Как иска ми се
да те прегърна!
Ала мой не си.
Дали ще си?
Как искам в погледа ти ...

Обичам теб
Защото ти си
беден и
си сам
Защото те боли ...

Очите ти с цвета на карамела,
който бавно по пръста ми се стича.
А миглите извити са вълшебни,
погледна ли ги - думите замират...
Почакай! Карамелът се разтапя, ...

На чара ти аз
не мога да устоя.
Искам да съм с теб!

Продадоха душата ми на Дявола.
Години скитах, без да я намеря.
Горяха ме очи в пиянски барове,
плътта ми ръфаха - от похот озверели.
Подхвърляха в краката ми монети. ...

Ако не обичам никоя -
никога няма да страдам!
Ако не искам нищо -
никога няма да нямам!
(на НЕя)

Цяла нощ пяха
капчуците отвън.
Стих им подарих.
Към синеокото море
пътува песента ни.

В душата ми изгрява
чудна светлина.
Как искам да раздавам
обич на света,
доброто да закрилям, ...

Майчице, аз моля те - прости
за сребърните нишки във косите,
за многото изплакани сълзи,
за болката, изписана в очите.
Прости ми за разбитото сърце, ...

В монолог със себе си
Себе си обсъждам
Използвам тази златна форма
Харесвам се и
Винаги съм права а ...

Кой съм?
Здравейте,
искам да Ви се представя,
аз съм "поет",
възможно е да не се нравя ...

Ден след ден есента се изнизва
и захвърля своята шарена риза.
Зимата бяла чука на вратата.
Ах, само как я очакват децата!
И когато снежинките пухкави, леки, ...

Очаквам те да дойдеш на брега
във чудна лятна вечер, там, където
под погледа на пълната луна
прегръщат се скалите със морето.
Ще седнеш върху топлата земя, ...

Тихо сега снегът ни овладя и
той ни закара в приказка,
в която бе весело
и всички бяха усмихнати...
Тихо сега ни завладя ...

В дим е покрито цялото небе, в дим.
От небето пада дъжд от огнени искри.
Всички теглим, теглим.
Вървим, не виждаме накъде,
врагът ни дебне и в сърцето злобата бере, ...

ИЗСТРАДАНА
Слънцето запалих!
Не видя ли?
Грейна в стаята зора.
Погалих те, събудих те с лъчи, ...

Измъчена, подтисната и бясна,
във плен на неподкупни паранои...
Осъдена в килията си тясна,
подготвям се за страшните двубои...
А думите са ясни - не прощават, ...

Вървя в студената декемврийска нощ. Студено е, а обувките ми стягат, гледам къщите по пътя си и мога със сигурност да ви кажа, че ако къщата не е изоставена, то тя е мизерна, мизерна отвън, отвътре, с мизерно хора в нея.
Вали сняг. Докато закопчавам копчетата на прекалено тънкото си яке, си мисля ка ...

- Това ли е последната?
- Да.
Подаде оборудването на Стария, който го постави откъм левия борд на лодката. Жилетките бяха с вградени джобове за тежести. Тежаха много и ръцете му се умориха, докато ги носеше от колата към лодката.
- Готови ли сме? – попита Стария.
Киро заключи пикапа и също отиде до ...

Взимам китарата в ръце
и засвирвам моята песен.
Гласъта ми зазвънява,
както вън вятърът повява.
Снежинките падат леко ...

Не мога
спокойно да обичам,
да приемам
на дози любовта,
на пустинен вятър ...

… тъмни капки засъхваща от босите и нозе кръв чертаеха заблудени следи по паважа. Губеха се в сенките и внезапно изскачаха в лунно-златистите петна на улицата. Зидовете на къщите пазеха спомен от длани, подпирали се на тях, а после внезапно изчезнали. И сълзи, опитали се да отмият болката…
Спря се. ...

Франко Батиато - Покана за пътуване
[Autori: Manlio Sgalambro & Francesco Battiato (Franco Battiato)]
[Автори: Манлио Сгаламбро & Франческо Батиато (Франко Батиато)]
Песен на Франко Батиато (Музиката е от него. За текста - вж. по-долу.)
Песента има няколко относително разнородни части. Преди последн ...

Не рови в душата ми смълчана,
че единствен БОГ в нея знае,
мъката ли в душата е голяма,
радостта ли тихичко си трае.
Страхувам се и аз самият ...

Жълто-бяло
огнено зарево,
в далечината
сух повей,
розово сияние ...

ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ... ПРИВЕЧЕР
Знаеш ли колко много исках да дойдеш на вечерята тази вечер?
Бях опънала ръчно-плетена бяла покривка.
Запалих свещите.
Налях виното в кристалните чаши ...

Солта на живота
Онази невидима сила, която движи света -
е най-силното и възвишено чувство в живота!
Емоция, обвита в загадъчност... Тя твори чудеса!
Най-силното изживяване! На живота - солта! ...

КЪСНА ЕСЕН
Белият сняг се бързо стопява,
където има куп с жълти листа.
Навярно есента сега се надява
да се скрие на топло в пръста. ...

На баща ми
За първи път, откакто пиша,
не знам откъде да започна,
трудно ми е да те опиша,
но ще опитам и ще почна. ...

Като стадо диви коне
препускат хората напред,
не на празно похабили колене
да бягат върху хлъзгав лед.
Следват звездна светлина ...

Сияйна
О, розово сияние,
омайно и безплътно,
с очи от светлина,
с длани от вятър, ...

Малкото момче боледуваше от дълго време. Не излизаше от стаята си. Не ставаше дори от леглото. Гледаше навън през прозореца клоните на голямото дърво. Виждаше птиците, които кацат по него. Забеляза, че едно птиче всеки ден идва и кацва на перваза на прозореца. Даже понякога чука с човка по стъклото. ...

Знаеш ли какво помислих си днес сутринта,
когато слънцето проблясваше отразено във снега?
Знаеш ли за какво надявах се късно вечерта,
когато звезди посипваха небесната синева?
Знаеш ли за какво мечтаех, когато пълни със сълзи, ...

Горе, хей,
дето очите не видят,
седи змей,
или Бог,
или, да речем, самодива. ...

Преди да те срещна,
мечтаех за теб...
за миговете съвършеност,
за късчетата нежност,
за всяко страстно дихание, ...

С парите си той всичко купи,
дори билет за Оня свят,
Безсмъртната си класа бе откупил
с надежда – връщане назад.
Но се оказа на последна гара ...

Вдишвам името ти
с изгрева.
На зазоряване шептя го,
подобно на молитва.
Сипе слънцето лъчите си, ...

Любовта закъсня. Не дойде,
както бе обещала - навреме.
Да се бе извинила поне...
Но на нея съвсем не ù дреме!
Че съм чакала тук с часове, ...