Тук ли си все още?
Говоря ти – мълчиш. Пиша ти – не отговаряш... Знаеш ли коя съм аз? Онази, която никога няма да забравиш! Колкото и самохвално да звучи...
Цял живот ли ще се гоним? Ще се разминаваме по спирки и по гари... И всеки сам ли своята цигара ще пали? Вечно ли ще се търсим в чуждите очи? Н ...

Липсваш ми
във ъгъла на смачкания ден,
липсваш ми,
там някъде по лунната пътека,
липсваш ми, ...

Отдавна този делник ми е тесен
и стяга ме яката му - коравата,
реверите са с дъх на гняв и плесен,
пробити от въздишки са ръкавите.
Коланът ме убива като примка, ...

Обзеха ме мисли греховни!
Дяволът ми хвърли око!
Подмами ме с думи лъжовни!
Вкара ме в свойто легло!
Разголи без трудност душата! ...

Ключът на любовта
Глава 2
Звъненето на часовника прониза тишината на утрото. Навън не беше останал и помен от снощния дъжд. През открехнатия прозорец един слънчев лъч игриво проблясваше върху съненото лице на Вивиън и милваше бялата й кожа. От улицата се чуваше шумът на събудилия се град. Тя разтърк ...

Тъй нежна е
онази сладка пита,
в гърди която спомен
приюти-
две влюбени ...

Към теб, Любов,
с брилянтна светлина,
прозрецът ми е отворен.
На хоризонта ти
търкалям слънце, ...

Щастие от сърце
Как искам да видя
очите ти красиви,
нежният поглед
към мен ...

Прекрасна утрин, а аз съм седнала да мисля какво правят работодателите ми без мен!
Навън се чува цвърчене на птички. Гукат гълъби. Любимите ми лястовички са се събрали пред дома ми да обсъдят заминаването си на юг и жиците приличат на гердани. Винаги ме изчакват, за да се сбогуват с мен и да ми „заг ...

Айви бе учудващо мълчалива в колата. Спряха близо до крайбрежната улица. Щом изгасиха двигателя, тя бързо изскочи и, все едно нищо не се е случило, побърза да хване Алекс под ръка. Той я погледна строго и се отдалечи от нея. След това подпря Деметра на себе си и разходката започна. Алеята продължава ...

Около мен витаят плавно
загубени мечти с полъх на кашмир.
А в тишината се разнася бавно
самотата на проблясващия мир.
Около теб премръзва свободата, ...

Гледам тъжно звездите,
чудя се къде ли отиде?
Сестра ми е сега луната,
плачем с нея за тебе в нощта.
Студът, като птица разперил крила, ...

Слугите му приличаха на сенки, които следваха покорно сумрачния му силует - силует, който извикваше във всеки човешки разум противоречиви емоции. Някои го виждаха с осанка на величав исполин, други с явно отвращение го подминаваха и си пожелаваха никога да не стават като него. Имаше и завистници, ко ...

КОЛЕДНА НОЩ
Отново...
Отново съм на покрива. Над 15-я етаж...
Не помня как съм се озовал тук...
Нито кога... Нито защо... ...

Тази пролет, този афродизиак
във вените кръвта запали,
дошла като любовен маниак
със хилядите си пожари.
Съблякла зимните одежди, ...

Когато пролетта си тръгне,
в мен се ражда есента.
И като някаква ужасна зима
застила всичко в мене тя.
Угасва моята надежда мила ...

Не ми пречете – искам да извикам
към Господа с разперени ръце:
Върни ме, Боже, в своята обител,
закриляй ме, Владико, от сърце!
Какво, че през порутения купол ...

Време
(на баща ми)
И животът белези остави
по така любимото лице,
и не ще се нищо никога поправи - ...

ЦВЕТНИЦА
Черна зима прекарах.
Мисли черни валяха.
Остана ми мъничко вяра
За Цветница. В неделя.

Прокапва бавно на дъжда сълзата
и завалява тихо и полека,
и някак си така се получава,
калта е чиста, мръсното е в теб и си остава!

Къса ми е паметта и мъже като теб бързо ги забравям!
Не помня имена, дати и години,
забравила съм ги всичките "незабравими"!
Неприкосновена, така ми е добре!
Далеч, далеч лъжливите мъже от моето сърце! ...

Има ли някой там...
зад вратата...
Защо вървиш след мен
щом ме няма?
Вероятно търсиш отговори, ...

На най-красивото цвете - дъщеря ми!
Какво си за мен? Какво си?
Цъфнало цвете върху камък,
огън над ледена бездна,
глътка вода в безкрайна пустиня, ...

Дневникът на едно излекуване – част 5
21
На другия ден нямам желание за нищо.
Не съм сигурна и дали го мразя вече. Сякаш ми е разминало, след като си го излях върху двете възглавници.
Може би по-нататък ядът ще се върне , но... май наистина ставам по- добричка. Това определено ми харесва. Но има и о ...

Измислиците винаги се сбъдват в петък,
когато просто няма как да се пропуснем.
Дъждът е пролетен и някак странно тежък,
и стича се в улуците едва, на пръсти.
Със теб постиламе си приказки на масата. ...

ЛЕПЕНКА
Лепната
от малкия ми син
върху гърба
на стара книга. ...

Е, тежко е...
но, вярвам, ще забравя
и някак си ще свикна с мисълта,
че твоята любов унищожава,
че трябва пак напред да продължа... ...

На дъщеря ми
Щастлива се изгубих в бездна на бездумие,
когато дъх пое си жадно твойто пълнолуние.
Погледна през стъклото образа ти вън нощта
и, мисля си, прикрито тя за теб ми завидя. ...

Росен, ясен, цветен момък,
по полята броди сам.
Търси той искрица малка,
за да светне в силен плам.
И не щеш ли там, до слога, ...

По кея плачат есенни листа,
от вещ художник нарисувани
и носят тягостната красота
на нашето нечакано сбогуване.
И като филм със кадри ярки ...

Желязната дъга блести като олово.
Всичко е обляно в нещо чисто, ново.
Преоткриваме ненужни истини отново.
И дъвчем все същото месо сурово.

* * *
Ти пак си сам. Нали, Човече?
Но не плачи и не роптай.
Аз също нямам сили вече
да бъда истински докрай. ...

Christopher Uckermann – Me Enamoro de Ti
Yo lo sé, no eres para mí,
Mas no puedo evitar enamorarme de ti
Sútil es
Qué mas puedo hacer ...