Ах, този часовник...
стрелките му познавам по-добре от теб.
Сигурно си мисли, че си ми любовник,
често седя във вас до пет...
Аха, то се съмнало... ...

Ухаеща
на теменуга
бях...
ухание
и друга ...

Моля те,
докосвай нежно
голото ми рамо -
Зад него приютявам
светлото си бъдеще ...

В художник влюбих се наскоро,
от поглед ненаситен покорена,
и мислех си, че лъжат хората,
щом казват: „Той не е за тебе –
със пламък ярък той рисува, ...

Как да я оцениш, като тя е тъй безценна,
как да я съхраниш, щом изплъзва се без време.
Нима възможно е в ръце да я държиш,
тя мигом ще се почувства унизена...
Всеки някак си я търси, а срещне ли я - бяга, ...

Важните неща
Не ти остава време да обичаш.
Оставяш я да чака час и два...
Обиждаш се, когато те упрекне.
А тя също носи душа. ...

Не прогледна и не чу във тишината -
черен поглед, вкопчен е във бяла сянка.
Вместо сърце, притискаш празнотата,
да се запълни, а аз ставам все по-жалка.
Отмервал си минути в безпаметно чакане. ...

Накара ме да съжалявам
за избора да бъда с теб.
Беше грешка, почти признавам -
страстта за самотата не е лек.
Пожелах те, но не знаех кой си ...

Самотата, сълзите, стиховете и песента,
приятелите ми най-близки те са,
пътят без край и нощта без зората
искам да знам къде са?
Мен ме няма, загубих двубоя, ...

Жената, която изглежда фатална
Някой каза, че в квартала имаме такава жена. Бил я видял.
– Каква жена – не повярва на ушите си Симо Патака.
– Която изглежда фатална, бе!
Кварталът ни е един от най-крайните и бедните в София. Там всичко изглежда иначе. Местните пияници се чувстват Лордове. Местният п ...

Когато сутрин се събудя,
виждам сяйни твоите очи,
в тях се взирам, за да видя
слънчев лъч как блести.
Чувствам пулса на детското ти сърчице ...

Стегнатото въже висеше на площада, тръпнещо да се увие около врата на жертвата си и да ù отнеме дъха. То изстиваше самотно с всяка минута, в която Ивет препускаше бясно пред полицията. Тя бе толкова сръчна и ловка като дива коза, че не позволяваше на преследвачите си да си поемат дъх. Въпреки почерн ...

Морето ми говори, зове ме,
но аз ли – нехая.
Пейзаж от хора, чадъри не искам да зная.
Два квадрата от морския бряг притежавам,
два квадрата верни на мене остават, ...

Една песен, посветена на един много специален за мен човек... :))

Слънчев сън.
Слънчев сън
кога ли ще дойде на гости,
да изпъкне сивото още.
Празен лист ...

СИНТАКСИС
"Обичах те... Обичам те... Обичам..."
Синтаксисът на чувствата бе грешен!
Аз не бях тя. И всичко бе различно
и бе фалшива цялата ми песен... ...

И пее тротоарът с любовни въздишки,
събирани тайно от хора в нощта,
доволен, щастливо изплита им нишки
и сбира си вечно съдба след съдба.
Усмивки е виждал - фалшиви и истински, ...

Червеният сутиен
Казваше се Добролюб. Освен доброто, любеше страстно хубавите жени и качественото вино. По равно. Без да залита по едно от двете. Според теорията на дядо му, виното и жените бяха неразривно свързани, като скачени съдове. Това възприемане за нещата от живота споделяше и той. Поради та ...

Ей сега ще ви разкажа аз
за един юнак от втори клас.
Това е мъничкият Ванко -
всеизвестен мързеланко.
Сутрин става за училище, ...

Тя стоеше точно срещу него,
а той дори не гледаше към нея.
Мъжкото му безгранично его
го караше тъй гръмко да се смее.
Пред другите той беше безразличен ...

Слязох от автобуса и с бързи крачки се отправих към къщи. Времето се разваляше; небето беше оловно сиво, очевидно всеки момент щеше да завали. Първите снежинки вече танцуваха във въздуха. Реших да мина по прекия път – през лабиринта от малки улички зад пазара. Бях уморена и исках поне за половин час ...

Искам да съм слънце,
което да гали лицето ти всеки ден.
Искам да нощното небе,
което те завива със звезно одеяло.
Искам да съм огън, ...

Аз Север съм...
навлечена в одеждите
на мисли, грижи, ежедневие...
Мечтая Юга,
да разсъблека душата ...

Поглеждам си ръцете,
във дланите се взирам.
Бразди - красиво цвете,
във мрежата откривам.
И всяка носи смисъл, ...

Мечтите са като снежинките. Някои се разтапят, достигайки земята, други се натрупват в преспи, стават големи, силни, почти непобедими. Трети никога не се сбъдват. Северният вятър ги носи по пътя си към вечността. Но те остават несбъднати.
Мечтите са като песъчинките. Някои отнасяме, залепнали по бос ...

Залязва слънцето във своя ход отново,
в своя светло-мрачен кехлибарен тон.
И топят се в пясъка като стружки от олово -
чувства от усмивка, въздишка и от стон.
Стон на разкъсана душа, във кремъчна пустиня, ...

Днес дори няма да се напия,
а имам повод - погребвам любов.
Два-три реда на късче хартия
и буца спомени в тъмния гроб.
Днес дори няма да се разплача, ...

Седя си вкъщи и гледам как снегът пада и засипва, затрупва… Децата са отново край мен и де гледат по телевизията любимата си анимация, де мрънкат… Неволно се сещам за миналите вечери и един от разговорите и не особено странната препратка към някои писания за хората и какво и какви са всъщност…
Суета ...

Заплаках тихо и обърнах гръб,
ръмеше плахо, сякаш в някой друг,
забравих всичко, тъжна мараня,
игра на сенки, илюзорна самота.
Потърсих теб, в миражен миг, ...

Крехкото януарско слънце се опитваше да пробие през решетките на мръсния прозорец в стая номер 5 – „Общ салон” на „Централизирания приемник за граждани в нетрезво състояние”.
Гражданката Пиперковска от легло 3 на ред 1 буйстваше, крещеше и вдигаше такъв шум, разправяйки историята си, че пречеше на п ...

Затисна ме работата – все разговори с клиенти, с клиенти, а документацията съвсем я занемарих.
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза колежката.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се захвана ...

Human Connect To Human
We meet somewhere
One night to share
Just you and me
We spread the seed ...

Thank You For The Music
by ABBA
I'm nothing special, in fact I'm a bit of a bore
If I tell a joke, you've probably heard it before
But I have a talent, a wonderful thing ...

Soul Society
If my soul could revive
From my carnal remains
What does it matter to me
If it all fades to black ...