Звучи невероятно вярно,
в Живота стават Чудеса,
явяват се понякога, случайно,
на вярващите в Бог и в глупостта.
Звучи вълшебно и е истина ...

Вместо теб
Къс желязо целувам
Жив съм съществувам
Вместо теб
Него в ръцете държа ...

Наричаше ме "загубеняк" и изградих сърце на шампион.
Казваше ми "глупак" и придобих титлата Дон.
Мислеше ме плячка и станах звяр,
скромен по душа, по призвание съм цар.
Не знам дали ще повярваш, но където и да си. ...

Няма лъжа, няма измама. Вече е пладне, аз лежа прикован на леглото, чутурата ми тежи като оловен топуз, а завесите пред очите ми са паднали като железни порти и няма никаква надежда да се вдигнат скоро. Разбирам, махмурлия съм. Значи трябва да ме боли глава. Да, да боли. Значи имам глава. Мисля. Вче ...

По пътя поела, не мога да спра напред все вървя...
Да те обичам е моя съдба, изгубена...
По пътя аз тичам, към тебе вървя, дано да те стигна...
Знай, ще те обичам докрай и сега чак до безкрая...
Звездите аз вечер самотна броя и гледам нататък... ...

Тези порочни забавления, тези еуфорични състояния... Мислех си, че ми харесва и малко по-късно се усетих, че го правя просто по навик, за да бъде ежедневието ми нормално. Грозна картинка - всичко е изкривено. Напукани са ми устните, но продължавам да водя безсмислените разговори с хората около мен. ...

Полегнала на твоите гърди, Земльо,
аз съм спокойна, че щом заспя
родопските чанове в мен
ще ме събудят.

Любовта е преходна и миражно далечна
и затуй ти се вричам във приятелство вечно,
в най-красивото име и най-нежното цвете
пред което немеят на Олимп боговете!

В полунощ догарям до самотност,
за да може в съзнанието си да ме изградиш.
Зачената от прашинка волност -
клетка няма да ти стигне, за да ме уловиш.
Помниш ли как обичах те - до глухост, ...

не е добро, но просто имах нужда да споделя...
--
Някъде в гърдите нещо ме раздира.
Стига чак до гърлото ми.
Болката е непоносима и едвам я търпя. ...

Сърцето ми - разбито, унищожено,
едва тупти...
Мислите ми от черна сянка са прегърнати
и безпощадно боли...
Мечтите ми са вече прах и надеждата отдавна умря, ...

Лъжа след лъжа,
измама след измама...
И пак поредните обяснения,
и пак същата сцена,
и пак ние, актьорите. ...

Различието у хората е нещо, което винаги съществува. Всеки човек е различен по своята външност, характер, индивидуалност. Всеки един от нас притежава единственост и неповторимост, но ние никога не се замисляме за това. И не осъзнаваме колко е лесно да бъдеш различен от другите, именно защото си.
Как ...

Като северно сияние
Като последно издихание
Улови ме
Прибери ме
Само за себе си пази ме ...

Мечтаех в облаци и в синьо,
мечтаех в залези и във звезди,
мечтаех в смях, ала боязън ме предаде -
старателно удави всичките мечти.
Те днес са камък от безсилие, ...

Сивотата на небето ме ранява,
от думи неизречени боли ме,
и днешният ден отминава,
а въгленът в душата ми гори ме.
Пленени устни, гаснещо сърце, ...

Болезнено докосване,
слънчево,
изригнало
от дълбините на мрака.
Позволи му ...

Едно желая – този пъстър свят
да се върти в най-лудия си ритъм
и в шеметния, вечен кръговрат
на времето да утроим мечтите си.
Знам, печелившите дори са ощетени – ...

Заплакала е гората
за своето бяло килимче,
от вятърко изтъкано
с прежда от шарени облаци,
за своите преспи-пантофки ...

Разстояние
в километри...
Разстояние
в мислите...
Разстояние ...

Зимата беше люта и студена както никога. Не помнеше да е имало по-страшна и сурова като тази. Събуди се и отвори очите си едва. Толкова му се искаше да поспи още мъничко, но нямаше как. Беше студено дори под завивките. Нямаше особено желание да разбере колко повече е извън тях. И въпреки това се нал ...

Прости ми за спестените ласки,
за спестената обич прости.
За нощите, скрити зад маски
на наужким заспали очи.
За всяко разцъфнало цвете, ...

Измъчена от това, в което се превърна,
тя понечи да се върне.
Но уви, връщане назад нямаше.
Тя бе заседнала там,
на онова място, ...

Васильовденско сурвакане
Суровака вака
от кръгла година.
Щастие да е като погача -
да ви обичат и тачат! ...

О, прозорци с мощен блясък,
радвам се, че съумяхте!
След поредния ми трясък
вие храбро оцеляхте.
Въпреки падението свое, ...

- Виновен ли съм... че те бленувам всеки ден
и влюбих се във тебе до безбожност,
че искам те да бъдеш винаги до мен
и ме болеше - от тази невъзможност?
- Виновна ли съм... че на мечтите дадох им крила ...

Криле разпери
позната ярка птица.
Разпръсна мечти.
***
Начало ново ...

Шампанското искри в кристалните чаши, ти го гледаш с обич и надежда, целуваш го с любов! Наздравици, пожелания, мечти... Около вас усмихнати лица, леко замъглени погледи... Всички празнувате! Но той... той мисли за мен! Той празнува с мен! Той целува мен! Той обича мен! Усмихва се, но на мен! Той е ...

ПРЕДНОВОГОДИШНО
В минутите сетни на сетния час,
Годината Стара когато отстъпва,
заключили в шепите спомен за нас,
да заровиме свойто безпътие. ...

Сурвакарско
Свърши се и таз година,
кризата не ни подмина.
Трудно бе, но оживяхме,
май напук, но оцеляхме. ...

Раменете, слънцето, на утринта докосва.
Тръгвам аз по бреговете боса... и описвам
под небето кръгове.
Край мен завърта се пространството, света
и облечените в бяло изпращачи... ...

Емигрант
Гледам през прозореца навън
и не ме лови сън,
аз съм накрая на света
и работя в чужда страна. ...