Есента идва в Молдова, но лятото свършва на един самотен плаж между Резово и Силистар. Пия до дъно от металното канче. Очите ми светят диво в мрака. Вятърът разказва морски приказки.
Групата се е капсулирала. Носим своето собствено време, като огромен сапунен мехур, който ни обгражда с прозрачна, бл ...

Спестявам, още спестявам ти
нещо, което... може би се досещаш.
Няма съм, няма от слабости,
парят ме думи и чувства горещи.
Утре денят всява ми ужас, ...

Берит се загледа дълго в малката кална локва пред него. Сякаш там, във мътната вода, минаваше целият му живот и всички страдания. За миг той видя малкия си син. За миг видя и съпругата си. Очите му се напълниха със сълзи. Осъзна, че те са вече минало.
- Може би ако има живот след смъртта – помисли с ...

Бързам ли? – пред мен е дълъг ден –
в моите коси изгрява юли.
Ти пристъпваш някак уморен:
носиш пълни шепи зрели дюли.
В погледа ти, с есен натежал, ...

В двама непознати нека се превърнем.
Искаш ли? Това не сме опитвали преди..
Времето не можем (и да искаме) да върнем,
по начин нов няма как да заболи.
Утрешният ден може би ще е шамар, ...

Звездите потъват нежно в нощта,
а аз с нетърпение чакам любовта.
Сега съм в прегръдките на самотата,
защото пуста е, пуста е в мене душата
и следите не мога аз да залича. ...

Отворих си очите ранобудно.
(Дори да знаех, нямаше да спра.)
Пробуждането винаги е трудно.
(Особено с усмивка на уста.)
Оставих си мечтите нависоко. ...

Тя тичаше пъргаво по перона.
Посрещна на първи коловоз самотата.
...
Как да я прегърне някой?
Прилепнала е за самотата. ...

Искаш ли да споделиш
този хубав ден със мен?
Искаш ли да дойда там, където ти вървиш,
или може би си уморен
от моите целувки или от моите очи...? ...

Капят жълтите листа.
Гледай колко са красиви!
С разни шарки есента
украси ги като живи!
От полянката лъчиста ...

Когато вън вали
Вали дъждът и твойто име ми шепти...
всяка капка спомени ми носи...
и връща ме в мигове отминали...
затвори с мен очи... ...

Сказание за неизбродните векове
В ден първи на овена, който е четвърти след липеца, от дванадесетата мишка на родословието, във великия век на билите...
Когато степите и горите не знаеха размирие, когато вси властници се покориха на боговете...
Големият Конник гореше сред сините пламъци, пророкът Мо ...

До светлите подмоли на косата ù
дъхът ми стига със момчешка дързост.
Защо напомня толкова за полет
поредното потъване към дъното?!
Тя няма да ми връзва вратовръзките ...

Не искам много любов - измерена в количества. Мъничка прашинка
е достатъчна - подарена от любим човек. Така дарена, винаги е сладка - без да иска нещо в замяна. Подарък, поднесен с истинска любов.

Ти си смисълът в изгрева на слънцето,
ти си животът на красивите цветя,
ти си всичко, от което се нуждая,
ти си смисълът на живота ми сега.
Не искам да те губя, ...

На жена ми
Защо тъгуваш, хубаво момиче,
и как въздишаш тежко, през сълзи?
Нали си имаш кой да те обича
и вечер над съня ти тих да бди. ...

Прикрити са зад светли идеали,
да бранят формите от съдържание,
че не съдържат нищо те отдавна са разбрали,
зат'ва избрали са си своето призвание.
Те мислят, че животът няма смисъл, ...

... ако не станете като децата...
Иисус Христос
А къде е просторът? - попита детето...
Защо светликът на простора се сви на топка
и е готов да се превърне в ураган от настръхнали мисли... ...

Над пристана се спуска вечер.
Жадуващо за миг покой,
морето вика отдалече,
а ти нашепваш: Мили мой!
Тревожни, дните отлетяха ...

Ще да пуша напук врагу
Ще да пия напук врагу ...
Христо Ботев – „В механата”
Сто дена или малко повече напълно стигат да ти дойде до гуша. Особено от хард министрите в новия кабинет като специалиста по реформи в Северна Африка и кризи в Източна Азия Симеон Дянков. Такова арогантно пренебрежение към ...

Сига съм тъ притиснъла уф ъгълъ
и чувам как сърцету ти лумбурка –
дъли дъ ми предложиш пръстенъ
или дъ мъ отсвириш с бодръ стъпка.
Пуд роклятъ ми – пусти плажове, ...

Лунно предопределение
Потърсила слънцето
яхнала вятъра
пътя преследваш
неуверена в себе си. ...

На всички бъдещи "бивши ангели"
Пазете си крилете от притискане -
вратите стават все по-тесни.
Море от обещания за искреност.
Нали? Вълните са чудесни. ...

Хладнеят безразлично сетивата
на всяка тъмноока нощ,
синоптично сбъдваща прогнози
за несбъднатата Вечност...
Опожарен е трепетният дъжд, ...

Изгубих се във своя свят и лутах се във тъмнината.
... Как ли да намеря светлината?
Вървях - спъвах се и падах,
но никога не се предавах!
Не бързах, независимо от сивкавия мрак. ...

Заглушена мъка
душата моя оковава,
но пак сияеща усмивка
поглед мрачен заслепява.
Едва тупти сърцето, ...

На пазара е книги – товар до товар!
Тука тънките, там – по-дебели.
На "Славейков" ние така, бадевá*,
половината свят сме прочели.
Най-накрая, като някой дебил, ...

Слънцето се скри,
събуди нежна нощ,
прах от хиляди звезди
изпълни я със мощ!
Разтвориха се крехките ù устни – ...

Очите твои
Очите ти не мога да забравя!
Очите ти ме карат да не спя!
В очите ти погледна ли... тогава
усещам, че е жива любовта! ...

Ти си тръгваш сега,
аз ти махам с ръка
и те моля през сълзи - върни се!
Аз те търсих сама
и открих любовта, ...

Слънчогледите танцуват по двойки,
със шепот на листи ме следват,
целуват ми коленете -
защото знаят, че идвам при тебе.
Деца на лятото, оставете ме. ...

Отлетяла любов
Мила моя, ти дошла си,
но твърде късно е за мен.
Разхождам вече дъщеря си
и песнички и пея аз за сън. ...

Болката сега във мен гори,
болката направо ме раздира!
В този миг въпросът не стои,
и не аз съм, който ще избира!
Търсех любовта си на шега, ...