Най-прекрасното бижу на света.
Вкусни устни, на меда взели сладостта.
Тялото взело всичката страст на света.
Всичко най-красиво взела от земята.
Моето бижу си ти сега и до края на века.

Другата половина
Ти волна птица си, разперила крила,
над мен разпръскваш ярка светлина,
даряваш ме с обич и много топлина,
която пия като живителна роса. ...

Маделин лежеше в балдахиновите завивки и превърташе песните в CD плеъра. Минаваше полунощ, а тя все още не можеше да заспи. Дали беше заради предстоящото контролно по математика, или партито у Джейк – най-популярното момче в училище, идния уикенд, никой не знаеше. Въпреки че Мади беше едно доста доб ...

Лъчите на деня нанизват се
на моята душевна плеяда,
отронени от Слънцето,
помилвани от вятъра
под звуците на ада. ...

Уморих се от земни неволи
Боря се с чувства наболи
Като тръни забити
Орлови нокти извити
Мойте страсти разкъсват ...

В тази мокра нощ не зная дали ще осъмна отново. Снегът сякаш вали в душата ми - направо.
Плаче ми се отдавна и все проронвам по една непресъхваща сълза... Повече не смея...
Всъщност може би ми се иска да се веселя като останалите, но нещо не се получава.
Не, не че чувството ми за хумор ми се изплъзв ...

Изпреварени чувства,
крещят
подобно на ястреби.
Подтиснати спомени
и черни крила, ...

Край тях заскърца каручката на циганина Карчо. Старото, мършаво магаре теглеше едва-едва каручката. Карчо задържа юздитe.
- Как е, аркадаш? - обърна се циганинът към Цимбара.
- Живо и здраво, аго - отвърна мъжът. А ти накъде си я подкарал?
- Тива в кръчмата, байо. Нъл знайш? Сам челяк, не челяк. Вин ...

Да. Знам, че сте опитвали.
Всички пием нектар,
когато ни стиска...
Днес правих любов. Не с теб. Със душата ти. Секс правеха телата. И беше прекрасно.
И беше бяло. Топло. И светло. Беше пролет. ...

Oтчаяние
Колко бях виновна аз,
какво толкова ти сторих аз,
нима изцяло вината е моя,
че чак загуби всяка надежда за мен. ...

На синджир
На синджир тъгата виси,
не може с миналото
да се раздели.
Но синджирът ...

Забързали напред все крачим
и в хаоса на новините
ту се присмиваме, ту плачем--
война без фронт и победител.
Да вземем нашите ченгета: ...

От другата страна
Зимата – символ на бялото – толкова противоречив цвят. Съдържа в себе си чистота и девственост и в същото време те поглъща в своята носталгия. Налага ти се да си в бяла стая. От другото бяло те дели един прозорец. Навън бялото е студено, но пухкаво и от топлата стая не усещаш разли ...

- Не ме гледай така, моля те! В погледа ти чета укор. Караш ме да се чувствам виновен, а дори не знам в какво… Какво е, а? Защо на теб да ти е по-лесно?... Застрашена ли се чувстваш с мен, кажи?... Престани да мълчиш, за Бога, просто кажи нещо… Нещичко…
В сумрачния бар бе полупразно. Барманът мързел ...

От резенчета портокал
и мъничко канела,
стопено масълце,
млекце,
затоплено на печката, ...

Прекипя тишината във вените -
с аромат на пелин и на билки.
В очите ми пак лято прохожда
и ухае на зреещи гроздове.
И съм жадна, все по-жадна за теб. ...

.
СЛЕД КРАЯ
По музика от песента "След края на света"
саундтрак от едноименния филм.
Знам, беше на шега. ...

Зимни дъждове.
Бързо се вледеняват.
Бавно се топят...

Трета глава
Готови за път Кота и Наруто стояха и пиеха чай със закуската. С идването на сутрешната порция храна се разбра, че работата на Кота е да ходи по градовете и да продава билки и чайове. Чаят беше един от неговите и определено бе със странен вкус - тръпчив и леко горчив на момент, но някак с ...

Защо такова
създание като теб
е тъй красиво?

Умориха се дните ми, глухо се скършиха,
потъмнели от студ в непредвидена зима.
Отънелите нежности все не научиха
безболезнено как да умират...
Избледняха посоките сини. Не съмна. ...

Задуха неочакван лек ветрец
над стария Вароша
въздишка на тревога се изтръгна
от гърдите на Апостола
и ме заудря във лицето с куп въпроси: ...

Отдалече, Любов, ще те мерна.
Ще позная очите ти в миг.
Ще се спъна във пряспата черна,
тротоара ще срещна със вик.
Ще ме вдигнеш с усмивка и ласка ...

Изгарям!
Не чувстваш ли!?
Изгарям!
А щеше ми се вече да съм пепел.
От бурен вятър да се нося, ...

Аз ли думите все търся,
те сами ли ме намират?
Знам, че рано или късно
се откриваме взаимно.
В съкровения им смисъл ...

Жажда
Потъва залеза с очите запленени,
в нощта прегръдките изплуват.
Въздъхват страсти упоени-
от мрака чувственост пируват. ...

Като дъх
Само дъх и поемам
Вятър в косите
По пътя препятствия
Всичко цветно втъкавам във себе си ...

Любовта ни
сякаш преди векове била е –
днес толкова е чужда и далечна.
Останаха от нея само рани
и болката отляво да отеква.

Моя закъсняла любов,
като пролет след безкрайна зима,
как да не повярвам в теб -
виж, кокичета има!
Не ме кори с поглед сведен, че пия жадно, ...

С разрошена грива,
с ранени нозе
на тъгата по калните друми,
препуска мечтата
с колесница от спомени ...

Юлето & Канибал
Пак с любов ни продънват ушите,
пак от сутрин до вечер се смеят,
а пък всъщност са тъй безразлични,
да се влюбват, уви, не умеят. ...

Поредният лъжец в живота ми си ти,
плени сърцето ми с красиви лъжи,
в своята любов се кълнеше
и нежни думи редеше.
Защо ми причини тази болка, ...

Искам вкъщи да се прибера,
уморена от живота и деня,
усмивка топла да ме сгрее,
да не съм сама.
Ръце едни да ме погалят, ...