Дъждът по лицето ми
е усещане за твоите целувки.
Искам да съм дъжд
върху теб.
- // - ...

Когато ти си отиваш от мен,
сърцето ми кърви от мъка,
от мъка по теб то силно боли.
Но никога вече сълзи
не ще има във моите очи. ...

Последна капка дъжд изплака
и спусна се по твоето лице.
Търкулна се. Поспря за миг. Изчака -
преди завинаги да оттече.
Изгуби се след тоновете звуци, ...

Звънливи тонове на падащи листа -
в небето пламна огън.
Идва бавно, мудно есента,
като забравен детски спомен.
Вдън земя отлитна врявата, ...

Първа глава
Будилникът ми зазвъня и аз бавно отворих очи. Тряснах го, за да се изключи и замалко да го счупя. Йъп! Тази сутрин съм в кофти настроение. Бях спала само 6 часа и отчаяно се нуждаех от чаша горещо кафе с кофеин. Затътрих се към кухнята и включих кафемашината. Из апартамента се разнесе об ...

От лятото остана
Песента на едно щурче
И поляна
Полегнала на хълбок...
Ей го пчелина - ...

Извинявай,
че за теб копнея...
и прости ми,
че така живея -
слушам си сърцето, ...

В живота получавам много щедро
от всичко - и от любов, и от мечти...
И утрото ми винаги е ведро,
и винаги със светлина блести...
Донесе ми животът обич силна ...

Аз мога още да изливам
думите във твоята посока.
Да чупя хиляди моливи
във бели листи и дълбоко
във себе си да ровя болка, ...

Заставаш пред мен като спомен неясен
и тръсваш момчешки глава,
усмихнат, разбиращ, но някак далечен,
протягаш към мене ръка.
Напрягам очи да те видя по-ясно; ...

В тъмната стая
грях извършен,
неразкрита вина,
дълги нощи,
мисли обсебени, ...

В Памет на Никола!
Отиде си, но остави в сърцето неизлечима следа.
Ти ми показа значението на Любовта!
Ти лекуваше тъгата ми с целувки,
нощем заспивах от нежните ти милувки. ...

Дует: Kadife_ и Самодива
Не знам защо получи се така -
и огън бях, и ласка, и магия,
а взирам се в затворена врата
и, вместо еликсир, отрова пия. ...

На тавана съм скрила мечтите си,
пепелясаха в стария скрин.
До живота писма недописани
се зазидаха в моя комин.
На тавана – с молците и мишките – ...

Будва, Черна гора, 2005 г
На плажа съм
и камъни цветни събирам.
Да бъдат красиви
с рисунки и знаци подбирам. ...

Небрежно преметнала
чанта през рамо,
бързаш през времето.
Не спирай се само!
Усмивката сложила ...

Днес на цирк за пръв път бях
и си пони там видях.
Ех, че сладко малко конче!
Искам мое да е аз!
Ще му давам по бонбонче ...

И мина време, не боли,
ала споменът остана.
И пак ранява ме, ехти
любовта неизживяна.
И в мислите те няма, ...

Светофарът ти свети зелено - напред.
Хайде, давай, самоубий се...
Давай напред и нагоре - към небето.
Налучкай пътя към Рая.
Не спирай! Няма време за чувства. ...

Някого викаш в тълпата,
а насреща тишина.
Пътя търсиш в тъмнината,
но попадаш на стена.
Ездач самотен е съдбата, ...

Художник
На Тодор Маринов
Небето очите свои отвори –
луната и слънцето ясно.
Светът срещу тях отправил е взори – ...

Нищо не сме си казвали,
а сякаш е влюбена в мене.
Умилква се и посяга
погледа ми да вземе.
Изстудява кръвта ми, тиха. ...

Тия нови фенери – златни небесни очи
и росата по счупени плочки трепери,
а небето е стомна – сълзи…
По ъглите на старите къщи
свири вятърът сякаш с уста, ...

Толкова трудно ли ти беше
да обикнеш онова момиче?
Сърцето ù от болка кървеше
и вехнеше като кокиче.
Толкова много ли поиска от теб, ...

Всевишни
нозете на самотната жена
не плачат за мъже
ридаят те за един-единствен
не онзи ...

В свят,
изтъкан от премеждия
се лутат духовни вихри
разгневени
сред безкрайния мрак ...

Бикините на моята любима
прекрасни са, когато мине
по плажа сутрин на морето
и ударите на сърцето
в такт с бедрата се поклащат, ...

И така те обичам...
Нищо, че други даряваш с усмивки,
а когато ме срещнеш,
здраво устните стискаш.
И така те обичам... ...

Ти си слънцето - а аз съм тревичка,
безпомощна, безлична и толкова мъничка,
крехко, нищожно невинно стръкче,
което вятърът всеки миг ще стъпче.
Твоите слънчеви лъчи с мен си играят ...

Има ли смисъл човек да живее,
във страх и неволи, не иска ли да умре,
от цялата тая лудост направо пълнее,
изход не вижда и тъй си се чувства добре.
Има ли смисъл човек да се смее, ...

Наближаваше рожденият ден на майка им. Седемдесетият. Събра се домочадието да решат – какъв подарък да ù направят.
- Сервиз! – плесна с ръчици, все едно отупваше тесто от месестите си пръсти, снахата Мира. – На Кауфланд има едни…
- Глупости! – сряза я мъжът ù. – За какво ù е сервиз на нея, бе? Кого ...

Легенда на лондонския дъжд
Интересна история се разказва в този град. Побъркан, пренаселен град. Безчувствен със сивото си валящо небе, мокрите, кални улици, забързаните и празни хора. Точно тези хора изненадващо разказват една от най-чувствените истории...
Седи в тъмното едно самотно момиче. Минава ...

Знаеш ли, че тази нощ
ми остана мъничко време
да седна и да ти напиша
онова писмо, което
може би чакаш... ...