пропуснах нощта
златните рибки под моста
валежите над остров бали
четирите прости правила
да бъда със себе си ...

И какво, като над мене синьото
омагьоса земните ми пътища.
Всеки ден по-дълъг от година е,
вечерите са поредно връщане.
И какво, като не пада кръвното ...

Две души
в безкрая...
Дали ще срещнат се,
дали?!
А тази среща сигурно ...

Останах без сърце
Отдавна престанах за тебе да страдам,
отдавна спрях да проливам сълзи.
Сърцето ми вече не търси пощада -
превърнах го в камък и така не боли! ...

Стоя над масата самотна за пореден път…
и спомням си за тебе отново и отново…
Думите ти страшни ехтят все още в мен:
Не те обичам вече, върви си, остави ме…
Защо? Къде сгреших? Така и не разбрах… ...

Отново събрала се от бездната,
възкръсвам след поредната смърт,
вървя без посоки,
блъскам се в истини -
никому ненужни. ...

Мои дългогодишни, задълбочени наблюдения констатират, че въздействието на алкохола винаги първо засяга говорния апарат на човека, като съдейства за деактивирането или активирането на неговия функционален режим. Затова, когато един мъж се напие, става или намръщено мълчалив, или усмихнато словоохотли ...

От Суета
Десислава Танева
Божидар Ангелов
Всеки ден оглеждах се във огледало,
напомнящо ми твоите очи... ...

Жълтеят листата по сухите клони,
в парка животът закипя през деня -
ту рожба се смее на цветни балони,
ту майка се радва и държи му ръка.
Слънцето грее, приятно ги гали, ...

Облак дим, отровен,
газ убийствен.
Живеем днес,
но живот ли е това?
Тъпче, мачка, ...

летен миг
слънце
цвете
усмивка
на жена ...

Оповести ме, ако искаш да раздираш
небето с празнична дъга
от ветровити опиати,
насъскали и кучета във тялото,
видели от екстаза на очите бялото. ...

Слепецът прогледна! И тихо заплака...
Навярно светът със очи го изплаши...
Навярно бе твърде привикнал със мрака...
Или светлината видя му се страшна...
И ближните – страшни, с привидни усмивки, ...

Когато любов гори във теб нетленна,
старо вино налей с ръка благословена,
да пием, че този свят безславно ще загине,
налей ми пак и после прегърни ме.
Разкъсай дрехите, любовна нощ ни чака, ...

... Що ли ми трябваше онази сутрин да минавам покрай вход “А”?
Ама нали трябваше да се разходи домашното животно! Не бе, не става въпрос за кучето. Ние куче нямаме. Домашното животно съм аз от две години, откакто съм безработен. Така ми вика жената – животно с животно.
Та, както си бях по чехли, къс ...

В памет на НИКИ!
Една сълза. По-тежка от обида!
В очите ù внезапно се роди...
Едва прехвърлил двайстата година,
а трябваше с света да се прости. ...

Колко си млада и дъхава - неопечено, крехко тесто.
Ще те посипя аз цялата с целувки от бяло брашно.
Ще сипвам още и още, ще заглаждам с горещи ръце,
с много обич и нужно търпение всяка гънка в твойто сърце.
Ако отронваш сълзи понякога, те ще падат в мойто брашно - ...

Заведението не е нищо особено. Вече пием втора кана с червено, на масата има задушени картофи, хапки със сирене и кашкавал, салата за нея, за мен минерална вода. Устните са ми все още сухи. Отсреща седят Рози и телевизионерът. Някъде на долния етаж вече се е настанил Хари с апапите, нямат никакво тъ ...

Имах три любови:
Първата до края изгоря,
свалих със нея всичките окови,
отрекох всеки свян и всяка суета.
Втората отпивах бавно - ...

Сняг. Бяло. Снежинките се вливат в кръвта ми. Сняг. Заменила съм чистия въздух с химически.
Мъгла. Подавам ръката си през прозореца. Пръстите ми изчезват. Бийтът на онзи микс се слива с белите пресечени линии на пътя.
Бяла линия. Сняг. В кръвта ми се извършват пагубни химични реакции.
Обичам. За мал ...

