисли, които напоследък толкова много го подтискаха. Прав е Дон Кихот като казва: "От свободата по-хубаво нещо няма, Санчо." Беше толкова натоварен с личните си проблеми, че можеше да се каже, че всеки момент ще избухне като атомната бомба над Хирошима. ...
796

Толкова много ми даде

За една нощ
ми даде съня си.
Розов и щастлив.
Станах малка,
прашинка почти ...
732 6

Един следобед

Седях на пейката
и сричах стихове.
Разминаха се два-три реда.
Наужким те прегърнах
и заплаках... ...
1.1K 1

Мистериозен мъж

Мистериозен мъж
Мистериозни, какво желаеш?
От мен ли се нуждаеш?
Копнееш ли да ме прегърнеш?
Жадуваш ли да ме целунеш? ...
1.6K 1

Магьосница зеленоока

Сега й зяпам снимките,
спомням си някакви откъси...
Напрягам си мозъка и мислите.
- О, сетих се, то - сърцето - е искало нея да люби.
След това се спирам, отпочивам, ...
1.2K 3

Жажда

Ж А Ж Д А
"Целта на живота е да живееш така, че да
не умреш и след смъртта си"
Муса Джалил
Животът е щастливо чудо. ...
513 2

От Суета

Десислава Танева
Божидар Ангелов
Всеки ден оглеждах се във огледало,
напомнящо ми твоите очи...
И виждах образа си, но във черно-бяло, ...
923 4

Нямам те

Това, което изпитвам към теб,
не мога да го опиша.
Няма думи във речника,
а и те са излишни.
Нямам вече и толкова въздишки, ...
661 3

Циганско лято

Пак всичко се обърка – и припряно
не зима след есента дойде, а лято.
Късно е да остана, мила, и рано е
да ближем раните от любовта си,
че заприличахме на циганския табор, ...
1.1K 8

Размисли над робството

В зала, пълна с хора, украсена в бароков стил, чуваше се музика нашир. Хората от музиката бяха в плен. Тя галеше душата и същевремено караше хората да преживяват река от чувства. Въпреки развълнуваните лица, цареше мир. Но не мир на емоциите, а просто мир. Европа бе погълната от мира на бароковия и ...
2.3K 2

До утре

Тази вечер простотиите ми казаха "довиждане".
Цял съм и, макар парче от мъхест камък,
някъде дълбоко в корените на мечтите си
оставих да догаря черен пламък.
Вечерта е бледо отражение ...
947 1

Задгробното същество

Там в тъмата,
там в мъглата,
беше То.
Лежеше само,
задгробното същество. ...
859

Дойдох... за да си отида

Дойдох... за да си отида -
тук, под слънцето, където...
вятър черпеше ме със своите чувста
и подслон от облаци ми бе небето.
Тук спрях се, за да си почина, ...
1.3K

Един безкраен ден - I част

Беше като вчерашния и предишния ден - върволица от безкрайни часове, в които нищо не се случва освен мърморенето на дежурния офицер, треснал папката с поредния случай на бюрото ми за разглеждане и необходимата резолюция. Часове, в които не можеш да забравиш, че си криминалният инспектор с най-дълъг ...
733 1

Една нощ

Нощ като бяло петно,
но прекрасна -
безпаметна и незабравима.
Протягам ръка
и усещам, ...
1.1K 7

Няколко метра

Пред мен отново ти -
розови мечти,
шепа прах,
облаци бели.
Къде си ти? ...
941 1

Етюд за вятър и цигулки

Шушне вятърът, устни издул
и над облака свирят цигулки,
тънки рокли от хладна мъгла
си навличат звезди – като булки.
Сякаш дюли в старинен бюфет, ...
956

Защо

Защо сме толкоз лицемерни
и лоши сме дори?
Какво печелим с недоверие,
злоба и лъжи?
Какво ни струва да помогнем ...
1K 1 1

Песен III от "Илиада" или една фантастична пародия

Беше 2500 година. Годината на битката за Алфа. Боят беше в началото си и двете флотилии космически кораби бяха на бойното поле. Това щеше да бъде първата от много битки и понеже Парис, както винаги, искаше да я направи интересна, реши да се бие с някого като за облог сложи хубавата Елена. Естествено ...
1.8K 2

Изтезание?

Аз нямам страх от болка,
от несбъднати мечти.
Това си е нормално.
Било е и преди.
Аз нямам срам от грешки. ...
1.2K 6

Шшшшт!

Успя ли да ми нарисуваш облак със надежда,
излъга ли ме да потъна в пухкавото одеяло пак?
Дали си мислиш, че ще те наглеждам,
когато свиеш се в небето, като розов мак?
И пак ще се развяваш, като семената черни, ...
794 7

* * *

Трябва да спра...
Да вървя
и да търся теб,
и да не срещам те...
И да вярвам ...
551 1

Разплитане

РАЗПЛИТАНЕ
Разплитам се усърдно - ден след ден,
а плетката тъй бързо се стопява...
Расте кълбото с нишката зад мен,
назад остават суета и врява... ...
1.2K 11

Доскоро

ДОСКОРО
Нощта през утрото видя
Деня – тъй чист и светъл бе,
а цветността му я учуди
и ето - в него, за беля, ...
1.1K 9

По Коледа

По Коледа
Казват, че по Коледа се случват чудеса
че всичко недушевно оживява.
И някъде далече в тези сини небеса
болката отлита и остава. ...
922

Просто си отиде

И теб те няма...
Тръгна си така.
Не се обърна.
Нищичко не каза.
Пое по своя път ...
1.7K 21

Прочетена книга

Дали да му звънна?
Или да изчакам?
Цял ден се питам така.
По-скоро той да ме потърси очаквам,
но не се случва това. ...
1.1K 2