Жена
(просто Стон, в плът от земен прах)
Стоя на стол
в средата на чувствена Пустиня
и тананикам думи със омаен блясък - ...

Един
жабок
министър
ял, крал,
преял ...

Срещнали се двама в тоз живот не лек.
Тръгнали са двама в пътя си напред.
Дали си надежда, за да отстоят
бурите човешки, мразът и студът.
Стискали се здраво, силни те били. ...

Седя в креслото на почивката.
Отпивам коняк с усмивка.
Изпращам светлината на деня,
за да ме докосне уюта на нощта.
Седя в креслото на почивката, ...

ПОСЛЕДЕН СТИХ
Последен стих
Последен дъх
Последна сълза
За последно сама... ...

Аз мога да почувствам твоя пулс,
достатъчно е туй да те погледна.
Красива е нощта и ти сега си тук -
всяка среща наша е като последна.
Не съм принцеса, нито ти си принц, ...

Диетата на моята любима
ще я тормози цяла зима,
няма бонбони, шоколади
и разните му там наслади.
Салата всеки ден я чака - ...

Ти беше танцът на живота ми.
Валс под дъжда, танго по пясъка.
С музиката бяхме първи приятели,
със страстта – като братя и сестри.
С очи различни, шарени, ти всеки ден ...

Не искам да знам за лъжите ти -
моля те, преплети ги с истините си!
Не искам да виждам очите ти -
виновни, взиращи се гузно в нищото.
Лъжи ме! ...

Той беше готвач. Изкусен готвач. Можеше да направи най-изискано блюдо, можеше да изпълни най-сложна рецепта. Правеше кулинарни шедьоври, за които се говореше после месеци наред, дори години. Той разбираше храната. И я превръщаше в изкуство.
Той беше самотен. Ужасно самотен. Нощем вперваше очи в бяла ...

Колко призрачно!
Мъглата стиска града
със здрави ръце.
...
Слънцето - пленник. ...

Прости ми
Прости ми за безмълвните погледи,
за словата нивга неизречени.
Прости ми за пропуснатите залези,
за копнежните ласки пресечени. ...

Ти си моите сезони -
пролет, лято, есен, зима.
Облеклото как да сменям
научи ме пак, любима.
Пролетта ти щом се пукне, ...

Нарисувай ми лято, море и звезди.
Раковини от слънце огряни.
А когато на плажа останем сами,
с теб ще бъдем деца разпиляни.
Нарисувай поляна с пъстри цветя. ...

Без твоя цветен ореол осъмвах
и газех боса, боса през полето.
Поисках да забравя аз къде съм
разгаряла страстна песен в сърцето.
Понякога нарочно те припламвах ...

Тиха вечер, звезди, луна.
Аз съм пак в стаята сама.
И чувам в мрака шепота на нежен глас
"Само теб обичам аз".
Изпълнена с надежда се заслушах пак ...

Изгнили врати към Рая терзаят, а небето стене.
Сънят, оглозган, със съсухрена сила чупи портали.
В смачкана мисъл, завит в страдание смехът пленен е,
а радостта крещи - сълзи хищно са загризали плътта й.
Разкъсан от ядене на болни и бодливи неща ...

стихове:
1. Белият мрак
2. Пет ракии очакват смъртта си ( хумор)
3. Трудна за обичане...
*в изпълнение на Балчо Балчев и Павлина Йосева

Изпитание
"... но ти явно не може
да ми простиш."
(от писмо)
Седемдесет и седем пъти по седем ...

И нищичко не ще се случи,
когато с поглед кажа „остани”.
Щом неми устни в самота
познаят пепелища от мечти.
И нищичко не ще се случи, ...

Просяк
Не ме прогонвай от живота си навеки!
Не заличавай прашните пътеки!
Недей заключва входната врата!
Не ме обричай ти на самота! ...

нека не бъркаме любими
андрогина с аналгина
просто съм леко екстазирана
когато си в мене
ти си дрогата ...

Покажи ми лицето си -
своето, истинско...
Не онова за пред хората.
Търкулни ми обратната
своя страна: ...

Според автора:
Красавицата не е задължително да бъде манекенка, а звярът например... чиновник, а защо пък и да е грозен, но принцът, да речем, би могъл да бъде... футболист... от "А" група...
:)
Живяла нявга, казват, още в памтивека,
в далечна, китна, слънчева страна, ...

Боли ме.
Потопено в предразсъдъци,
ослепява лятото от яд.
Нахвърлял си, проклетнико, по пътя си
все камъни, наместо шоколад! ...

Живяло някога красиво момиченце на име Селена. В нощта, когато то се родило, гальовен лунен лъч озарил малкото му личице, а богинята на луната станала негова кръстница. Селена живеела с мама, татко и дядо си Симо в неголяма къща в покрайнините на града. През седмицата родителите на момичето ходели н ...

От толкова неща се аз страхувам,
но най-силно боя се от смъртта,
мечтая и желая да не идва,
да не чука тя на моята врата.
Страхувам се от нея, ...

Когато в дланта си уловиш Зората,
а след буря се разходиш под Дъгата,
тогава като гълъб бял от рамото ти ще отлитна,
да не видиш как от тежкия кинжал кръвта ми бликва.
Кръвта от обич в Земята ще попие ...

Всичко в теб ме кара
за момент да трепна.
Страх, изпитвам страх
на истинска любов
болезнено позната. ...

(из цикъл "Вицове в рими")
Чу баба Пена, че в града голям
внимателни към възрастните хора
са в градския транспорт. Че всеки там
си мястото отстъпва, без да спори. ...

Стаила в гърдите
любов, топлина,
ласка и нежност,
сила, светлина
вървиш през живота ...