Мигове неизживяни
Пътища неизвървяни
Думи неизказани
Физиономии размазани
Ласки недарени ...

Сякаш в тъмното лутах се с теб посред нощ под звездите,
като сърп се въртеше луната и режеше тях,
сякаш злато в небето изсипах и то бе в очите ти,
като малко дете те съборих във мокрия сняг.
И по-хладен снегът бе след всяка красива минута, ...

Защо дойде, защо не си при нея,
нали по-хубава от мен била,
сега с протезни начала ли ще живеем
и любовта ще гледаме през очила.
Когато я напъха в моя свят, ...

Сълзя в събудена утроба.
Задавя ме
откъснат плод.
Скитник съм.

Звезди не чакай да ти свалям
във знак на обич и любов,
макар пред теб да се прекланям
и да трептя в любовен зов.
Звезди да свалям не обичам - ...

Аз съм човекът от задната врата,
слушам фолк и пия сега,
живея и умирам в калта,
аз съм човекът от задната врата.
Аз живея, за да имам, ...

Oгън и пепел, свят прашен,
огън жесток и страшен,
хора умират и сградите падат,
идва краят, идва адът.
Война пепелява убийствена, ...

Научи ме да те мразя,
научи очите ми да не тъжат!
Научи ме как любовта си да погазя,
научи ръцете към друг да се стремят!
Научи ме да не те сънувам, ...

Понякога завиждам на реките,
за тяхната вродена свобода,
понякога завиждам на сълзите,
пленяват ме със свойта чистота.
На звездите завидяла съм отдавна, ...

Кажи ми как сега да заспя,
как, като боли от любовта?
Как да затворя очи, като там пак си ти?
Искам да изкрещя, че не ме боли и просто дъждът вали...
Но ето навън слънце пече и аз с усмивка излизам, ...

СБОГУВАНЕ
Отиде си всичко, което можа.
Тръгнаха хората, след тях -
силуетите. Остана тишината.
Разпръснаха се звуците и те ...

Ирония на любовта
Объркан кошмар се лута в нощта.
Гордостта ни сломи любовта.
Как да прогониме тази тъга?
В мрака отново подай ми ръка... ...

1. По- тежка от море ( поезия)
2. Кутията на Пандора( поезия)
3. Посока за грях ( еротична поезия)
4. Ошкембечена кръчма( пиянска лирика, хумор) :)
* в изпълнение на Павлина Йосева и Балчо Балчев

Сълзите във очите ми потръпват,
защото зная колко евтини са те за теб,
щом нашите сърца коварно се отдръпват
и няма как да те прегръщам в своя плен...
И кърпичките мокри са ненужни сцени - ...

Ако Бог беше един от нас
Ако Бог беше един от нас, неминуемо щяха да възникнат куп екзистенциални въпроси. Едни от които за смисъла на живота. Какъв е той? Защо живеем? Защо страдаме? Отговорим ли на тях, вероятно ще разберем дали е възможно Бог да бъде един от нас и ако е така, какво щеше да се про ...

Едва ли е прочела даже книга,
например за уроците по мафия.
Но целите си тя така постига,
снишено и без гафове.
Оставя впечатление у хората, ...

Ненаситнице, скитнице - Пълна Луна,
пак ли в моя прозорец надничаш,
всеки път, щом в останеш в небето сама,
наранена при мене дотичаш.
Тази вечер си тъжна, самотна и пак ...

Неее, сега ли?! Не ми се говори...
Нека вятърът прави това вместо мен.
Аз ще спра там, до първата пряка, на завет,
и ще бъда по–тиха, по–тиха от него дори.
Не сега! И недей ми задава въпроси. ...

Глава 2
8 юни, петък вечер, деня на заминаването
- Здравейте, извинете за закъснението – поздрави ЕмДжей. Макар че не живееха много далеч една от друга с приятелката ù Роуз, винаги успяваше незнайно как да закъснее. За нито една среща не идваше на време през целия ù живот. Затова и сега закъсня.
- Щ ...

Днес повече боли
Днес повече боли, когато ме
оглеждат сякаш вещ и отминават.
Като дърво, което някой пес
първо подушва, после препикава. ...

… Реши да опита, на всяка цена...
Подстрига си косата и си избра нови дрехи. Напусна старите места и си хареса други. Започна да слуша цветна музика, прибра любимите книги и дори си купи чифт пеперудени криле. Запозна се с някакви хора, които ù звучаха съвсем различно. Те не знаеха какво е „субстанц ...

Невидяна
Утра и вечери не нося,
богатства нямам, ни звезди...
Една усмивка светлокоса
хвърлих в неизвървяните следи. ...

Това е разказът, който пратих за коледния творчески конкурс на потър-мания с тема: "Коледният дух в света на Хари Потър"
И не спечелих нищо...
- Сивиръс – каза гласът в мрака.
Снейп отвори очи. Над себе си видя усмихнатото лице на Дъмбълдор.
- Дъмбълдор? Какво става, мислех, че сте мъртъв? ...

Мигновено и бързо
годината си излетя
и то толкова скоро,
колкото не я очаквахме!
Със силата на вятъра ...

Одежда смирена облече,
верига от срам я обви -
само е сърцето ѝ вече,
в затвора от живи мечти...
Кога ли отново ще пие ...

Обичай ме...
Дори когато себе си отричам
и давя се в дълбокото на нищото...
Дори когато дните бавно сричам,
прегърнала до болка безразличието... ...

Любовта е огън, мъката - дим! Няма огън без дим... Думи, казани от Гойо. Думи, потвърдили своето значение през вековете. Някои хора обичат безумно, хвърлят се с главата напред в бурните води на любовта. Искат, изискват, очакват. Ако биват отхвърлени, се озлобяват, омразата трайно се настанява в разб ...

Хопа-тропа, иха-аха,
празниците отлетяха,
със елените с шейната
и звънчетата замряха.
Дядо Коледа замина ...

Мечтите си стъклени съм взела назаем
и ги връщам на вноски с парчета от сърцето ми.
И чувала ми с усмивки съм взела под наем,
ръся ги навред, без да знам колко плащам.
В бутилки събирам сълзите си кристални, ...

Зимно завръщане.
Моето зимно завръщане
преди толкова много дни,
в къщурката боядисана,
с такива прекрасни стени. ...

Светът не е нищо друго, освен склона за търсене на истината
Няма смисъл да проклинаме света.
Човек се превръща в хармоничен лъч, устремен към висините на простотата. Ако хората успеят да се освободят от вътрешните си спирачки и от нечистотиите, от страховете и от затварянето в себе си, те ще се пром ...

Усмихни се на мрачния ден,
усмихни се на мен.
Усмихни се на първия лъч светлина,
усмихни се на мен.
Усмихни се на звездите и приветствай луната с усмивка, ...

тишина пълзи
пак лунно мляко кипи
мъгла се стели
. . .
вятър немее ...

Беше ли… бях ли...
не помня,
от стария вятър пленена,
биле пиех от шарена стомна
и само безликата нощ уморена ...

Празнични камбани бият.
Коледни звънчета весело
звънят, че нова година е
дошла те ни съобщават.
Усмивка на лицата грее. ...

Ти мислиш, че не мога да те имам ли?
Как лъжеш се във мен, нещастнико!
Нима не виждаш, че на хищница
душата нося по наследство?
Защо ме предизвика толкоз глупаво? ...

Изпод преспицата снежна,
виж – една главица нежна
с тъничко вратле зелено
се подава засрамено.
Вятърко я с лъх поклаща, ...