В бетонните градини
на сивия, бездушен град
умират нежелани
гаврошовци завчас.
Под блясъка на светлините, ...

Не ме обичай!
След мен потичат дъждове,
а бурите превити ме изричат
със име на жена от ветрове,
посята във полета от изричане. ...

Има навън снежец
и вятърът вее...
Колко е мрачно само,
но там някъде.
До мен си ти ...

Бели драскотини
(посветено)
Не се сърди, че тя не ти извика,
не изпищя, изплашена от сивото ти ежедневие.
Не промени основната си функция за даване ...

Мога да управлявам мислите си, да докосна белия цвят на вечната тъга – да боядисам с него стените на студената си стая, прозорците, които гледат към нищото. Желая да кажа толкова много неща, но главата ми е замаяна от шарената дантела на карнавала. Мечтая, изгубена в лазурния лабиринт на осъждащия т ...

(на моя Сбъднат Блян!)
Стича се молитва от ръцете ми...
Треперят устните ми в тих екстаз
и плуват в умиление очите ми,
приели облика на ангел благ... ...

беззвучно
бавно
невидимо почти
дървото капчица проронва
когато клонче ...

За древни богове четях,
пазителите на очите на безкрая
и там на мрачната опушена стена,
в криптата на храма престарял,
образът на хилядите вопли и стенания, ...

Какво пък толкова .....
Какво пък толкова – най-простичък въпрос
бе моята любов, но ти дори не отговори,
с отворени очи, нагазил във тревата... бос,
помня, тогава сърцето ми за тебе се отвори. ...

На тавана
Образът ти в спомени заключих.
В кутия сложих връзката с писма.
На прашния таван качих на пръсти,
останалото ми от теб с тъга. ...

СИЛАТА НА ЛЮБОВТА (поема)
В началото на месец февруари
се срещнаха съперниците стари –
богът Бакхус с бога Купидон,
без поздрав мил, или поклон. ...

Шепот на тишина...
Моята пеперудена душа трепна,
опита се да разпери крила,
но от шепота ù залепнаха.
Прашецът пъстър се разпръсна в нощта, ...

Караш ме да полудея.
Искам те безумно много.
Ръцете ти по моето тяло
Изгарям да усетя.
Любовта ми - приеми я. ...

Дали за мен си ти съдба, дали ме има
още в твоето сърце или друга вече
влюбено прегръщат твоите ръце.
Всяко разминаване фатално ранява,
всяка поправена грешка спасява. ...

Доктор за душата
На доктор за душата да отида ми се иска.
Да му разкрия своето сърце
и в порив силен, вулканично да изблика
стаеното, високо в синьото небе. ...

… и Луната
тази нощ
е различна…
бавно приглажда
разрошени мисли ...

Не ме обичай,
тъжно е сърцето -
камбанка
на кокиче залиняло...
Не е любов, ...

удоволствието
и удовлетворението на
очите от собственото
им незнание
изтръпването на езика ...

"Баланс"
За ток - парички,
за топло - парички,
за вода - парички,
за телефон - парички, ...

„В моето сърце някой пак е влизал, някой всичко е разбил, ти ли си това?!” Сърцето ти... Само твоето сърце ми е необходимо. Да го чувам как бие и да ти напомня, че все още си жив и има човек, който мисли за теб. Не си му безразличен. Въпреки че ти нарани неговото и то сега бие твърде глухо под пласт ...

О, колко много тъжни домове!
Зад зидовете с погледи студени
ме срещат и изпращат! Без криле,
стърчат над тях забравени антени...
Човешки смях тревожния покой ...

˜•♥•˜
И ето, отново сама останах аз,
без теб съм сега.
И ето, отново виновна бях,
без теб не мога аз. ...

Проблясъкът в кристалните ни чаши
запалва вихър във очите ми големи,
защото зная, че нощта е само наша,
върховно прелестна и без проблеми.
Ти кимваш утвърдително, прочел душата ...

Тихо
тихо
нека само розовият цвят
ми се усмихва
само бели цветове ...

Стоя сама в мрака. Изпаднала в безметежност. Иска ми се да потъна в небитието, в забравата. Иска ми се този миг на блаженство да продължи завинаги, но не може в този свят не може. Споменът се загубва, когато колата ме опръсква и отново се връщам в калта. Чувствам се зле, замаяна, полумъртва. Призляв ...

Целуни ù плътта - тя жадува
твойте усни по своето тяло,
защото се чувства щастлива,
когато те има изцяло.
Нищо, че после е жалка ...

Небето е от пепел
Небето сякаш е от пепел,
а утрото - една искра,
разгаряща се с часовете.
Дърветата от сълзи са пресъхнали, ...

Очите ми потънаха във язви
след десет бала земетръс...
Косите ми увиснаха от бесене.
Сърцето се усука и се счупи.
Като кръст! ...

Тъжно е сърцето ми,
тъжна е душата ми.
Несбъднати обещания разбиха живота ми.
Закъснели извинения почерниха деня ми.
Тъжна скитам аз из улиците пусти - ...

НАДЕТО ОТ ЧИКАГО
Пристигна в Чикаго през есента на 1990, на екскурзия до Щатите и направи както повечето българи, остана в Америка. Посрещна я един нашенец на летището, позна го по бледата физиономия, отведе я до жълтеникава грозна постройка, обитавана от различни представители на различни народност ...

Аз виждам нашата градина,
засетите от теб цветя
и как година след година
под твойта нежност и ръка
израстнали са със любов. ...

Слънце в очите ти свети,
вяра в душата ти грей.
Есен ти брули листата,
тъжно сърцето ти пей.
Любов те изпълва изцяло, ...

/ловешки поет - загинал трагично
през 1998 година/
С думи мечове
убихме те, поете!
Одрахме кожата на ...

Преродени души
Без думите
да хабим напразно,
по ритъма
в сърцата сляхме се! ...

Вдъхновено от Жарава
и нейното възхитително танго
Още в ранното утро небето простря
с ловки пръсти прането на двора.
Със седефени капки проблясва мъгла, ...

An die Freude
Freude, schöner, Götterfunken,
Tochter aus Elysium,
wir betreten feuertrunken.
Himmlische, dein Heiligtum! ...

Познавам те,
безразличен и оптимистичен,
горд и жесток,
сладък и непокорен
и много спокоен… ...

How you chose to express yourself
is all your own and I can tell
it comes naturally
it comes naturally
You follow what you feel inside ...