ПРОЗА
Случилото се е истина
Ние, силните, плачем само
понякога, тайно в тъмното.
Преди седмица изгорили ...

Умора. Когато те чакам.
Умора. Когато те пея.
Умора е вечер тъгата,
която с последни звуци отеква.
С умора пътят постлан е. ...

ДУША НА ЧЕТИРИ ЛАПИ
______________________________________________
Спомен за Американския булдог Абрис,
който 16 години ни бе верен приятел.
С много обич и незабрава! ...

Сред мисли отчаяно самотни бродиш
и изхвърлен на пясъка от жестоки вълни,
аз съм твой единствен пристан,
сътворен от безмълвни мечти.
Ела, ще те приютя в своите обятия... ...

Отец Матей отвори очи, в килията мракът все още беше плътен, но малкото прозорче просветляваше. Облече се без да пали лампата, опъна завивките на дървения нар и излезе на двора.
Манастирът и обитателите му още спяха. Старецът с въздишка изправи прегърбената си снага и погледна небето - звездите съвс ...

Налей, че чашата е празна -
животът нещо пак горчи.
В душата ми е като бездна
и зарът даже не върви.
Рулетката едвам помръдва. ...

В нощта със цвят на черно кадифе
единствен лъч бе лунната пътека.
Две сенки под смълчаното небе -
дете и куче, пъплещи полека.
Премръзнали и гладни, недоспали, ...

"Самота"
Сам с моята съдба и стая празна,
забравен от приятели, забравен от любов.
Седя в ъгъла тихо там в тишината,
борещ се за глътка дъх, да остана жив. ...

Ама какво им става на моите съученици! Те забравят, че толкова дълго прекъснахме всяка нишка. И спомените забравихме от онова време, в което се правеха само черно-белите снимки, а цветните бяха разкош! Да не говорим, че нямаше камери! И сега изведнъж... Носталгия ги обзема! Искат с ножицата да срежа ...

Вървеше той окрилен от съдбата,
един билет му бе дала Тя.
Целувката им беше печата.
Да бъдат заедно накрай света.
Вървеше той, прескачайки всичко. ...

И страст,
и сила,
и любов,
има в очите им горещи.
Пламък ...

Не ме обичай!
С име съм на чужди устни,
ще ти нося бури и жарко слънце!
Не ме обичай!
Всяка нощ самодива ще събличаш ...

Незрящи са посребрените прозорци,
пили са отвара
през нощта на полските индигови ралици.
Нищо, че сега спиралното на есента е раковина.
Захарните пръстчета на елфите забраняват подслушване. Мисли за мен, ...

ЛИЙЛА
Завесата се вдига -
ден, слънце... Светлина
придръпваща завесата
на тъмнина ...

При пълнолуние петлите бдят на двора
и съобщават времето през час.
А аз се будя с демони да споря
за изгрева, макар и не на глас;
за утрото, което ще събуди ...

С целувка плаха есенният вятър
съблече и последните листа
от клоните. Най-тайните места
в гората, като сцена на театър
показаха вълшебните декори ...

„Когда мне невмочь пересилит беду...
„Булат Окуджава”
В памет на Д.И.
В "замък" панелен, от храсти забулен -
мъдрост събира добрите поети! ...

На празници понякога е тъжно,
защото липсват хора... гласове...
Усмивките на баба и на кръстница,
и татковото позамислено лице.
Представям си ги някъде зад мене ...

Под дървото на любовта сме.
Вече часът показва полунощ.
Аз съм будна, будни са и спомените ми за теб.
Ти си замина,избра лесното.
Но виж сега... ...

Живея в абсурдна държава на отчуждението, където всеки е отчужден от всеки. Съпругът е отчужден от благоверната, защото тя няма перфектни мерки на фолк-певица. Тя пък е отчуждена от него, защото той няма парите на депутат. Тийнейджърите са отчуждени от своите бедни родители, които нямат пари да изпъ ...