ПРОКЪЛНАТА СТАРОСТ
Радвам се,
че
се събудих
и този път... ...

Запознахме се съвсем случайно,
съдбата просто така реши.
Чувства разбушуваха се тайно
в нашите, за любов родени, души.
Стана бавно, плавно, с много нежност, ...

Създай бог, след това ще си говорим
Нестандартните мотели на (лалалалала) ъгъл на 4-та и улица Фриймонт.
Очарователни, само защото са толкова непривлекателни.
Всеки истински католик би се прекръстил на влизане.
Стаите имат малко азбест и може би няколко пръски формалдехид ...

Amaury Gutierrez - Perdoname Todo (Сгрешена самоличност)
Perdoname todo si es que te ofendi,
perdoname todo si es que te falle,
es que no contaba con tu corazon
andaba deprisa y no pensaba en ti. ...

С червена роза боцна моето сърце
и чакаш аз да падна в твоите ръце.
Не съм за еднократна употреба, маце,
от секс разбирам и от парични знаци.
Размерът важен е, но на банкнотата. ...

Хвърлените камъни не плачат...
Плачат само хвърлените думи.
Очи на махмурлия. Тъжнозначност.
(И улицата падна помежду ни.)
Не търся твоите мигли на самотник - ...

Не се плаши от черни котки,
нито от днешния ден.
Плаши се от мен -
една безсмъртна вещица от Салем.
Вещицата от петък, 13-и. ...

Животът все така ще си тече,
един умира, друг живот се ражда,
там някъде една любов угасва,
а друга пак на смърт те призове.
Животът все така ще си тече... ...

СОНЕТ ЗА СТАРОТО ДЪРВО
Край другите застанало, само, като сираче,
изсъхнало, с протегнати ръце към Бога –
какво ли иска немощното старче?
Дали за милостиня моли? ...

Спи, Любов!
На сънищата ми
утеха.
Спи, сън на мойта
младост! ...

Той продължи напред, аз защо не мога? Срещна любовта, която аз не дадох. Исках, но не успях със себе си да се преборя. И днес отчаяна за втори шанс горя. Няма да се върне. Как ли го не мислих? Какви ли не намирах причини, но напразно? Той остана там, далечен, неизвестен, в мъгла покрит е само от нов ...

Пред мен е най-красивият ми стих,
донесен ми в подарък от съдбата
с реалността, в която сам се скрих,
за да ни слива във едно ръката.
Със теб ще дирим цветове в дъгата, ...

V
Как станало тъй: неусетно
момичето с чипо носле
простило се с своето детство
и своето синьо небе. ...

Като гъби
пак
са се появили
съмнения
в твоята душа. ...

Като две сълзи
Като две сълзи, проблеснали във мрака,
загубили утеха в тежък миг.
Като очите, които ти разплака,
стаили за минута своя вик. ...

По цветните клепачи на дърветата
вятърът рисува късна есен.
А някъде, далече във полето...
заглъхва песента на птиците.
По клоните осиротяли, дъжд ...

Реклами, реклами и пак реклами. Целият ми живот е само реклами. От сутрин до вечер гледам телевизия и, тъкмо стане нещо интересно във филма - хоп - половин час реклами и аз забравя за филма. А рекламите - едни хубави, мани. Тичам до магазина и искам да си купя нещо, дето току-що са рекламирали по те ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Един известен бизнесмен
(дискретно името ще скрия)
дочу, че в село Лесидрен
живее врачката Мария. ...

10:22
Замотах се в тоалетната. Почти винаги я посещавам след третата или четвъртата биричка. Кеф. Докато освобождавам мехура си от баласта, се сещам за рекламата на „Простамол Уно”. Напушва ме смях. Сигурен съм, че няма да се справи с честото уриниране.
Докато си мия ръцете, в главата ми се промъква ...

Не ти пожелавам звездите,
защото те са в сърцето ти,
не ти пожелавам песечинките от морето,
защото те се крият в душата ти,
затова аз ти пожелавам любовта ...

Всичко вън е затрупано със сняг,
всичко там е потънало в мрак
и всеки чака само едно,
да се сбъдне нещо добро.
И всяко същество знае, ...

Прекалих аз със своята нежност,
защото далече отпрати те тя.
С нестихваща скръб и надежда
приласкавах те все и сега...
се изплъзваш от моята хватка, ...

Двама непознати
Алеите посипани са с клонки
и във листата къпят се сълзи.
Днес аз и ти сме двама непознати,
две скършени, две плачещи върби. ...

Няма тишина, която да не се опитвала да убие звука.
Няма мрак, който да не е на светлината дете.
Няма живот без мисълта за смъртта,
няма съществуване за мене без тебе.
И докато шумът на тишината стене без глас, ...

Препъвам се от тежести. На плещите.
А те растат, множат се…с всеки ден.
До мен нахалничко пристъпват грешките.
И в нощите нахлуват. Спят до мен.
Красиви са ми нощите. Не крия. ...

В едно царство, през девет земи в десета, в замък сред ябълкова градина, живели цар и царица.
Всяка година царят събирал всички годни за работа момчета, за да обновява войската и стражата на замъка. Дошъл ред и на беден селянин да даде дан за царството. Пари нямал, за да откупи ред, а и болен бил, з ...

Беше началото на лятото и края на учебната година. Денят беше мрачен и дъждовен, но въпреки всичко аз отпътувах към Пловдив. Към едно интересно и незабравимо място.
Тръгнах с влака от Плевенската гара. Първо щях да мина през София, а от там да хвана влака до Пловдив. Първата част от пътя, тази до на ...

Напоследък много започна да се дискутира прекомерното голямо материално състояние на малък брой лица в обществото ни.
Как изглежда всичко това през моя поглед? Първо искам да съобщя статистически данни на изследвани за по-голям брой споделили изживяно щастие, че това са граждани от страни с ниско-ра ...

Изпружила почерняла гръд
върху скелета на безмълвието,
рови в безпорядъка на мислите -
дневни сухи пеперуди,
накачулени по пъстрата паяжина ...

Обиците на моята любима
ключето са за всяка моя рима,
щом нежно я целуна по ухото,
след миг се озоваваме в леглото,
а там, всеки поет това го знае, ...

Замина... Тръгна... Служба, казваш ти.
Разбирам... Но сърцето ме боли.
Разделяме се двама тази нощ.
Думите пробождат като с нож.
Замина... Тръгна... Няма те вече. ...

Сама и сърдита
Тя пак е сърдита,
неразбрана от всеки,
била изоставена,
ще се маха навеки... ...

Когато откриеш любовта,
хвани я с две ръце...
Не я оставяй да си иде неизживяна.
Сграбчи я силно в свойте пръсти.
Дръж я здраво в своето сърце. ...

Ела при мен, любов красива,
ела, направи ме щастлива.
Поеми ме в нежна прегръдка,
дари ме с изгаряща целувка.
Ела при мен, любов едничка, ...

Живея в свят на лъжа и измама,
всеки се радва, че прави на другите зло,
че близкият страда от болка голяма.
Откъде тази злоба? Защо?
Вместо поздрав, получаваме все злъчни думи ...

Кошмар
Завръщам се, панически реален,
като огън без дим, във вода.
Като стихия, от гълъб погален,
като искра, кошмареща нечия съдба. ...

Ненужна
Ти все мълчиш и пак мълчиш.
Какво ли криеш в тишината -
нежно цвете, трън бодлив
расте на дъното в душата? ...