Жълто цвете,
за раздяла казват, че било.
Защо,
жълтото не е ли
топло и уютно... ...

Аз искам да ти подаря безкрайност,
посипана със ситни капки розов дъжд,
аз искам да открадна мъничко от твоята омайност -
не се страхувам, че ще погрознееш -
във моите очи си винаги един и същ... ...

Улиците бяха болни от натрапчив звук, а лекът за тази болест бе...
... Две ръце, прегърнали кълбото,
падаща звезда
превръща се в
прах, ...

Отиваш си...
не мога да те спра.
Отиваш си...
болка в мен се разпиля.
Отиваш си... ...

Забърквам фантазия
за парад на сетивата -
всичко ме прави щастлива...
Наднича в прозореца ми
моето дърво - здравей! - ...

Има чет’ри еърбега,
вносът нов е – с триста бега.
Припев:
Джантите(4)
Но огледай на колата джантите(2). ...

Уж
Сине, сине, чакай, обясни ми,
види се, не мож разбра,
стара съм, бая години
ми тежат на таз снага! ...

Хей, дечица мили,
тичайте при нас сега,
да посрещнем пролетта!
Пролетта е веч дошла
с пъстри, весели цветя. ...

В неделя смисълът се буди по обяд,
протяга мързеливо топли длани
и се усмихва на приветливия свят
с неподражаемото свое обаяние.
Обикновено се оглежда във небе, ...

Запази от дъха ми
на нар и смокини,
от искрящия пламък
във мойте очи,
от копнежа ми див ...

"Пламъкът"
Влезе ти под мойта кожа,
разтопи ме като лед
и научи ме да чувствам,
но не виждам аз напред. ...

Каква бездънна синева!
Полето. Цяло лято!
Сега съм всичко онова,
което беше татко.
Сега съм плачеща върба, ...

Кучето пак беше център на внимание. Всички говореха само за него. Как се хвърлило във водите на реката. Как спасило детето. Много говореха, а то, ако разбираше нещо, това беше, че му поднасяха за ядене все вкусни неща. Беше си само едно куче.
Времето минаваше. Сменяха се сезони. Майк ата на момчето ...

В черна сянка се превръща лудостта,
а насмешката - в давещо пространство
на пръсти свити, непознати,
идващи те пак да ме ограбят.
Колко още ще стена в нощта? ...

СЛАДОСТТА ОТ БОЛКАТА
Някой изрече полугласно в главата ми - „Бягай!“
Стомахът ми се сви. Устните ми трепериха. Краката ми се движеха сами, по спомен. Явно смътен, защото не знаех накъде. Изпречи ми се врата, отворих я и слънцето ме блъсна, като стена, готова на всичко, но да ме вижда пред себе си. Н ...

Светът не свърши. Слънцето изгря.
Подобно паяжини, миглите ми просветляха
във карамелените длани на деня,
врабчета гладни от любов умряха.
Какъв килим от есенни листа, ...

Шпалирът от звезди трасира права,
на която остарели истини
се приземяват за последно.
Не са ми вече интересни
осветените излитания. ...

Кавал свири на поляна…
Един ръб, на един скат.
Надвиснал над околните дворове и къщи. На върха му поляна. На нея камък, като купа сено, къща с едничка стая и до тях един дръглив, крив салкъм…
Настане вечер, месец изгрее…
Всичко притихне. Опустява! ...

Гърдичките на любимата са черешки
на тортата на всяко вдъхновение,
летят си Музите без дрешки
и на поета носят му вълнение.
Видяли ли сте Муза с поло ...

Не ми говори за след пет години.
Не ми говори за белези от одраскано.
Не ми припомняй, че няма да те имам.
Не си мисли, че прехвърчат куршумите ти безопасно.
Не ми говори, че в мен не се целиш, ...

И се събудих
В приятното и топло
Мърморене на невидими птици
Сънувах
Че съм нов ...

ДУШАТА НА ПОЕТА
Не надничайте в душата на поета -
вдишва тежко тя всемирната печал,
но от обич безрезервна е обзета.
Всеки недолюбен полъх там е спрял... ...

Всеки път, когато алкохол попадне в кръвта ни,
смелост придобиват нашите сърца.
И искаме света да променим с хиляди мечти и лудостта.
И аз желая, като всички други, да бъда честна и гола пред таз земя.
Да кажа без да се срамувам, че искам те за мен сега. ...

Сърца... Защо сърца? Защо всички бързат на някъде със сърца или рози в ръцете? ...Ооох... някои дори носят и плюшени играчки. Струва ми се толкова глупаво! Минава някаква двойка... момичето е колкото мен... дори може би по-малка, а момчето изглежда поне пет-шест години по-голям.
- Не се дръж така, м ...

След сто по сто години
Не може да ми отнемеш,
тази нощ, до онази камина,
целувам те въпреки, че ме
нямаше цяла година. ...

С нов имидж
Слушай ме, браточка,
от днес слагам точка
на всяка простотия...
Не съм вече от тия, ...